Ольга Берггольц
Мир и Люди
ОЛГА БЕРХОЛЦ
Аз бях в града от смъртен обръч стегнат
и всичко ясно помня досега:
замръзвах, влачех тежките ковчези,
гладувах и потъвах сред снега.
На покривите бдях и тръпнех цяла
от грохота на взривната вълна.
Макар сама до смърт изнемощяла
последната си давах топлина.
Аз падах и отново се изправях.
Без роден дом, без милите неща
за обич смела стихове създавах,
а бомбите взривяваха нощта.
Разбрах какво е скръб и горда радост,
горчилката до дъно аз изпих.
И пак съм жива, пак съм в първа младост.
Градът край Нева грее и шуми.
Ана Величкова
Олга Берхолц /1910-1975/ -
ленинградска поетеса
Свидетельство о публикации №121090305090