Мара Белчева. Труба дымит...

Дими коминът. Птички се люлеят.
На бели клони зимата преде.
Къде са техните листа, къде?
На други клони в мене птички пеят.

Кого ли с песента си ще съгреят–
на кой ли бряг тя ще го изведе?– 
В пустиня, в храм ли ще го въведе,
молитвите на слънцето де зреят;

където пролетта със златни пръсти
смарагдените приказки тъче;
годините където нямат бръчки

и в храма никой старей се не кръсти.
И Божията благодат тече
в молитвите на съвести без злъчки.

Мара Белчева


Труба дымит. Озябших птиц качая
на белых  клонах, зимушка прядёт.
А на зелёных, где весна не ждёт–
в душе моей, иные распевают,

дабы кого-то песней порывая,
в трясине под ноги подать настил,
в безлюдный храм усталого ввести,
где души как на солнце созревают–

былинно так и сказочно неспешно 
краснеют изумрудные бока;,
капелями в целительный покой

мгновенья истекают в часе вешнем,
и старость не берёт живых, пока
господня благодать течёт рекой.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы