Изповед на един български политик

Автор: Генка Богданова


Мама беше домакиня,
татко-скромен стар рибар.
Аз реших да ги надмина,
но не можех да съм цар.

В  друго време аз живея
и във по-модерен свят,
та от малък все копнея
да стана важен депутат.

Давах мило, давах драго,
реших чудеса да сторя,
но за туй заветно благо
някак си да се преборя.

Нямах скрупули ненужни,
загърбих съвест, чест и  срам,
направих  нужно и ненужно
напред да се пробутам сам.

На очи с пердета плътни,
с лакти, с нокти и с ритници,
спечелих мястото заветно
сред българските политици.

А после – шапка на тояга!
Поживях си  в Парламента.
От благинките кой ли бяга?
Грабни късмета на момента!

Полза нямало от мене!
Спал съм четири години!
Облаги ползвал съм големи –
и аз, и моите роднини.

Че нали за туй съм драпал,
да се докопам до властта?
Щом избирателят е зяпал
да си понася участта!

Аз ще лапам, той ще зине,
ще мрънка  и  ще се оплаква…
После всичко ще му мине
и пак с надежда ще очаква

нови, честни политици,
достойни българи със чест.
Но няма в нашите редици
такива родолюбци днес!