Като...

Тя понякога идва,
като капка роса
в чашка малка на цвете.
Като морска вълна,
галеща бреговете.
Най-изкусно мильо
от ръцете на баба.
Бебешко плетиво.
Празнична изненада.
Като бяла магия.
Като жива вода.
Като огън. Стихия.
В полето бразда.
Като патина,
върху красив ювелир.
Като спомени
пазени от сувенир.
Като стара икона.
Като кръст от сребро.
Ренесанска мадона
и полубожество…

Тя е Муза.
И умее да диктува слова.
Беше тук…
Това успях да запиша.
А тя отлетя.


Рецензии