ЕДНО ДЕТЕ

Закуска топла,
граждани студени,
до кабел
сърца лежат,
морал заврели
в пустота душевна,
чертаят път на съдба,
бъднина,
постилат с нищета.
Безумци сбират трупове,
на нашите деца,
в  алчност и корупция
души празнуват доходи,
щастие намират,
съдба чужда,
в доход,
да претворят.
Павилион,
закуски топли,
като чиновнически
оня стол,
събира болка наказателна,
създаден,
узаконен  той,
в корупция
живот продала!
Закуска топла,
граждани в снега,
алчност живот изяждаща,
усукала и вързала съдба
съдба на деца
за безвремие разплата.
Павилион,
закуска топла,
до изстинала съдба,
и думи ужасени
из уста бягащи,
как звук успял е
да създаде
таз душевна нищета!


Рецензии