Ти може би
ще стигнеш висини
или висините
теб ще стигнат
небето все така стои,
по път,
от болка стене,
душа разкъсана.
Мечти изпуска,
вие тихо,
тихичко кърви,
за бъдеще,
за настояще,
за избягали мечти,
дорде шепти.
Там няк'къв ден седи.
И чака!
Чака,
някак да се съмне.
Плетеш разплиташ,
като ръце мечти,
Плетеш разплиташ
от дни сенки ,
а утрото
в душа заплетено
мъжди,
мъжди
не иска да си тръгва,
мечти шепти.
Плетеш,
разплиташ,
пътища мечти,
времето дорде,
край теб извира.
Извор
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121112307104
Свидетельство о публикации №121112307104
Рецензии