Елка Няголова Эмигрантское Гурбетчийско

„ГУРБЕТЧИЙСКО” („ЭМИГРАНТСКОЕ”)
Елка Няголова Пощарова (р. 1952 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Валерий Латынин


Елка Няголова
ГУРБЕТЧИЙСКО
                На Ели и Дориан

Пред теб – екранът на нощта,
назад – една пустиня.
Терасата е кей за щастие,
край който ще преминеш.

А пясъкът подрежда сенки
в съзнанието сънно.
Във мислите ти – север, север...
Така, докато съмне.

И само сред съня ти буден
една жена се къпе.
След този миг заспиваш трудно
и пулсът ти е тъпан.

В неравноделен такт напира
кръвта ти гурбетчийска.
Протяжно радиото свири.
Внезапно – думи чисти

на български език ти носят
очакваните вести.
Мъжете трудно вдигат моста
между сълза и песен.

И песен даже да изплачат,
ще бъде много скъпа.
А в огледалото на здрача
една жена се къпе.


Елка Няголова
ЭМИГРАНТСКОЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Валерий Латынин)
                Еле и Дориану

Перед тобой – экран ночной,
А позади тебя – пустыня.
Балкон – оазис небольшой,
Твоя отдушина отныне.
 
Песок сознанье рядит в тень,
А в мыслях – на Балканах лето,
Пока вновь не забрезжит день,
Всё так и будет до рассвета.
 
Мелькает на экране сна
Болгарии родной природа.
Ты видишь – женщина одна
Из моря тёплого выходит.
 
Как трудно трепет чувств унять,
Что в сердце гулко барабанят,
И погрузиться в сон опять,
Душевные врачуя раны.
 
Очнётся радио твоё,
Лишь только день затеплит краски,
И что-то звонко запоёт
Нежданно чисто по-болгарски.
 
Меж песней этой и слезой
Мужчин проводит мост надёжный,
Но всё-таки мотив родной
Все души проберёт до дрожи.
 
И в суетных заботах дня
Ты будешь видеть в небосводе –
Из моря женщина одна
В жемчужных капельках выходит.


Рецензии