Котленские беженцы
Родина
КОТЛЕНСКИТЕ БЕЖАНЦИ
Пътят назад е пресечен -
по-близо пълзи
ятаганният съсък,
а напред е земята руска,
далечна,
която своя ще бъде наречена.
Те вземат най-нужното -
вещи, добитък пустал, сечива...
Потеглят - мъже, жени, деца -
дълъг керван
след солдатската конница.
Стигат нивята,
които зърна
прегорели отронват
и спират за малко.
Ето ги черните кръстове
над могилите,
където кукумявки
от днес ще се кискат.
Лица до купчините неми
притискат
и мълчат, и мълчат...
Мълчат и солдатите.
Бързо-бързо примигват
и с длани корави
очите си трият.
Само конете
пръхтят боязливо
и дълбоко
с копитата остри рият...
Ана Величкова
Руско-турска война, 1829 г.
Свидетельство о публикации №121100703975