Александыр Геров. Юность

Младост

Аз живея сред бедните хора,
аз съм беден, замислен младеж.
Много труд, много сили и бодрост
им раздавам със топъл копнеж.

Върху бледите, вдлъбнати бузи
мойта младост сломена цъфти,
но сърцето под синята блуза
като литнала птичка трепти.

Че от свежите сили раздадени
ще настъпи небивал възторг,
ще преминат могъщи и здрави
мойте връстници новия брод.

Те ще бъдат засмени и радостни,
те ще имат широки гърди
и в очите на тяхната младост
ще сияят две ярки звезди.

Моя младост, на всички раздадена,
мое малко любящо сърце,
ние чакаме новата младост,
увенчана с разкошен венец!

Александър Геров
сп. „Звън”, ученически литературен сборник, издание на „Светлоструй”, София, 1937
https: literaturensviat.com/?p=84072

Юность

Беднячина, живу среди бедных,
не от мира мечтатель-юнец,
тем внушаю им волю к победам,
стойкость в жизни, в быту наконец.

Моя юность, увечное скерцо,
процветает на впалых щеках,
но под синею блузою сердце
пташкою трепетной бьётся взамах

ради ближних грядущего: может,
счастье рядом того и пождёт–
вдруг, улыбчивый строй толстокожих
молодцов мне на смену придёт:

крутплечие молодцы бродом
сто болот и сто рек перейдут,
зведноокая юность всем родом
одолеет печаль и беду...

Коммунальное бедное племя–
моя юность, сердечко моё,
ждёмте наше гремучее время,
где взлетим наконец и споём.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы