Прощай, Солнце!

                Болгарский
                Мир и Люди



                ПРОЩАВАЙ, СЛЪНЦЕ!
               
                Прощавай, Слънце!
                Щедро ти ме гря.
                Сърцето си до болка аз разтварях
                с лъчи и блясък да го озаря.   
                И като тебе щедро разпилявах      
                погълнатата жадно топлина:      
                ломях се и осъждах без вина,      
                издъхвах и отново оживявах.      
               
                Ти неизчерпно си.
                От кръв съм аз и плът,
                а дръзнах с тебе сили да премеря.      
                Но дързостта ми да не те обижда -               
                обичах те,
                докрай на теб бях верен...
               
                Аз за последен път
                усещам топлина,
                лика ти виждам.
                Край мене ледници искрят,
                потоци пеят.
                Ти залязваш вече.
                Аз потъвам
                в мрака дълговечен,
                а ти отново
                утре ще изгрееш...

                Ана  Величкова

                По поемата "Манфред" от Байрон /1788-1824/