Гордост,
само в лудите остана,
дрешка наметната стара
по площад размахва душа,
не търси и не иска,
на живот забрава.
Гордост тропа по паваж,
трака съдба изтерзана,
душа влачи изгубена мечта,
иска възмездие
за живот пропаднал.
Гордост търси чудеса,
как живот,
да тръгне от начало,
а в мъглата на съдба,
мечти мръзнат
загубили начало.
Гордост опакована в съдба,
сърце в студ замряло
чака вятър някакъв,
да разнесе мъгла от съдба
денят да започне отначало.
Гордост,
сал в лудите остана!
Гордост наша
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111108095
Свидетельство о публикации №121111108095
Рецензии