Лалка Павлова -перевод с болгарского

Болгарские поэты :
проект Красимира Георгиева
http://stihi.ru/2022/03/13/2627



   ЛАЛКА ПАВЛОВА
   ПОЭТЫ
      (перевод с болгарского :
       Владимир Нехаев)

               Ивану Гранитскому


Они  не одиноки никогда
в своем движении по времени-пространству.
Минувшей жизни руны старых тайн
им в память вписаны;
с завидным постоянством
в них мысли бродят  древних праотцов,
пророков предсказания и ведов
сокрытый смысл давно забытых слов;
они витают меж  землей и небом;
по душам их дороги пролегли
тысячелетий
с болью и печалью;
и скорбь всемирная сердца их изнутри
скребет, царапает,
до шрамов, ран, отчаянья,
и веру в завтра,
в новый светлый день
 подтачивает, разъедает  ржа…
Они все ищут Слово бытия,
они все ищут: где же та межа?;
да видят   детский  смех
сквозь краски миража;
средь воя злых метелей и ветров
им  еле слышны трели соловьев;
да  вкус медовый
от влюбленных уст;
и сакуры цветущий буйно  куст;
но и отраву в чаше от приятеля,
что речь ведет так мило, обстоятельно;
и боль пронзающую  нАсквозь
на скале,
которая  рассыпалась в песок,
хоть и казалась самой крепкой на земле…
Жизнь ранит их
мелодиями Баха
и спрашивает нотами Бетховена.
И возникает  истина с размаху
перед  гогеновским  «Иисусом»
с желтым профилем ;
пытаются  поймать  из мрака свет,
в зрачках своих хранят
добра ответ,
словами оставляют века след,
и в ракушках ,
хранящих в себе
Вечность,
следы веков
в жемчужины растят…


Лалка Павлова
ПОЕТИТЕ
                На Иван Гранитски

Те никога не са самотни в свойта орис.
От минали животи носят руни
за тайни стари, в паметта им вписани;
сред мислите им бродят сенките
на праотци, на веди и пророчици;
душите им пресичат пътища,
хилядолетия, изронвани от болка;
всемирна скръб дълбае им сърцата
и вярата им в утрешния ден
ръжда разяжда…
Те искат в извора на Словото на битието
да видят цветния прашец на детски смях;
сред воя зъл на зимните вихрушки
да доловят на пролетния вятър песента;
да вкусват мед от устните на влюбени,
но и отровата от чаша на приятел;
уханието да усетят на цветя разцъфнали,
но и пронизващата болка на скалата,
когато се превръща в пясък…
Живота им раняват воплите на Бах
и питащите ноти на Бетовен.
Пред „Жълтия Исус” на Пол Гоген
са проумели истината,
че само ако думите им уловят
скръбта на мрак,
стопяващ се в зеницата на светлината,
тогава в мидата на вечността
след векове ще се превърнат в бисери.
-----
 Проект о болгарской поэзии - БОЛГАРСКИЕ ПОЭТЫ - развивает болгарский поэт,издатель и писатель Красимир Георгиев (30.09.1948 г.р.)
http://stihi.ru/avtor/fliorir
Работал в разных газетах, журналах и медиях, в настоящее время является директором издательства „Фльорир”. Автор более 20 книг – поэзия, проза, юмор и публицистика – среди которых сборники стихов „Граница на ветровете” (1969 г.), „Капан ми подарете” (1993 г.), „Сага за самотници” (1995 г.), „Емисар” (1996 г.), „Любов в езерото на прокажените” (2004 г.), „Тунелът” (2008 г.), „Двустишия на Красимир” (2010 г.), „Пътеводител към рая” (2011 г.) и др. Как поэт является обладателем многих литературных наград. Произведения Красимира Георгиева переведены на разные языки. Живет в Софии.


Рецензии
Достойная работа!

Вадим Константинов 2   01.04.2022 17:11     Заявить о нарушении
Рад,что понравилось!

Владимир Нехаев   01.04.2022 17:13   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.