Кладенец

Днес пак
кладенец, спасителен копаем,
като онзи в църквата Батак!
Днес пак
за капка бъдеще мечтаем,
дорде орки отвън реват.
С  пресъхнал дъх,
живот копаем,
търсим за свобода си път,
души в тела едвам останали,
мечтаят на свобода светът.
Днес пак търсим,
онез сърцати,
де мечтаят свобода,
колко още майки разплакани,
трябва по земя българска,
да зазвучат,
колко още в държава българска
 хора трябва да закървят
та народ към свобода
път да поеме
да спрат сърцата да мъчат!
Раждала е,
ражда,
и ще ражда,
таз земя сърца,
де за род, Родина и държава,
не питат,
за свобода души защо кървят,
юмрук вдигат,
първи тръгват,
граждани да поведат!
Тези първите,
де падат в кърви,
първи замечтали свобода,
днес те
копят,
търсят,
оня кладенец спасителен,
Батак, де създаде за съдба,
Днес тоз дух копае пак
кладенецът на Батак,
из облаци мечти понесен
за род, родина,
пак отдаден,
с душа,
сърце,
друг път да тръгне
България да намери
капка свобода?


Рецензии