Генка Богданова. Библиотеки MK. Часть 2

    ЛЮБОВНОЕ ТАНГО.

    Генка Богданова

    Авторизированный перевод с болгарского:

      Ольга Мальцева-Арзиани

    *
    Возьми же за руку меня, я так тоскую!
    И в светлый вечер мы войдем, душой ликуя.
    Тропинку звезды нам сиянием осветят,
    А волосы закружит в танго дивном ветер!
    *
    Прислушайся, как эта песня зазвучала.
    И в сердце ласково струной; затрепетала.
    Глаза мои - как будто нежные две птицы,
    Совьют они гнездо свое в твоих зеницах.
    *
    Возьми же за руку меня, я так тоскую.
    И в светлый вечер мы войдем, душой ликуя.
    Пред нами, милый, путь такой далекий вьётся.
    Он словом "СЧАСТЬЕ" у влюблённых всех зовется!

    ***
    Любовна песен

    Генка Богданова
    *
    Вземи ръката ми, за тебе зажадняла!
    Да тръгнем двама в тази вечер бяла!
    Звезди разстилат бляскава пътека.
    В косите вятърът танцува леко.
    *
    Послушай тази песен зазвучала
    в сърцето мое – струна затрептяла.
    Очите ми – две нежни птици –
    гнездо ще свият в твоите зеници.
    *
    Вземи ръката ми, за тебе зажадняла!
    Да тръгнем с тебе в тази вечер бяла.
    Пред нас се вие онзи път далечен
    от влюбените – ЩАСТИЕ наречен.
    ***
  *  *  *

ДЪРВОРЕЗБАР

Автор: Генка Богданова

Дървото пее! Чувате ли, пее?
В ръцете мъжки втори път живее.
Длетото образи във него вгражда,
а то трепти от непонятна жажда.
Часовник във сърцето му тиктака.
Звезда изгрява,  озарява мрака.
Вият се прекрасни гъвкави лозници.
Литват към небето малки, златни птици.
Пръстите с длетото чуден танц играят-
розите изящни като че ухаят.
Под пръстите дървото  оживява,
душата му събудена от щастие запява.

*  *  *

ЦАРИЦА - УМНИЦА

Авторска римувана приказка от Генка Богданова

по мотиви на народна приказка

„Ум царува, ум робува,
ум и патките пасе“
Знай, че тази мисъл струва
цял товар от чисто злато,
мое хубаво дете!
Трябва да си с ум богато,
с ум и със добро сърце!
Умна, скромна, хубавица,
била младата царица.
Тя била като Божи дар
за любимия си цар.
Взел я от семейство скромно,
многолюдно и бездомно,
че той се влюбил в мъдростта,
в добротата, в скромността
на умната, добра  мома.
А как се случило това
ти ще узнаеш тази нощ.
Живял един болярин лош.
Имал ниви той богати,
имал злато и палати,
но нямал той добро сърце
тревогите да разбере
на съседите си скромни-
работливи, но бездомни.
На отсрещната полянка
те копаели землянка,
във нея да се приютят
и те под покрив свой да спят.
Но заради  тази яма
станала беля голяма.
Болярската  коза мила
паднала и се пребила,
затуй боляринът проклет
прескочил бързо своя плет,
до бедняка се промъкнал
на съд  вързан го замъкнал.
Царски съд да го осъди,
та нахален да не бъде
землянка близо да строи,
а за козата да плати!
Бедният се защитава:
-  Царю, дума да не става,
нямам пукната парица!
А болярската  козица,
край рова трева пасяла,
слаба и  изпосталяла.
Сигурно е била гладна,
сама в изкопът ми падна!
- Не! Не, виновникът си ти!
Виновникът ще си плати! –
тропа богаташът с крак.
Притеснил се царят:“ Как
справедливо да отсъдя?
Кой виновният да бъде?“
Три гатанки им задава,
после строго повелява:
-  Будни тази нощ бъдете,
гатанките отгатнете!
Който вярно отговори
той ще бъде прав във спора!
Рано, рано отзарана
пред съда застават двама.
Богаташът се надува:
Прав ще бъда ми се струва!
А на първия въпрос
отговорът ми е прост:-
най - дебела е свинята,
туй е истина призната!
-  Не! Най - тлъста е земята,
тя е с благини богата!
-  Вярно! – царят отговаря.-
Туй е истината стара.
Богаташът пак избързва:
- Има ли от кон по-бързо?
Отгатнах, селянино прост,
набързо втория въпрос.
-  Не, по` е бърза мисълта,
за миг обхожда тя света.
- Селякът прав е, пак позна!-
учуден царят  пак призна.
Боляринът не се отказва,
отново глупости приказва:
-  Трети отговор  накратко,
има ли от мед по-сладко?
Царю, прав, че съм кажи?
След туй бедняка накажи!
-  От мед по-сладък в този свят,
царю честити, е сънят!
Тъй владетелят отсъди:
- Селякът умен прав да бъде! –
Беднякът му благодарил,
но тайната си му разкрил:
-  Имам дъщеричка златна,
тя гатанките Ви  отгатна.
Тя ми е добра, разумна,
скромна, ала много умна.
Учуден царят  наредил:
-  Ако животът ти е мил
бързо се върни във къщи,
и без нея не се връщай!
Сама да се яви пред мен
в зори на следващия ден!
Не трябва да върви пешком,
не може и да язди кон!
Нито гола, нито с дрешка!
И да не направи грешка
да дойде с дар, при своя цар!
И все пак, дар да донесе,
но да не ми го поднесе!
Отишъл си си селякът беден
угрижен   от страха пореден…
Но щом се пукнала зората
към царя тръгнала момата.
Уж яздела едно козле,
ала вървяла със нозе.
Била с риза тя свалена,
ала с мрежа пременена.
Донесла гълъбче за дар,
но щом видяла своя цар
тя разтворила ръцете
и то литнало в небето.
Щастливо царят се засмял,
и за жена я той избрал.
А после сложил й корона
и я възкачил на трона.
Направил мъдрата девица
своя любима и царица.
Приказката има край,
но ти, детенце мило, знай:
мъдростта е дар безценен,
тя е бисер скъпоценен
тя по- скъпа е от злато!
С мъдрост ти бъди богато!

