Шарко и Писана, автор Генка Богданова

Авторска римувана приказка
по мотиви на нордна приказка


Ширнала се звездна нощ,
но рано е до полунощ.
Ти пижамката облече
приказката чакаш вече.
А „Ш“ е буквата начална
на таз история забавна.

Шарко е кутре красиво,
умно, весело, игриво.
Цял ден Шарко си играе,
тича радостно и лае,
скача пъргаво из двора…
Радват му се всички хора.
Той приятел е на всички –
на дечица и на птички.
Даже с мишката Гризана
поигра си отзарана.
Наш Шарко е добряк голям
и всички го обичат, знам.

Само с котката Писана
Шарко дружба не подхвана.
Знае, че е мързелива,
подла е и е свадлива.
Тя с поглед мрачен го следи,
все съска злобно и фучи
С остри нокти го заплашва,
а настръхне ли е страшна
Таз досадница Писана
в двора май другари няма!
На човеци се подмазва,
но с животни не приказва.

Шарко чуди се и мае,
иска Шарко да узнае,
Писа що му е сърдита,
но кого ли да попита?

„Ще попитам своя дядо
защо е тази грозна  свада!
Да, дядо дълго е живял,
от мъдрост тъй е побелял,
та навярно той ще знае
що Писана с мене зла е?“

И разказа дядо Шаро
за поверието старо:
- Нявга, преди пет-шест века,
обявил навред Човекът:
„Награждавам с указ царски
всички кучета овчарски
че от вълци са спасили
агънцата кротки, мили!
На пазачите се пада
кокал сочен за награда
всеки ден от днес –до века!“-
повелил така Човекът.
„Този документ пазете,
щом е нужно – покажете
тоз царски  указ с мой печат
и с кокал ще ви нагостят!“

Кучетата са заети,
цял ден тичат след овцете.
Как от мишките проклети-
лакомниците заклети
указа си ще опазят?
Тези пакостници лазят
по тавани и мазета,
в скринове, под канапета –
нийде скрито място няма
за Гризан и за Гризана.

Но в онез` години стари
били предани другари
всички кучета и котки –
някога добри и кротки.
Та измислил царят Пес,
да им окаже тази чест -
котарак един да стане
строг пазач на тез фермани.

Но котаракът бил сънлив,
мързелив и немърлив…
Под миндерчето се свил,
с документа се покрил
и блажено мърка,  мърка,
спи дълбоко, даже хърка.

А нахалните мишлета,
с боси, пъргави крачета,
тихичко се приближили,
с указа се нагостили.

И от този ден, до днес,
за не опазената чест,
в таз история прочута,
пламнала враждата люта.
Кучетата котки мразят,
котките от тях се пазят
и така ще е до края!
Туй, кутренце малко, зная.

Запомни, детенце младо,
щом заслужиш ти награда,
длъжно си, ти казвам днес,
само` да пазиш тази чест!
А щом нещо обещаваш,
трябва и да отстояваш
дадената дума честно,
нека туй ти е известно!