В парка тих днес бях,
изпратих живота си на части,
там детство в земята отлетя,
останах аз и спомена остана
Днес вървях из онзи парк,
де тръпка, и мечти отиват
там са и онези дни,
в живота дето най-обичаш.
На гробищата днес бях,
изпратих
от себе си частица,
видях как
мечти лежат,
успокоени, неразбрани.
В парка онзи,
днес вървях,
под ръка съдбата водех,
видях и детство и мечта,
и пътя непроходен!
В парка онзи от
детство парче оставих.
ЛЕК ПЪТ ПЕТЕ
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121112307297
Свидетельство о публикации №121112307297
Рецензии
