Грусть Поэта
Мир и Люди
ТЪГАТА НА ПОЕТА
Тъгата на Поета е тих дъжд,
душата му от болката разхлажда.
Разтваря се светът на шир и длъж
и от лъчи отново се изгражда.
Изгрява слънце в есенния ден,
часът на откровение настава.
И ръси семе плод благословен,
пръстта за ново раждане засява.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121110909490