Люди Борис Младенов Австралия

Авторам предлагается сделать перевод представленной подборки сонетов (отдельных сонетов).


Пример перевода:

……………..ВИТОША (автор: Иван Вазов)

……………..Сърдито Витоша се йоще ежи
……………..под зимната си пелена и мраз
……………..и час по час фъртуната я мрежи
……………..и тръпки ледни праща чак до нас.

……………..А от небето сладко слънце грее.
……………..Поля, долини топло дъхат веч –
……………..поток шуми, врабче приветно пее
……………..и вика: пролетта не е далеч!

……………..Едната Витоша нехай: сърдита,
……………..фучи кат звяр наежен, мразовита,
……………..фъртуни дига с вой, реве, пищи.

……………..Напразно, Витошо, лудуваш бясно:
……………..на стола ми се смей кокиче прясно,
……………..донесено от твоите плещи.

Перевод с болгарского Терджиман Кырымлы

ВИТОША

Напрасно Витоша в студёном теле
под гнётом снежных и ледовых масс
грозит туманом, бурей и метелью
порой ознобом донимая нас.

Уж солнце улыбается беспечно.
Парует поле пахарю с руки.
Ручей журчит, бежа весне навстречу
с воробушком весёлым взапуски.

А та вдали ревёт себе да воет,
оплакивая время гробовое,
в долину вихри поверху меча.

Напрасно ты ввергаешь нас в унынье:
смеётся солнцу нежному отныне
подснежник первый с твоего плеча.




АВСТРАЛИЯ
БОРИС МЛАДЕНОВ


Содержание

- Сънувах чужд, далечен континент
- С какъв акъл и смелост, сам не знам,
- Аз още благославям оня ден
- Две поданства ме свързват с две държави
- Човеци, хора, време е дошло
- Денят започна както всеки друг
- Откъсната напълно от света
- Не съществува рай на този свят!
- От всичките посоки и страни
- Когато вече няма да ме има
- Елате да празнуваме, деца
- В живота има мигове повратни
- Събуди ме сред нощ неистов смях


=========================_bm_=======

***

Сънувах чужд, далечен континент —
земя, населена с аборигени,
с дървета вечно свежи и зелени,
с курортен щат, наречен Куинсленд.
Видях пустини, буш и планини,
от цвят и плод градини натежали,
бомбати, кенгурата и коали,
стада овце из тучни долини.
И екзотични птици опознах —
емута, кукабари, папагали…
Наслушах се на песни, звън и смях.
………………………………
Събудих се. Бе чуден ден навън
и странна мисъл радост в мен разпали —
реалност всичко е било… не сън!!


***
С какъв акъл и смелост, сам не знам,
реших зад граница да се преселя!
И днес все още мисля, риск голям
поех по Висша воля и повеля.

Зарязах всичко: обзаведен дом,
кола, роднини, близки, кариера…
С номадски дух потеглих слепешком
към гол мираж, към призрачна химера.

И стигнах обетована земя,
като Мойсей, в години беловласи;
Съдбата златен рог над мен изля,

обсипа ме обилно с щедростта си.
И няма по-щастлив от мен номад —
С две поданства съм двойно по-богат!


***

Аз още благославям оня ден,
когато ти сърцето ми привлече.
Но как, с какво, се питам, отдалече
събуди древния номад у мен!

Не бе мълвата за висок стандарт,
с луксозни лимузини и палати,
нито земите, на руди богати,
нито зовът за нов житейски старт.

Плени ме с уникалния си свят
хем древен, хем съвременен и млад,
със екзотични фауна и флора…

Залюбих твоя начин на живот,
и плажовете ти с безплатен вход
и щедрите ти благородни хора…


***

Две поданства ме свързват с две държави —
така различни, сякаш рай и ад,
но връзките ми са и с двете здрави,
еднакво ме привличат и зоват.

Две трети от живота ми премина
в оназ, която бог ми отреди,
но аз избрах сам втората родина
за тихи и спокойни старини.

Тя първата със нищо не измести,
не я изтри от моето сърце,
и също липсата й не замести —
една със друга се допълват те.

И нищо че са двете несравними,
еднакво са ми близки и любими!


***

Човеци, хора, време е дошло,
да се простим със думата „родина“,
че ерата на поданството мина —
родина ни е земното кълбо!

