Да се завърнеш
може би ще искаш.
Да ме прегърнеш,
в душа тръпка,
може би стискаш.
Да разстелеш,
грейнала в луна коса,
мечти аз там да събера
мечти аз там да подредя.
Да се завърнеш тихо
из душа ми
сърце ми да покриеш
с наслади
да прегърнеш в душа
мечти ми
това все ти си,
това все ти си!
Да се гмурнеш в мен,
без да търсиш разрешение!
Да се понесеш из мен,
без свян и позволение!
Да усучеш с мен
мечти в душа
утро там за нас да търсиш,
утро там за нас да пазиш,
сърце из облаци държа
аз чакам,
да ме похити мечта!
Сънища
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111502228
Свидетельство о публикации №121111502228
Рецензии
