Сикстинската мадона

                Болгарский
                Мир и Изкуство


               
                СИКСТИНСКАТА  МАДОНА

                Пристъпва тя по облаците леко
                внимателно понесла на ръце
                новородената си радост светла.
                Край нея всичко стихва в почитание...
                Но скръбни сенки по лицето плисват
                и ням въпрос в очите й трепти.
                Това сме ние: аз и моят син -
                едничкото, което притежавам.
                Но погледнете колко той е мил -
                самата беззащитност и незнание.
                Нима не сте от него запленени
                и помисли жестоки и потайни
                таите още в своите души?
                Пристигнахме за обич и доверие.
                Обичайте ни - мен и моя син!

                Ана  Величкова         


Рецензии