Приемам щедрата милувка на морето,
смарагдите на юни приютило.
Тук страсти от нечеховски сюжети
стаяват се на пясъка безкрили.
За кой ли път в омая съзерцавам
прибоя и безспира на вълните.
За мен морето винаги остава
божествена езическа обител.
Вълните ме изпълват с детска радост
и мислено пак замъци изграждам.
Усещам тук първичната наслада
от всяка жарка стъпка върху плажа.
Безгрижието във простора блика,
любовите от младостта възкръсват.
А бризът без умора тананика:
„Човече, да обичаш не е късно!“.
На твоя бряг безмълвно коленича,
море, покой и мощ за мен разкрило.
С бунтовно-нежна същност ме привличаш,
навек ме покоряваш с мъжка сила.
27.06.2022 г.
Варна
Край морето
© Copyright: Дафинка Станева, 2022
Свидетельство о публикации №122070907031
Свидетельство о публикации №122070907031
Рецензии