Галактический год
Космос
ГАЛАКТИЧЕСКА ГОДИНА
Семейството на Слънцето
поело труден жребий:
да преброжда
пустинната окрайност
галактична
по орбита -
бездънна паст на време
и самота тревожна,
и безлична.
Години милиони...
Рой съзвезден
изписва се
на небосвода земен,
а сетне по закона неотменен
полита
и сред блясъци изчезва.
Години милиони...
Метеори
пронизват с искропади
небесата.
Една комета, друга, още-още...
опасват с прах
просторите среднощни.
Години милиони...
Мраз и студ
пронизват тъмнината
и пластове от лед
планетата обвиват.
Нощ и ден
в безмълвие се сливат,
с нечута болка зъзне
тишината.
Години милиони...
Пропаст черна
разсича непознатата
призвездност:
дими Луната,
люшка се Земята -
разпуква се гръдта й
разкалена
и сякаш че звезда
върху звездата
връхлитат и разсейват се
безследно.
Години милиони...
Взривяват се свърхнови,
лъчисти струи брулят
мрачината.
Човекът търси
с поглед неспокоен
светът за бъдещето -
обетован...
Години милиони...
Кръгът крайгалактичен
се затваря
и друг започва - нов
и непроправен...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121092104134