10. - Пътят на интегрираното съзнание X. 2018-21

Евгени Алексиев
Пътят на интегрираното съзнание
(Йога на интегралното съзнание)


ГЛАВА ДЕСЕТА

БЕЛЕЖКИ ЗА „ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА” – ПЪРВА ЧАСТ

(обем на Глава X. - 90 стр.)



I.

НЯКОЛКО-ХИЛЯДОЛЕТНИ УСИЛИЯ И ТРАДИЦИЯ


За Йога има планини от текстове и тонове информация, като се започне с елементите на концептуалната религиозна и философска основа, втъкани в древните Веди и превърнали се в концептуални и религиозно-философски океани с последвалите ги Упанишади, Араняки, Брахмани, Пурани, Сутри, Епоси, Самхити, безброй многообразни текстове с разнообразни древни наименования и безбройни обяснения, допълнения и коментари по тях, с най-различни форми и обеми, с различни цели, същност и духовен принос, разпростряли се през трите хилядолетия, следващи след групирането на ведийските текстове в четирите известни Веди, в още по-необятни и многообразни концептуални и религиозно-философски простори и пространства - с бушуващи през времевите хоризонти океански бури и водовъртежи, утихвали като по-спокойни води в отделни морета с множества острови, преливащи през непостижимата безбрежност на реалността – израз на стремежите и усилията на хората още от зората на тяхното разумно развитие за разбиране и осмисляне на заобикалящата ги реалност, и за съхраняване и препредаване през стотици поколения на постигнатото свое древно познание, за по-нататъшното развитие на това духовно наследство и препредаването и съхраняването му до наши дни, с участието на безчет посветени люде, мъдреци, учители, жреци и религиозни служители, майстори в йога, техни ученици и адепти.

Повече от четири хилядолетия - житейски наблюдения, интуитивно осмисляне, философски прозрения, творчески пориви, конкретна практика, събирани и систематизирани в едно необятно духовно и културно наследство и безценно богатство.

Повече от две хилядолетия в древността стотици поколения мъдреци и свети люде, жреци и брамини, учители и ученици, майстори и адепти - съхранявали в умовете си парченцата натрупана и натрупвана мъдрост и познание, и препредавали ги напред през времето на следващите поколения чрез „устната традиция“ – химни, песнопения, заклинания и ритуални правила, мъдрости за живота и случили се събития, пояснения за тяхното разбиране и правилно изпълнение, религиозни и религиозно-философски концепции, поетични философски и нормотворчески океани, разраствали се през епохите - съдържанието на ведическото наследство и последвалата многообразна литература, преди да започнат да ги записват на санскрит.

На свой ред последвани от нови реки, водопади, морета и цели океани от други многочислени творби, текстове с разнообразни наименования, форми и цели, от Сутри, Самхити, "трактати", коментари и тълкувания върху предходни текстове, коментари върху коментарите, произведения и книги с разни имена, обяснения и синтезиране, утвърждаване или ревизиране на религиозни и философски тези, развитие и дооформяне на концепции и философски системи, нови коментари, обяснения и допълнения върху тълкуванията и коментарите на мъдреци от предишни епохи, и така достигайки до наши дни.

Повече от четири хилядолетия продължаващо творчество с усилията, вярата, дръзновенията, надеждите, стремежите, труда, прозренията, амбициите, постиженията и произведенията на безброй древни мъдреци, мислители и учители през безкрайните потоци на времето, и на многобройни нови и нови мъдреци, мислители и учители през по-близки епохи и сравнително по-скорошни векове в миналото, включително и през последните десетилетия и години, мнозина от тях определяни от своите последователи като "светци", с множество техни интерпретации, школи, системи и практики.

