Фаворитка

Басня от Генка Богданова


На двора, под клонатите овошки,
живееше семейство от кокошки.
И случайно ли, нарочно ли, не знам,
ала всички младички  кокошки там
се пръкнаха с окраска проста, сива
и слаби, дребнички - порода дива.
Единствено една красива  ярка
роди се едра и с прекрасна шарка.
Но тя дори не знаеше, горката,
че е различна в стадото пернато.
Живееше си много скромно, тихо.
Но СИВИТЕ от завист се влудиха
и намразиха кокошката добра
за ръста снажен, за ярките пера.
Цял ден настръхнали боклука ровят
и за "онази - тлъстата" злословят:
- Вижте я, дебела е като свиня!
- Аз не знам, защо Петелът я избра
за своя фаворитка? Има цял харем!
И защо, например, не харесва мен?
- Че то и аз съм слабичка, игрива... -
запенена злобее ярка сива.
- Че и стопанинът ни се прехласва! -
изкряка грозно друга гръмогласно.
- Ах, иде ми от яд да я оскубя!
Мразя я! Вярвайте, ще я погубя!...
То беше ревност, беше дива злоба,
желаеха да я заровят в гроба!
Ала никоя от Сивите пера
с кокошия си мозък не разбра -
не за ръста снажен, за красивите пера,
а за туй, че беше кротка и добра,
че  тя снасяше най-едрите яйца,
бе фаворитка тая, с пъстрите перца.

И така, нека обобщим накрая,
че, дребните души са злобни, зная.
Маскирана и с ореол в позлата,
щом тъмно - сива, братко, е душата,
и лицето смръщено не ще блести!
Бликащата завист в нея го грози!