Элегия
Мир и Я
Э Л Е Г И Я
Стрелецо,
ти който винаги точно
улучваш
и дебнеш на мушката
всеки ден от живота ми.
Остави ме да гледам
онази бреза белоствола
как зелене,
увяхва,
в скреж засиява
и разцъфтява отново.
Остави ми реката -
мътна
през влажната пролет,
плитка
и бистра през лятото
и сякаш заспала
в сухата есен.
Остави ми
на нощите
лунната песен.
Остави ми и малката къща
на брега на реката
с винаги топло огнище,
с цветя по прозорците
и пъстро перде,
разлюляно от вятъра.
Остави ми ги още.
Дай ми време
преди да застинат
като образи неми
в огледалото на очите ми.
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №121090105966