Хилядолетия на посветени усилия, вярвания и стремежи, неотклонно следване на вяра и чувство за дълг, хилядолетна практика, постоянно съпроводена с подтика за осмисляне на реалността на своя живот и постигане на собствена реализация и смисъл на своето лично съществуване, заедно със стремежите за отстояване на своята истина или с местните амбиции на безбройни общности, секти и кръгове на посветени, оформящи своите школи, повтарящи стари или развиващи нови практики и концепции, утвърждаващи своята вяра и представа за реалността в избрани и доразвивани религиозни доктрини или философски направления и системи - на необятна територия, сред многоброен народ, в един невъобразим по обхват за човешкото съзнание период, и с появата през този поток на времето на все нови и нови посветени мъдреци, "прозиращи истината" велики учители, все нови и нови духовни водачи и основатели - с техните религиозни, духовни и философски идеали, както и заедно с техните лични човешки амбиции - за утвърждаване на своята истина, на своето осмислено и достигнато познание, на своя труд, постижения и вяра за истинното и правилното, на своя смисъл и живот, на своите представи за реалността, своите концепции и своите школи.

Усилия, труд, постижения, умозаключения, концепции и практики, започнали и продължили във времеви и пространствен обхват и с участници, мнозина от които дали свой съществен принос, които са трудни за възприемане и осмисляне от позицията на сегашния ни момент, с начало в дълбока древност, покълнало върху основата и в почвата на най-древното духовно, религиозно, ритуално, мисловно и интуитивно породено наследство от изворите на цивилизациите по земите на древен Шумер и Акад и на древен Египет, преминали през трите хилядолетия преди Н.е. и продължили непрестанно през първото и през сравнително "съвременните" векове на второто хилядолетие от Н.е., включително продължили и през последните две столетия – през XIX и XX век – с нови духовни водачи, нови свети люде, нови учители, майстори и хора, "постигнали просветлението", хора въздигнали се и обявени за въздигнати до най-високи духовни равнини и състояния, просветители, лектори, инструктори, както и автори и въобще - осведомени по темата и знаещи люде.

Древното дърво на мъдростта, познанието, творческите усилия и прозрения, религиозните откровения и философските прозрения, искрените, чисти и безкористни усилия към постигане на истината, израствайки огромно през потока на времето през няколкото хилядолетия от древността до наши дни, е създало различни разклонения, някои от тях зелени, многоцветни и сияещи, други – не толкова плодородни, жизнени и чисти като основата и ствола, трети – засъхващи още с появата си, изкривени и дори загниващи, макар и не винаги на повърхността видимо.

И така - докато се стигне и до днешно време – с появяващи се и през последните десетилетия, и през последните години, все нови „докоснати от боговете“ прозрели истината съвременни духовни учители и водачи, „основатели“, майстори и изразители на течения, създатели на нови "школи" и на нови "видове" йога, с появили се многобройни майстори-учители, опитни или просто сертифицирани инструктори, с многобройните им днешни интерпретации и нови „авторизирани“ „системи“, нови "школи", различни "методи" или практики на йога, практици или теоретици и изследователи, с планини от техни нови книги, обясняващи Йога, третиращи в една или в друга светлина тази най-древна проблематика и практика, допълващи днес информационния фонд на тема „Йога” и всичко, което би могло да е свързано с нея, редом с планините от първите и най-древните и последващите и по-малко древни текстове, някои от тях преминали през хилядолетия, а други – само през десетки векове.


II.

„УСТНАТА ТРАДИЦИЯ”


1.

Трудности в установяване на точната историческа и литературна хронология

Няма точна хронология и достатъчни и ясни исторически или други сведения за предпоставките и възникването в дълбоката древност на познанието и текстовете, отразени в доста по-късни времена в наличните сега писмени източници, за първоначалната поява на различните идеи и за тяхната еволюция, за същинските и конкретни първоизточници на възникването на практиките на Йога, за първоначалните причини за тяхното появяване, за елементите при тяхното формиране и развитие, за етапите в последващите развития в отделни аспекти на Йога – в живота на арийските народи в старите времена преди преселването им от региона на тяхното първоначално обиталище в посока на югоизток и югозапад, както и в епохата след преселването им в долината на река Инд, случило се в периода приблизително между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.

