Басня за коварството и за честта

Автор: Генка Богданова

От баба зная случка стара
за чест, за доблест, за поквара…
Бях малка и ми стана жално,
но тя и днес е актуална.

В едно далечно господарство,
по-точно в животинско царство,
царувал дълго Царят – Лъв.
Бил горделив, надменен и пръв
сред своите министри горди -
водачите на вълчи орди.

Имал царят и съветник стар –
тигър – верен, доблестен другар.
имал царя малък, весел шут,
сред всички с шегите си прочут.
Той бил беден, мъдър папагал –
много патил и много видял.
Лъвът спокойно управлявал,
бил радостен и се надявал,
че до неговите сетни дни
царството му в мир ще процъфти.

Но знаем, много често става,
бедата идва все тогава,
когато щастието чакаш ти,
та покой и радост да смути.
Разчуло се, от планината
ужасна хала непозната
на царството им налетяла.
Където минела – моряла.
От страх и ужас прежълтели,
вред поданиците шептели:

- Тя с огнен дъх горите пали
и нийде, никого не жали!
С кръвта бележи своя път,
а реките кървави текат…”
Уплашен Царят – Лъв узнава –
че царството му опустява,
войската бързо оредяла,
побягнала пред тази хала.
А тя, донасяла мълвата,
е спряла вече пред палата
и изпратила за царя вест:

„Ако държиш на царска чест,
ако милееш за страната,
преди да зазори зората
ще ми пратиш, Царю за курбан
безкрайно скъпа, най -тежка дан!
Искам дар, откъснат от сърце –
малко, мило, хубаво дете !
Задължително от знатен род,
да не е от простия народ! „

Царят имал девет дъщери
имал и синчета малки – три.
Но всички рожби са му мили
и да ги жертва нямал сили.
Заповед на Тигъра шепти:
- Тигре, дай от твойте дъщери!

- Не! Вълците са кръвожадни
но и за почести са гладни,
Царю, нека те дадат вълче!

Вълците отказали. И те,
с безчувствените си сърца
обичат също своите деца.

Така се стигнало до шута.
Отгледал щерка той прочута
с хубост нежна и с добро сърце.
Плеснал царят подъл с две ръце:
- Тя за Халата ще бъде дар! -
Ще се жертва тя за своя Цар!

Е, нужен ли е каментара?
Припомням истината стара -

От стари времена, а и днес,
всеки се стреми към власт и чест
и търси собствена облага.
Но подлият от отговорност бяха,
свои интереси той не жертва,
не е готов за саможертва.