Оратория на пути к запредельному. К. Георгиев

ОРАТОРИЯ НА ПУТИ К ЗАПРЕДЕЛЬНОМУ (перевод с болгарского языка на русский язык:
Игорь Хлебников-1)

Хороших людей ждёт ад,
потому что они привыкли проигрывать;
потому что они привыкли страдать,
от напавших ангелов, стиснув зубы.

Вода в скалы меня засунула,
там прошлое безвозвратно кончается.
И уже вечером я увидел между стенами,
что стою перед бездонной бездной:

перед будущим,- мечты не оправдались,
жизнь со своими болями захлестнула меня.
И уже нет ни чёрного, ни белого,-
вокруг только серое.

Для обманутых, углём написана истина:
Смерть невыносимо тяжёлая рана,-
не для того, кто ушёл,
а для того, кто остался.

От ангельских миражей я перенапрягся,
потому что прошлое настигает меня;
на том месте, где заканчивается дорога,
перед будущим поднимается тяжёлая дамба.

Среди теней вокруг,- я человек.
Среди людей вокруг,- я тень.
Сегодня в гробу моё тело, после сна,
готовится к своей вечной дремоте.

Поёт ангелтский хор,- взволнованно.
Оркестр,- играет торжественно.
Солист,- на жизнь свою обижен.
Бог,- смотрит на меня из ада.


Источник:
http://stihi.ru/2020/06/13/2
Красимир Георгиев. Оратория на пути к запредельному
ОРАТОРИЯ ЗА ПЪТЯ КЪМ ОТВЪДНОТО

Добрите хора ги очаква адът,
защото са привикали да губят,
защото са привикнали да страдат.
От ангели нападнат, стискам зъби.

Водата запокити ме в скалите,
там миналото безвъзвратно чезне
и вече вечер виждам през стените
и съм изправен пред бездънна безна.

Пред бъдеще, мечти недоживяло,
животът с болните си ме залива
и вече нямо черно, ниьо бяло,
наоколо вилнее само сиво.

Изписва истини измамен вгълен:
Смъртта непоносима тежке рана
не е за този, който си е тръгнал,
а за човека, който е останал.

От ангелски миражи съм прекърщен
защото миналото ме застига-
на мястото, където пътят свършва,
пред бъдещето вдига тежке дига.

Сред сенките наоколо човек съм,
сред хорота наоколо съм сянка.
В ковчегк тялото ми днес след лен сън
подшотвя се за свойта вечна дрямка.

Припява ангелският хор загрижен.
Оркестърът - с торжествена отрада.
Солист съм на живота си капризен.
А Бог ме гледа някъде от ада.