Небето е изцъклило лице от мраз,
око е на мъртвец луната.
Наяве, сякаш, че насъне, виждам аз
прозрачно бяла равнината.
Ни ехо от далечен звън, ни светлина,
ни сянка от живот, ни спомен,
на времето самата сякаш е ръка,
вледена в тоз бял гроб огромен.
Никола Ракитин
Там, в стекленелом небе, на испуг–
луна– глазница мёртвого заморы;
тут наяву, во сне ли, вижу вкруг
прозрачно-белые просторы.
Ни звука, ни движенья хоть слегка,
ни трепета воспоминанья, или
оледенела времени рука
в огромной бело-призрачной могиле.
бперевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Никола Ракитин. Там, в стекленелом небе...
© Copyright: Терджиман Кырымлы Третий, 2021
Свидетельство о публикации №121091800398
Свидетельство о публикации №121091800398
Рецензии