Няма сведения или предпоставки за определяне на точна датировка, точна периодизация, точна информация за последователност, за причинно-следствени връзки, за приемственост и взаимстване в поредицата от идеи и концепции, точна информация за авторите, за първоначалните инициатори на едни или други идеи, концепции, практики или техни първични елементи.

Същевременно има достигнала до днес голям обем информация, отнасяща се към различни последвали епохи и периоди. Не трябва да се създава впечатление, че липсва информация. Информацията липсва за периода през четвъртото и третото хилядолетие преди Н.е. – преди преселването на арийците, за делата им и за генезиса на Йога от времената на тяхната цивилизация преди преселението и пристигането им в долината на река Инд и първоначалния период на тяхното установяване и развитие по тези нови за тях земи. Историческата информацията липсва или е недостатъчна за периода през второто хилядолетие преди Н.е., за развития или събития в който може да се създава впечатление или да се търси информация евентуално само в текстовете, влезли в съдържанието на Ведите, записани впоследствие и достигнали до наши дни, или пък в необятни истории и разкази със задна дата за тогавашни и за още по-древни времена, събития и герои в безчислените поетични редове на Епосите и техни литературни интерпретации на митове и легенди. И макар че в обширното съдържание на ведийските текстове има огромна информация за натрупано от древността духовно и религиозно наследство с химни, заклинания, мантри, ритуали, правила, религиозни и философски представи, имена на мъдреци, имена на Риши, говорили с боговете, дори такива, имащи отношение към създаване на текстовете на ведите, а в епосите се разказва за древните истории на битки и разговори с боговете със задна дата, обясняват се религиозно-философските концепции, вкл. и такива, в които в диалози с богове се разглеждат и обясняват същност и основи на Йога (но сътворени и записвани впоследствие и отнасящи се за отдавна преминали времена и за истории, събития и герои със задна дата от времена преди хиляда или две хиляди, или повече хиляди години), всичко това не е достатъчно и с достатъчна яснота по отношение на историческата достоверност, датиране, последователност и хронология, на съответно присъствие в историята на едни или други събития, обстоятелства и процеси.

Историческата информация за събития, процеси, точна хронология през първото хилядолетие преди Н.е. също съдържа много бели петна, противоречия, неясноти и липси, въпреки че към този период вече се отнасят многобройни древни текстове и многочислени имена на известни мъдреци, светци, риши, махасидхи, учени, автори и герои. Ведическите текстове са групирани в четирите известни Веди към края на второто хилядолетие преди Н.е.; заедно с тях към началото на първото хилядолетие са се предавали през поколенията допълнителни пояснителни брамински текстове като Брахманите или умозрителни и философско-концептуални текстове, сътворени от горски отшелнически общности като Араняките. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. е започнало сътворяването на концептуалните философски текстове Упанишадите, продължило в течение на няколко столетия, и в протежение на това хилядолетие, предшестващо появата на Христос, заедно с текстовете на Ведите, Брахманите, Араняките и Упанишадите са се сътворявали и предавали през поколенията и многобройни други форми на произведения като Пурани, Епоси, Сутри, Самхити и т.н. Като се изключат някои отделни случаи, за всички Упанишади и за множество от другите текстове няма точна датировка на тяхното създаване или доказани конкретни имена на авторството. За някои произведения се сочат автори и периоди на създаването им, но обикновено и периодите на сътворяване и авторите им са хипотетични, често с алтернативни варианти, а за автори често се споменават нарицателни имена на мъдреци, каквито са живели в различни епохи. Така текстовете не дават необходимата информация за генезиса, последователността и причинно-следствените връзки на събития и процеси.

Ведическите текстове и многобройни текстове със споменатите форми и наименования, макар през второто и през по-голямата част на първото хилядолетие преди Н.е. все още да не са били записвани и да са се съхранявали и предавали от поколение на поколение и от учител на ученик със запомняне и с „устната традиция”, все пак впоследствие са били записани и са дошли до наши дни. В определен момент към втората половина и края на първото хилядолетие преди Н.е. и в началните векове на първото хилядолетие от Н.е. съхраняваните на памет и устно предавани в продължение на много поколения текстове са започнали да бъдат записвани на санскрит.

Но тези концептуални текстове, религиозни, философски или нормотворчески, недостатъчно удовлетворяват нуждата от точна историческа информация за събития и реални исторически лица, тяхна последователност, взаимно-следствена връзка, точна хронология. Подобно заключение би могло да се направи до голяма степен и за първото хилядолетие от Н.е. по отношение на точния порядък и същност на събития, процеси, приемственост, взаимстване, реални исторически събития и имена, ново авторство или пренасяне в други форми на предишно наследство, поява на оригинални нови идеи и системи, или частично взаимстване от преди съществуващи и в други комбинации на елементите определянето им с нови наименования.

Макар че вече санскритът е бил оформен граматически и е придобил статута на официален духовен език, много е можело да се записва и е било записвано, но и голяма част от записаното се е разпадало с времето и се е загубило, ако не е било своевременно пренесено през поколенията, или с презаписване или чрез устната традиция и записано по-късно.

Има множество текстове освен ведическите текстове, вкл. и Упанишадите – Пурани, Сутри, Самхити и др., от които може да се създава представа за концепции, истории, събития и действащи лица през вековете и преди и след Христос, за оформянето и развитието на религиозните направления, за оформянето и развитието на философските системи, текстове с концепции и информация за сюблимните философски и религиозни теми, за реалността, за себепознанието и за финалното освобождение, вкл. текстове, определящи едни или други аспекти или направления в йога, впоследствие оформили се и определяни като школи.

През Средновековието в последващи текстове и коментари се хвърля допълнителна светлина върху деяния и концепции, изразявани от велики философи, живели примерно през V-VI век, от които времена може и да не се намират вече оригиналните писания и текстове, върху деяния, произведения и основатели на школи, живели примерно през X и XI век. Същевременно през вековете от Н.е. Будизмът е вече на няколкостотин години и все повече натрупва богатството от своите писмени текстове с различен характер, третиращи будистките концепции за реалността, включително отнасящи се и за Йога.

В този контекст, с наличие на много бели петна и неясноти в информацията за реалните исторически събития и личности, факт е, че има достигнала до наши дни огромна информация с многобройни древни текстове и с многоброен списък на мъдреци, светци, създатели, основатели, учители и техните ученици, на свой ред станали учители.

В днешно време има многобройни текстове на санскрит, в които древните произведения са записани в определени периоди към края на първото хилядолетие преди Н.е. или през вековете, следващи след появята на Христос, или произведения създадени и записани на санскрит през Средновековието и впоследствие, многоброен списък от имена на предполагаеми автори, мъдреци, създатели и основатели на школи и системи, автори на произведения, имена цитирани в древните текстове, имена на мъдреци и основатели, споменати впоследствие в произведения, коментари или тълкувания на техни ученици, имена асоциирани с едни или с други древни или средновековни текстове, и съответно огромен обем от преводи на такива текстове както на някогашни регионални езици в Индия, така и на други езици в миналото, а в по-нови времена и в съвремието – преводи на западните езици, най-вече на немски и английски.

Но целият този обем е една трудно проходима гора, останала в полумрак, една заплетена джунгла и в цялата тази информация има много липсващи звена, липсващи достоверни данни за точни периоди, за години, дати, авторства и съпътстващи обществени събития, за да е възможно да се постигне точното систематизиране, периодизация, датиране, последователност, хронология, причинно-следствени връзки, да се състави точна историческа информация за събитията и за реалните конкретните автори, създатели, герои, мъдреци, учители.

2.

