Валентина Радинска Пока ещё Преди

„ПРЕДИ” („ПОКА ЕЩЁ”)
Валентина Димитрова Радинска (р. 1951 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Мария Борисова


Валентина Радинска
ПРЕДИ

Да преговорим есента… Да подредим разхвърляните спомени,
преди да влезем в стъклената къща на ноември,
преди дъждът да почне да заеква и да се втвърдява,
преди в поледица да се превърне –
да преговорим есента…
Да проговорим
прозрачния език на прелетните птици
и недвусмислената азбука за неграмотни,
която те натрапчиво и нежно, и снизходително чертаят
над главите ни…
(От гледна точка на октомври е написана,
от гледна точка на смрачаването и на зимата…)
Да преговорим есента, да поговорим със сърцето й разбито…
Във стаите й, със стени от дъжд, под облачните й тавани
да поседим стаени,
да прекосим смълчаните й улици,
до дъно да изпием чашата й, пълна със мъгли…
Да преговорим есента! Да превъзмогнем тъмните й упреци,
да минем през вратите й от бистър, хладен вятър,
и да нагазим в недомлъвките на листопада…
Да преговорим есента докрай,
преди да почне да ни учи зимата…


Валентина Радинска
ПОКА ЕЩЁ (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Борисова)

Давай переберём мы осень...
И упорядочим воспоминаний ворох,
пока ещё мы не вошли
в ноябрьский дом стеклянный,
пока ещё не начал каменеть
и заикаться дождь,
пока ещё не превратился
в гололёд он, –
давай переберём мы осень...
Давай проговорим
прозрачный перелётных птиц язык,
их недвусмысленную азбуку для нас,
безграмотных,
которую они навязчиво
и нежно так рисуют
у нас над головами...
(Она написана с позиции октябрьской,
с позиции сгущающихся сумерек,
зимы…)
Давай переберём с тобою осень,
поговорим мы о её разбитом сердце...
В её чертоге из дождя,
под облачными потолками посидим,
побродим по её затихшим улицам,
до дна мы выпьем чашу,
полную туманов...
Давай переберём мы осень! Промолчим
в ответ на тёмные её упреки,
войдём во двери из пронзительного,
северного ветра
и вступим в умолчанья листопада...
Давай переберём мы осень до конца,
пока ещё зима учить
нас не решилась...


Рецензии
Осень,ветра,наступают
холода
и дожди льют,как
из ведра,
Осень-унылая пора
и птицы улетают в теплые края.

Листья осенние в вальсе закружатся,
мечтают ввысь
с птицами подняться.
Кажется надежды не вернуть,
золотым дождем на землю упадут,
зашуршат печально.

Осень я люблю тебя такой,
хмурой,теплой,золотой.
Ты приснишься мне зимой.

Хрисула Чамчиди   17.11.2021 12:50     Заявить о нарушении