Портарица

                Болгарский
                Природа и Люди


                П О Р Т А Р И Ц А

                Трева и тук-там камък се белее,
                спокойно грее Слънцето в небето.
                Наоколо прохладен вятър вее
                и ме докосва кротко по лицето.

                Тук някога е свирил боен рог,
                припряно се е носил конски тропот
                и зейвал е злокобно гроб до гроб
                сред стонове, закани, гневен ропот.

                Отваряла се тежката врата.
                Градът, узнал за битката гореща,
                безстрашните си войни и чеда
                с цветя и песни идвал да посреща.

                Кръстосвали се слънчеви стрели
                по копия и мечове чилични.
                С фанфарен зов край шумните тълпи
                препускали юнаците най-лични...

                Трева и тук-там камък се белее,
                наблизо пърха песнопойна птица.
                Самотност. Тишина. Един повей
                нашепва странно име: Портарица.

                Ана  Величкова

                Земенска планина,
                Югозападна България,
                долината на р. Струма,
                местност "Портарица"
                /от Рицарска порта/


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →