Свистяща тишина - 25. 08. 2021

Свистяща тишина

Във тишината празна на мъртвешка пустота
на бащиния ми и майчин дом
аз чувам силно онова свистене на кръвта
в главата и в ушите.
Душата ми изсъхнала и опустяла е
и вече заминаваща си в самота,
останала без дух ме пита
защо така оставаща без сила е,
нима умираща е и без плач е вече, онемяла,
без надежди, без болезнено потрепване, без стон.

Във тишина свистяща от пулсациите на кръвта,
душата ми умира в бащиния ми и майчин дом.


25.08.2021


808


Рецензии
Странна, отчаяна поезия.
Хареса ми!
К.

Красимир Георгиев   26.08.2021 10:55     Заявить о нарушении
Благодаря. Привет. Е.

Евгени Алексиев   26.08.2021 13:25   Заявить о нарушении