Неопят живот си тръгва,
луна отгоре,
оцъкля пустота,
съдба услужливо сгъната
потропва по паветата
на тоз истинал свят.
Нищета разтърсена,
поскърцва с изтънели зъби,
прескочили душа,
мечти спят,
разлистен сборник мъка,
сбрал ги е в душа!
Безвремие гнезда е свило,
снесло там яйца,
отново мъти,
морална нищета напъва,
от врабци,
орлета да излюпи
из тази ширнала се пустота.
Живот си тръгва неопят,
подритва красота изтървана,
на този свят
пустотата е религия,
омразата душевна благодат.
Живот си тръгва неопят,
луна се пули
в пустота отгоре!
Избор
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111108049
Свидетельство о публикации №121111108049
Рецензии