Элегия

                Болгарский
                Мир и Я

               
                Э Л Е Г И Я

                Стрелецо,
                ти който винаги точно
                улучваш
                и дебнеш на мушката
                всеки ден от живота ми.
                Остави ме да гледам
                онази бреза белоствола
                как зелене,
                увяхва,
                в скреж засиява
                и разцъфтява отново.

                Остави ми реката -
                мътна
                през влажната пролет,
                плитка
                и бистра през лятото
                и сякаш заспала
                в сухата есен.
                Остави ми
                на нощите
                лунната песен.

                Остави ми и малката къща
                на брега на реката
                с винаги топло огнище,
                с цветя по прозорците
                и пъстро перде,
                разлюляно от вятъра.
                Остави ми ги още.
                Дай ми време
                преди да застинат
                като образи неми
                в огледалото на очите ми.

                Ана  Величкова               


Рецензии