Лятно безмълвие

В знойното лятно безмълвие
тихо душата ми бди.
Пази от детството пълни
стомни със чисти води.

Кърпи платна, напоени
с дъх на смола, сол и бриз.
Спомня море до колене,
радост, любовен ескиз.

Дълги Сизифови делници,
раждане, смърт и тъга.
Волните вятърни мелници
тихо проскърцват сега.

Посред  затишия, бури
още изграждам, руша.
С древни щурци - трубадури
с песен в нощта се теша.

Вече високи са хълмите –
гаснат любови, звезди.
В моето знойно безмълвие
с толкова скъпи следи.

2013 г.


Рецензии