В прозореца
дъждът почуква
с мокри пръсти.
Осми Март е,
а навън студено...
Казвам си:
„Е! То... няма как!“
А от облаците
посивели, гъсти,
то се знае-
щом е разрешено-
полека се посипва
побелял, от зимата
забравен сняг.
„Ще дойде Пролет!
Все- пак имай вяра!“
Врабчетата напомнят
за това...
Те не знаят:
На една сергия
на пазара
мръзнат днеска
голям букет некупени
цветя...
Странник
08.03.2022г.
Пловдив
Осмомартенско
© Copyright: Борис Калинов, 2022
Свидетельство о публикации №122030805539
Свидетельство о публикации №122030805539
Рецензии