Дуб
Природа и Люди
Д Ъ Б Ъ Т
Вървях в гората есенно стаена,
там дъб видях с изправена снага.
До ствола му застанах възхитена
и го погалих с тръпнеща ръка.
Светкавици ломили са жестоко
и неведнъж могъщото стебло.
Нагоре, до самия връх високо,
съзирам не един прекършен клон.
А той стои на поста си безмълвен,
дълбоко наранен, но горд и жив.
Готов да срещне всеки напор тъмен
и всеки пристъп яростен и див.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121090903003