Част от живот
Автор:Р. Русев
Какво пък, мръкна,
късно е звездите да броим,
и в тази лунна нощ
е време да поспим.
А утре пак
ще гоним онази тишина -
жена разпуснала косите,
която винаги ни липсва.
Мълчание промъква се след нея,
на токчета почукването даже не се чува,
пътува с бързея на времето
и в стъпките на лудите присъства.
Как искам утрото да дойде,
да гледам слънцето през пръсти
да чуя как петела кукурига
и да събера в молитва трите пръста,
като в първи понеделник.
Свидетельство о публикации №122040106966