Встреча в Харкане

                Болгарский
                Мир и Люди



                СРЕЩА В ХАРКАН
                /Спомен на сирак от войната/

                Татко,
                аз те намерих
                в безбрежната шир
                хлебородна,
                наречена Пуста
                на този език чуждоземен.
                Сред могилите паметни,
                сред хилядите строги
                войнишки могили,
                аз те открих.
                Прегърнах камъка
                с твоето име
                и плаках с горчиви сълзи,
                набирани дълги години.

                Откакто се помня,
                все питах за тебе
                и гледах едничката снимка
                над леглото ми окачена.
                Ти също ме гледаше -
                млад, хубав и силен,
                с невинна по детски усмивка.
                Тази усмивка и погледа нежен
                бяха най-свидното
                в моето детство.

                Татко,
                аз те намерих
                в тази земя черноземна
                сред войнишките гробни могили.
                Не личат снарядните ями.
                Споменът от куршуми и рани
                бледнее.
                Децата не креят гладни
                и майките вече
                не носят чернило.
                Наоколо кротко
                се люшкат житата
                и угари тлъсти
                длани протягат.

                Татко,
                аз те намерих
                Прощавай!
                Да тръгвам трябва.
                Пораснах
                и всички казват,
                че много приличам на тебе...
.
                Ана  Величкова

               
                Българско военно гробище,
                гр. Харкан, Унгария
                8-10 май, 1973 г.   


Рецензии