Николай Дялков Лирический сон Лиричен сън

„ЛИРИЧЕН СЪН” („ЛИРИЧЕСКИЙ СОН”)
Николай Петков Дялков (р. 1963 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Владимир Стафидов


Николай Дялков
ЛИРИЧЕН СЪН

Акордите настройвам на сърцето си
и музика вибрира, в него сбрана.
Каруца му приглася през селцето ми.
А вятърът – разстроено пиано.

С клавишите си – клони, то партнира му.
Лалетата танцьори са. Танцуват.
В лиричен сън от спомен и от минало
пораснало дете съм. И палувам.

Пред мен са пак под сливата разцъфнала
строшени колелета от каруци,
седалка на мотоциклет – оръфана.
Реликви. И играчки за правнуци.

Настройвам на сърцето си акордите,
отново съм във бащината къща.
Пулсира то. Не! Свирят в мен флигорните,
синовна обич силно ме обгръща.


Николай Дялков
ЛИРИЧЕСКИЙ СОН (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Стафидов)

Аккорд возьму я пламенный для сердца
И музыка польётся под перстами.
В ней скрип колёс нес мазанных каруцы
И тронет ветер старое пиано.

И клавиши надежные партнёры.
Тюльпаны алые смеются и танцуют.
Красивый сон – ему есть режиссеры.
Я повзрослел. Горю и торжествую.

Передо мной под нашей старой сливой
Телег колеса – нету ноутбуков,
И мотоцикл и шлем к нему красивый
Как раритет останутся для внуков.

Настрою сердца светлые аккорды –
Отцовский дом опять меня встречает.
Звучат они порывисто и гордо –
И он меня с любовью обнимает.