Да отшумиш
покрай детски глъч,
докато вървиш,
въженце да въртиш,
на дама да подскачаш,
цвете да държиш,
с дъх радостен
във мечта малка,
поглед уморен вторачил,
за пролет на живот
да не тъжиш
и в щастие да плачеш
до теб щом
живот нов
радостно трепти
в мечти слънчеви
поглед усмихнат
вторачили.
Да подсвиркваш с душа
дорде на ум
с дребните крачка
на дама подскачаш
и да ти е слънчев деня
този дето е отминал
и де все в него
спомени вторачваш.
Да виждаш как мечта
подскача на въженце,
как топка гони по трева
мечта сбъдната
на твоето сърце,
това е днес
за теб
сол на земята!
Сол на земята
© Copyright: Максим Велков, 2021
Свидетельство о публикации №121111107922
Свидетельство о публикации №121111107922
Рецензии