Елисавета Багряна. Зов

                ЗОВ

Я за тремя закрытыми дверями
и за решёткой тёмного окна,
душа моя не скована цепями,
как птица, к солнцу тянется она.

Весенние ветры слегка вздыхают,
их ясные я слышу голоса.
Мой пыл неугасимый умирает,
во мраке затихают небеса.

Вы ржавые в дверях замки разбейте!
Откройте в тёмных коридорах путь!
Чтоб на просторах звонких в ярком свете
на крыльях быстрых обрела я суть.

И будут вечны звуки ликованья,
и трепетное сердце полетит ...
- Но память остаётся за дверями,
ты слышишь, как мой пылкий зов звенит?

                15.10.2021 г.

Перевод с болгарского Владислава Бусова


                ЗОВ 

Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата волна, волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.

Полетни са ветровете полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоето заглъхнали.

Рзатроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.

И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава…
— Но зад тези три врати, сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ти?

            Елисавета Багряна


Рецензии