Солнечное затмение

                Болгарский
                Мир и Люди



                СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ
                /спомен/

                И ето, че настъпи бавно мрак.
                Петли пропяха и тревожен грак
                просторите притихнали процепи.
                С добре опушени стъкла в ръцете
                се взирахме, стаили дъх, в небето.
                Там сянката студена на Луната
                поглъщаше на Слънцето лъчите,
                докато нощ настана на Земята.

                "Върни се Слънце!" - викнаха децата,
                без да изпитват суеверен страх.
                Но хората от вековете тъмни   
                замирали в молитва ужасени,
                в очакване на кърваво възмездие,
                на черен мор, на нощи без разсъмване ...

                След четри века тук безмълвно пак
                денят ще връхлети среднощен мрак  -
                присъщо е за тези ширини.
                Потомците след нас, които идват,               
                не ще познаят слънцезатъмнения.
                Красиви и духовно съвършени,
                фотонен звездолет ще построят
                и с плазмата на лунното ядро
                из бездните космични ще летят.

                Ана  Величкова

                15 февруари 1961 г. - пълно слънчево затъмнение