Болгарский
Мир и Я
ПОСЛЕДЕН СТИХ
Сърцето ми от болка е сковано,
главата ми е сякаш буца лед.
Бездушието, алчно и безсрамно,
навред диктува своя тъмен ред.
Как страшно е навън да се погледне:
мъгла - саван прогизнал и ръждив.
Преди зора да сипне, ще заседне
светилото зад някой хребет див.
Вали, вали сняг черен, сняг отровен
над улици и къщи с пукот тих.
Светът отдавна смъртоносно болен
в несвяст реди последния си стих.
Ана Величкова
Последний стих
© Copyright: Ана Величкова, 2022
Свидетельство о публикации №122020306604
Свидетельство о публикации №122020306604
Рецензии