Встреча в Харкане
Мир и Люди
СРЕЩА В ХАРКАН
/Спомен на сирак от войната/
Татко,
аз те намерих
в безбрежната шир
хлебородна,
наречена Пуста
на този език чуждоземен.
Сред могилите паметни,
сред хилядите строги
войнишки могили,
аз те открих.
Прегърнах камъка
с твоето име
и плаках с горчиви сълзи,
набирани дълги години.
Откакто се помня,
все питах за тебе
и гледах едничката снимка
над леглото ми окачена.
Ти също ме гледаше -
млад, хубав и силен,
с невинна по детски усмивка.
Тази усмивка и погледа нежен
бяха най-свидното
в моето детство.
Татко,
аз те намерих
в тази земя черноземна
сред войнишките гробни могили.
Не личат снарядните ями.
Споменът от куршуми и рани
бледнее.
Децата не креят гладни
и майките вече
не носят чернило.
Наоколо кротко
се люшкат житата
и угари тлъсти
длани протягат.
Татко,
аз те намерих
Прощавай!
Да тръгвам трябва.
Пораснах
и всички казват,
че много приличам на тебе...
.
Ана Величкова
Българско военно гробище,
гр. Харкан, Унгария
8-10 май, 1973 г.
Свидетельство о публикации №121100404390