Дуб

                Болгарский
                Природа и Люди


                Д Ъ Б Ъ Т

                Вървях в гората есенно стаена,
                там дъб видях с изправена снага.
                До ствола му застанах възхитена
                и го погалих с тръпнеща ръка.

                Светкавици ломили са жестоко
                и неведнъж могъщото стебло.
                Нагоре, до самия връх високо,
                съзирам не един прекършен клон.

                А той стои на поста си безмълвен,
                дълбоко наранен, но горд и жив.
                Готов да срещне всеки напор тъмен
                и всеки пристъп яростен и див.

                Ана Величкова


Рецензии