Дали достатъчно греших,
та да успеят да го разпънат,
дали разпънат още бди,
греховете мой да пристигат?
Дали достатъчно творя,
тез гвоздей на съдбата,
та с тях прикован,
да го държа,
живота си
дорде създавам?
Сърцето някак избуя,
торба с грехове все пълни,
и нося ги
към кръста Ти сега,
греховете да допълня.
Дали успявам
в грехове да претворя,
мечтите цели,
на сърцето,
греховете ми
дали ще стигнат,
та Него да разпънат.
Живея без да спра
и трупа грехове сърцето,
трупа грях,
след грях,
загрижен,
разпънат да е
все в небето,
донесъл ни,
свободата за мечта,
на кръст разпънат,
да стои за греховете.
Старая се исусе
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111107970
Свидетельство о публикации №121111107970
Рецензии