*  *  *

ЭЛЕГИЯ ДЛЯ ОДИНОЧЕСТВЕННОГО СТАРШЕГО

Автор: Генка Богданова

Одинокая как кукушка
бедная вдова гасит,
чудом выжил,
в деревне - глухой, пустынный.
Крева - с белым саваном асфальтированным,
брюссо для Там вы собрали.
Ее глаза в загробной жизни взорваны,
смерть ожидает примирения.
;; Я знаю, мне одиноко, поэтому,
по мне никто не плачет,
последний раз, чтобы отправить меня...
Для меня могилой будет кровать.
Ветер мне споет
и песню грустную споет.
Меня некому не щадить,
для меня свеча зажжет.
Мир украл моего ребенка,
голод опустошил деревню,
от скорби умер мой муж,
без времени в мире добром ушедшем.
Кто я? Дерево без ветвей!
Для меня кто будет плакать слезами?
С пылью погода накроет меня,
и мое имя удалит.
И только крыша надо мной,
сегодня у меня некого отобрать.
Вот, под подслушивание родное
Я скоро освобожусь.
От боли и от заботы черного,
голода и печали огромной,
свободен и от одиночества,
от страха, от бедности..."
А вечер уже спустился?
Приехал с ней из далека
и ;; гость ;; беспощадный.
Круто погладил ее руку.
Поцелуй, прикольный в глаза... -
и дни для нее закончились.
Отдых, жаждущий, обнял ее
и она стала ангелом.

*  *  *

ДОБРЕ ДОШЛА, ЛЮБОВ!

Автор: Генка Богданова

Добър вечер, Любов! Поседни!
Да пием по чаша тежък  „Мавруд”!
Дълги нощи и тягостни дни
сам от мъка  аз пих като луд!
Спри, Любов! Не отвръщай очи!
Да, пиян съм – от дълъг копнеж.
Чуй, живота без теб ми горчи,
тъй  жадувах при мен да се спреш!
Пий от този искрящ елексир!
Аз от теб живот ще  отпия.
Сърцето ми - златен потир,
беше празно, защо да крия?
А душата ми, млад пилигрим,
сред пустиня жадна се скита.
Нека оазис с теб сътворим,
да открием изворче скрито!
Спри, Любов! При мен остани!
И дари ме с късче от рая!
Вдигам тост за щастливите дни!
Спри  и  остани с мен до края!

*  *  *

СТАРИЯТ  БЕЗДОМНИКА

Автор: Генка Богданова

Бе стар  и невзрачен, в балтона протрит,
с бомбе избеляло, с галоши стари.
Мръсен,  небръснат, този  странен „чешит”,
спеше на пейки по паркове, гари…
Замръкваше  често  до смърт  прегладнял,
мрачен, унил – като улично куче.
Навярно по чудо в студа   оцелял –
осъмваше денем където се случи!
Бързащи хора, с хладно презрение
извръщаха бързо, с погнуса  очи.
В други трепваше  миг съжаление,
но чувстваха, че тази жал им горчи.
Не спираше никой  до клетника стар
никой за поздрав длан не подаваше.
Той нямаше близки, ни верен  другар,
за обич нежна не се надяваше.
Нямаше с кой самота да  споделя,
ни с кой да  разделя и залъка  сух,
Нямаше бъдеще, дом и  постеля.
И сляп бе светът покрай него, и глух!
Но срещна ранено улично куче,
събраха ги техните  сродни съдби,
от него старецът обич получи,
и щастлив с жестокия свят се прости.

*  *  *