Жаждущие люди

Жаден народ

Автор: Павлина Йосева©

Биват празници разни. И хора из двора – с бърдучета,
с кани, тасчета, юзчета… Чудна абсурдна посуда.
Жаден, гладен народ! Влачи мрачен илач против скуката –
пъплят горди кохорти от смешни, безгрешни и луди!

Пада някаква страшна луна, като страж между храстите.
И проблясват очите и; – алчни за похот и вино.
Баба носи поднос. Как ухае на кръв! И на щастие!
Аз подсмърчам зад бъчвите – мъчно, несръчно, невинно.

Койчо пора и знойната Дора шушукат за страсти!
И се мушат на суша – на злачни дворове из сенките.
Борът грохнал раздава едва резедаво причастие
и бодат под телата им тленни иглички надменни.

Дядо люшка хайдушки евнушки червени наздравици
и обърсва с ръкава кръвта на пролятото вино.
Той домъкна прасенце – есенция розова радост!
Днес наточи прекрасен, опасен сатър – до синьо.

И комшии-светии нахлуват, празнуват, пируват!
Само аз съм кахърен, че имах прасе за приятел.
И разбрах от хлапе – Бог е твърде висок, за да чува.
А нощта… И скръбта… И Смъртта са така обаятелни!

Перевод: Татьяна Богданова.

Жаждущие люди.

Есть различные праздники, это пора,
Когда люди идут со двора
С бурдючками народными, стильными,
Прут подносы, кувшины с бутылями.
И чудна, и абсурдна посуда
У голодного, алчного люда!
Мрачным средством от скуки
Мельтешат, распростёрты,
Эти гордые психов безгрешных когорты!

Словно страж меж кустами, грозна и страшна,
Точно с неба свалилась луна.
Алчным блеском её похотливые очи
До вина и разврата охочи.
Бабка носит поднос. К счастью, кровью бьёт в нос!
Я за бочками фыркну - не видно,
Задыхаюсь неловко, невинно.

Дикий Койчо и знойная Дора,
Одержимые страсти повтором,
Торопясь тут и там в тень по злачным местам,
Иногда причащаемы бором.
Грохотала сосна, что причастье дала,
Им надменною хвоей пронзая тела.

Дед качается, чаша в руке неверна,
И трясётся от здравиц она -
Извергаются тосты, красны, через край -
Брызги крови вина рукавом вытирай.
Дед принёс поросёнка -
Суть розовой радости! Ныне
наточил свой топор,
Что остёр и прекрасен, до сини.

И соседи-святые нагрянут,
Пируют и празднуют пышно.
Что имею для друга свинью,
Я единственный сделал признанье.
От ребёнка узнал: слишком Бог высоко,
чтобы слышать.
Ну, а ночь… Да печаль…
Даже Смерть так полны обаянья!


Рецензии
Замечательное литературное произведение! У Вас явный Талант!

Андрей Петров 26   13.01.2022 08:30     Заявить о нарушении
Благодарю, Андрей! Я работаю… И всегда нацелена на результат. Автор довольна и я знаю, что лучше ей никто не сделает! А это - главное! С уважением и пожеланиями удачи и радости!

Татьяна Богданова Аксенова   13.01.2022 09:11   Заявить о нарушении