Автор: Р. Русев
Чашата,
в която давим дните
е пълна с вечери,
усмихнато отминали,
или наполовина пълна
от неслучено.
Отпивам,
забравил онзи просяк
на асфалта,
ръка протегнал,
очакващ дребните стотинки
като нафора
за изгладнелия стомах.
Животът му събран
във дни от похабени чувства
запълват празнота -
вятър, тръгнал някъде
и забравил назад да се върне.
Така от дни живот
недовървян,
протегната ръка останала
и жълтите стотинки
нямат смисъл.
Само вятърът край него
опитва да закърпи
празния прозорец на душата.
Чашата
© Copyright: Росен Русев, 2022
Свидетельство о публикации №122060506791
Свидетельство о публикации №122060506791
Рецензии