Станислав Пенев. Клятва или Чувство достоинства. П

Станислав Пенев
КЛЕТВА (или РАЗБИРАНЕ ЗА ДОСТОЙНСТВО)http://stihi.ru/2022/08/06/66
В памет на баща ми

Виждам, татко... В нощите сънувам
как от мене се отдалечи...
Времето ми идва... Аз тъгувам –
следвам погледа ти с две очи.

Дълго твойте бяха наскърбени –
търсеха те тук човечността...
Колко твоя пот – вълни солени,
падаха, попиваха в пръстта...

Но до края издържа в морето –
залъкът ни често бе корав...
Свърши белия ти свят... В небето,
в спомените – не покълна гняв.

Като теб и аз презирам злото –
зиналата слабост срещу мен.
Мълчаливо нося си теглото,
много пъти съм кървял ранен.

Лошото – без друго ще премине.
На безчестните – не ще простя.
Болка ли е – скоро ще изстине,
че спокойна ми е съвестта.

Станислав Пенев. КЛЯТВА (или ЧУВСТВО ДОСТОИНСТВА)
Памяти отца
Перевод на русский язык: Нина Цурикова

Вижу, папа...Ночью представляю,
как ушёл. И встретиться нельзя...
Движутся мои года... Скучаю -
всюду предо мной твои глаза.

Жизнь была наполнена скорбями -
поиски сочувствия, добра...
Лился пот - солёными ручьями
на пути - до смертного одра...

До конца держался, слабым не был,
хоть судьба жестокою была...
Белый свет покинул... Ты на небе,
а в душе нет горечи и зла.

Также презираю зло людское,
хоть бываю слабым иногда.
Молча груз несу по жизни свой я,
в кровь нередко ранила судьба.

Всё ж плохое промелькнёт бесследно.
Презираю я бесчестья путь.
Боль пройдёт и станет незаметной,
чтобы с чистой совестью уснуть.