Гео Милев. Луна, как старая змея

http://stihi.ru/2021/11/14/71

ЛУНА, КАК СТАРАЯ ЗМЕЯ

Луна, как старая змея, снимает -
в глубокой темноте лесов -
поношенную кожу.
Продрогшая
сырая ночи тишина наполнена
трав ядовитых воздухом - в предчувствии
сплетаются далёкие немые молнии
и злобно морщат смуглый лик
у горизонта.

В миг
над тёмною стеной во
свете восстал пурпурный Демон -
и во мраке раздался его крик:
- Осанна!
Здесь останься; отсюда власть моя.

Скажу тебе одно - о, как ты приземлён,
что слышать не умеешь сам себя!
Ещё бы не покинули и чувства!
Запомни: магия -  то не искусство -
и золото не сможешь ты найти!
На дне остались чёрный сок и яд -
мучение - и с ними ты навечно!

Покрепче затяни же вновь жестокий
своей мысли перстень!
Без мечты
ты не останешься, она - внутри.
- О знаешь ли куда ведёт сей путь?
Ночь безысходна. Я есть ты.

Над башнею высокой проползала
луна, как старая змея, с кривой
улыбкой в жёлтых злых очах.

перевод с болгарского
2021


Гео Милев

ЛУНАТА, СТАРАТА ЗМИЯ

Луната, старата змия, съблича –
дълбоко в черни лесове –
зелената си кожа.
Студената
и влажна нощна тишина е пълна
с дъх на отровни бурени – в поличба
се сплитат немите далечни мълнии
и злобно гърчат мургавия лик
на кръгозора.
 
В миг
над тъмната стена на
света застана пурпурният Демон –
и в мрака пламна неговият вик:
– Осанна!
Ти спираш тук; оттук започвам аз.
 
Ще ти задам едно Защо – о, колко земен
си ти, за да не чуеш своя глас!
Да не останеш в някой миг без чувство!
Помни: магията не е изкуство –
и злато няма да намериш ти!
На дъното остава черен сок и яд –
мъчение – и с него ти си кръстен!

Затягай здраво пак жестокия
на свойта мисъл пръстен!
Без мечти
не ще останеш ти, но – те болят.
– О знаеш ли де води твоят път?
Нощта е без изходи. Аз съм ти.

Над кулата високо пропълзява
луната, старата змия, с корава
усмивка в жълтите очи.