За всички нас земята е една
и няма друга в цялата вселена,
но тя е сериозно застрашена
от нашите постъпки и дела.

Наместо като хищни зверове,
да се избиваме и я рушим,
защо не се сплотим в една държава?!

Всеобщата заплаха ни зове,
планетата от гибел да спасим,
че участ зла и нас ни застрашава.


***

Денят започна както всеки друг —
изплува слънцето над океана
и топлина приятна и мечтана
се разпростря на север и на юг.

Но не след дълго въздухът горещ
все по-горещ обливаше в жарава
природата и с бързина стремглава
попари всичко живо като в пещ.

Променя се пред нашите очи
съвременният климат на земята —
ледът на полюсите се топи,
издига се в моретата водата,

торнада, урагани, пек и суша…
Скептици, тези факти кой ли слуша!


***

Откъсната напълно от света
по някаква прищявка на съдбата,
ти до преди два века си била
напълно неизвестна, непозната.

Не са видяли твойте брегове
нашествия на варвари и хуни
и нито са те тъпчели с коне
средновековни полкове драгуни.

Но тропика суров в онези дни
е носил харикани и циклони
с поройни дъждове и наводнения

и те са причинявали щети,
по-страшни от войни, за милиони,
затривали са цели поколения.


***

Не съществува рай на този свят!
За никого животът не е лесен;
по клоните парите не растат
и няма хляб „омесен, па обесен“.

Но има земен кът, честит, богат,
трудът за всички хора там е песен.
Способен ли си и си здрав и млад,
ще изградиш свой минирай чудесен.

И емигрантът с яките плещи
към него неотклонно се стреми,
измъчен, бос и гол като тояга…

Не! Няма Рай, но има земен Ад,
с войни, насилия, убийства, глад…
От него на живот и смърт той бяга!

***

От всичките посоки и страни
ти с въздух и вода си обградена,
но с тях не си напълно защитена,
отвсякъде опасност те грози.

Защото в свят на мор, войни и глад
отново ставаш прицел и мишена;
към твоята земя благословена
потоци емигранти се тълпят.

А помниш други времена, нали?
Престъпници в теб бяха заточени.
Те скоро местните аборигени
лишиха от права и свободи.

Днес връщаш в Ада грешните души,
а праведните са добре дошли!

***
………………..На Sean и Jordan

Когато вече няма да ме има
и аз ще бъда само шепа прах,
спомнете си понякога как трима
играехме със топка и на шах.

Аз в таз страна прекрасна емигрирах,
работих до последния си час,
пари, любов и време инвестирах,
но не за мен, направих го за вас.

Създадох ви условия отлични
за учене, за спорт и за игри.
Тук, с дядовата обич и опора,

възможностите ви са безгранични;
от вас единствено си зависи
да станете добри, почтени хора.



***

Елате да празнуваме, деца!
На тоз ден преди петдесет години
със баба ви съдбата ни събра
и с неизмерно щастие дари ни.

Животът ни премина в труд, в борба,
преодоляхме трудности големи,
но бракът ни до края устоя,
не рухна пред житейските проблеми.

И днешния ни юбилеен ден
за всички ни е празник съкровен.
Ако с духовна обич несломима

не бяхме се оженили тогаз,
ни майка ви, деца, и нито вас
днес нямаше на тоз свет да ви има!


***

В живота има мигове повратни,
които неочаквано пред нас
разкриват хоризонти необятни
или мечтите ни сковават в мраз.

Дойде писмо в тропическата жега
и ми донесе съдбоносна вест;
Прочетох: „Уважаеми колега,
аз имам удоволствие и чест…“

Разбрах с тез първи думи новината —
успешно изпитите си съм взел
и дипломата ми е с тях призната —
постигнах своята заветна цел.

В единствен миг, като по божи знак,
от мистър никой, станах доктор пак.

***

Събуди ме сред нощ неистов смях —
едва ли не акъла ми изкара;
След кратък размисъл се осъзнах,
че всъщност беше „смях“ от кукабара.

Звучеше хем познат, хем някак чужд —
богата, сакадирана каскада…
За пръв път спяхме в австралийски буш
и бе за нас голяма изненада.

Блестяха ярко южните звезди.
От близки и от по-далечни гранки
„звъняха“ нежно птиците-камбанки

и хор от кукабари огласи
земята до небесните простори,
и ехото със смях му отговори.


Рецензии