Основната причина е в практикуваната в онези времена, утвърдена и продължила хилядолетия наред „устна традиция“ на устно (гласово, звуково) предаване на познанието и мъдростта, запаметяване и устно предаване и пренасяне на познанието нататък през поколенията.

За свещеното познание и слова, предадени пряко от боговете на мъдреците „Риши“ се е считало от жреците (а впоследствие от браминското съсловие) за недостойно, обидно, вредно и дори опасно то да бъде записвано с букви като писмен текст. Божественото слово и познание е имало своята автентичност, свещеност и сила с неговия звуков израз и чрез неговото пряко звуково устно предаване от мъдрец – на последовател, от брамин – на друг свещенослужител, от учител – на ученик, от учител – на събраните около него адепти, от мъдреците аскети и учители в сектата – на техните последователи в нея. Според древните представи (както и предвид специфичните звукови и фонетични характеристики на използвания още от древността за свещеното познание ведийски език), божествената същност и трансцедентният смисъл, значение, сила и ефект на свещеното познание в мантри, заклинания, химни, ритуали и други форми са се въплъщавали, изразявали, активирали и възприемали чрез звуковия израз, и всякакво записване с текст би било недопустимо и невъзможно, би изменило същността, би било вредно и опасно.

Така без записване са били създавани, допълвани и развивани, и чрез „устната традиция” са били съхранявани и предавани през времето разгърналите се през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. и натрупващи се като религиозно и духовно познание и наследство ведически текстове с нови прозрения и с нови допълнения, групирани в края на второто хилядолетие във формата им на четирите Веди, развитите на тяхната основа философски тези, концепции и текстове на Упанишадите, считани като неотделима част от ведическото наследство, като допълнение към Ведите и техен завършек, съставяните от браминското съсловие Брахмани, измисляните в горските общности Араняки, както и множество други творби и незаписвани текстове от всякакъв характер, включително (по всяка вероятност) и огромните поетични и епични произведения.

За да е било възможно това, били са измислени и са се използвали специфични начини и методи за запаметяване, включващи граматически разбор и повторението на текстовете, както и разделение и разпределение на усилията при запаметяването, съхраняването и предаването на различни части и текстове от ведическото наследство.

Представата за историческите събития и участващите в тях герои не се формира чрез съответни точни исторически сведения с писмени текстове, създадени още във времената, за които се отнасят, и запазени до наши дни, а от ведически текстове, други видове текстове и епоси, предавани дълго време през поколенията преди да бъдат записани на класическия санскрит, преди определени събития, личности и автори да бъдат коментирани или споменати хилядолетия или много векове по-късно в едни или други произведения. Така историческата информация се смесва с легендата и творческата измислица, а реалните личности се смесват с измислени митични герои.

На такъв вид информация се базират оформящите се днешни познания за по-древни и по-нови исторически събития, обстоятелства около тях, за съдържанието на древните и по-нови свещени текстове, за известни от дълбоката древност (както и по-късно – от времената на Средновековието) имена на Риши, мъдреци, герои, автори, за някои от тях включително с имената на техни родственици и с родословни дървета.

Редом с древното свещено поетично наследство с „божествените откровения”, довели до сътворяването на мантри, заклинания, химни и песнопения, се подреждат многочислени и необятни като общо съдържание произведения и текстове. Първоначалното познание, разбирано, представяно и приемано по-късно като „божествени откровения” пред мъдреци – Риши (или възникнало просто в процеса на интуитивни прозрения и творчески принос на редица мъдреци и посветени хора), се е развило нататък във времето като познавателна, религиозна и концептуална основа на огромна духовна, религиозна и философска сграда, като духовна, религиозна и мисловна способност и традиция, като система на светоглед, мислене, творчество и действие, и като духовна сила, довели до сътворяването на множество философски и концептуални текстове, коментари към тях, тълкувания и обяснения на ведическото наследство. На първоначалната основа на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания и ритуали са израстнали предпоставките и условията за сътворяването и развитието на философските прозрения, тези и концепции, довели до създаването на текстовете на Упанишадите и на безчет други текстове в разнообразни форми, включващи и имена на мъдреци и автори; на тази духовна и концептуална база се е стигнало до сътворяване на обширни литературни, поетични и епични описания на древни истории, включително с имена на участващи в различни събития богове и хора, воини и герои, и на споменавани в тях мъдреци и личности; до създаването на „Пурани”, „Сутри”, „Веданги”, „Самхити”, на многобройни, обемни и многообхватни произведения с неопределена точна датировка на произход, предполагаемо възникнали в едни или други епохи, с произход, определян за множество от тях като вероятен едновременно за различни времена, често с разминаване с много векове между предполагаемите периоди на създаването им, към които се приписват предполагаеми имена на мъдреци като техни автори, съвпадащи със същите имена на мъдреци, известни като автори на други произведения, за които обаче се счита, че са били създадени векове или дори хилядолетие по-рано.

