Абсолютна тишина
Отново в тишина околна на нощта
аз чувам писъци в главата
от ударите при пулсациите на кръвта
и как сърцето ми прескача,
макар че вярно ми е то горкото
и продължава с мен напред да тича.
Изглежда няма абсолютна тишина,
и все ще чувам удари свистящи,
освен навярно тишината, виждана в ума
и тишините абсолютни и смразяващи
в поредните отронени сълзи
за хората любими – за техните отлитнали добри души,
за техните добри и верни – завинаги отишли си сърца.
В пулсиращата тишина прегръщам
меките й дрешки и си представям
следите в тях,
останали от нейната добра душа,
останали от нейното добро сърце.
26.08.2021
809
Абсолютна тишина - 26. 08. 2021
© Copyright: Евгени Алексиев, 2021
Свидетельство о публикации №121082608227
Свидетельство о публикации №121082608227
Рецензии