Грусть Поэта

                Болгарский
                Мир и Люди


                ТЪГАТА  НА  ПОЕТА

                Тъгата на Поета е тих дъжд,
                душата му от болката разхлажда.
                Разтваря се светът на шир и длъж
                и от лъчи отново се изгражда.

                Изгрява слънце в есенния ден,
                часът на откровение настава.
                И ръси семе плод благословен,
                пръстта за ново раждане засява.

                Ана Величкова


Рецензии