Цялото незаписвано в най-древните и в по-скорошните древни времена наследство в различните му форми на разнообразни текстове, преминало през второто и първото хилядолетие преди Н.е., записвано на санскрит през вековете от Н.е., губено и намирано, отново появявало се и презаписвано през Средновековието, достигнало в своята крайна писмена форма до наши дни – в голяма своя част не може да се каже, че съдържа сигурна точна историческа информация.

В него оригиналното религиозно и духовно творчество и описанията и поясненията към религиозните текстове, различните концепции, описанията на правила и норми, различните описания на събития и пр. са примесени с митове и легенди, с диалози с божества и с мъдреци, чрез които известни и предполагаеми автори са изразявали своите познания върху ведическото наследство и актуални към времето им философски разбирания и концепции.

Поетични творби, описващи древни истории, включително с участващи в тях личности, за които се вярва, че реално са съществували, са украсени с легенди и с фантазията на своите автори, с вплетени в тях философски концепции и мъдрост, и с познания за събития, герои и случки, за които не може да се знае доколко реално са съществуващи в историята.

Не може да се знае дали описани герои и събития имат връзка с легенди, в които такива герои участват, дали тези легенди не се отнасят за съвсем други събития в съвсем други исторически времена, или съответните герои и събития са били само плод на творческия порив и енергия на своите създатели и представляват митологизирани мъдрости и познание, и персонифицирани в божествен облик морални ценности и представи.

Безброй текстове с произведения, дело на безименни автори, допълвани и видоизменяни през вековете на тяхното предаване чрез „устната традиция”. Произведения, за които се счита, че са създадени в различни епохи, но авторите им са известни с едно и също име. Творения на мъдреци и автори, които би трябвало да са живели и творили в различни епохи, но са ни познати днес с едни и същи имена. Например, името Вияса, което, независимо от неговия конкретен превод и значение на санскрит, очевидно се е възприемало в древните времена като нарицателно и означаващо „мъдрец“, „знаещ учител“, „велик учен“.

Едни и същи имена на мъдреци, учени, учители, майстори и създатели на школи в Йога, съвпадащи, но отнасящи се към различни епохи и времена. Нарицателни имена, с които са останали през времената в историята велики мъдреци и автори.

Имена на велики мислители, философи, мъдреци, използвани във времената след тях (и до днес) и от други – следващи мъдреци, учители, основатели на йога-школи, гуру, съвременни йога-светци, майстори, лектори, инструктори, последователи, адепти.



III.

„ИНФОРМАЦИОННИЯТ ФОНД”


1.

Благодарение на днешните информационни технологии, оцелелите до наши дни древни текстове са на разположение в съответните електронни библиотеки и всеки човек може да се запознае с тях, ако разполага с достатъчно време. Това се отнася и за разнообразна информация, свързана с хода на развитията и оформянето през времето на различни концепции, системи или школи, макар в множество случаи в информацията да има непълнота, фрагментираност, частичност, противоречия, неустановеност на периоди във времето, липса на установена точна хронология и датировка.

Непрекъснато разрастващият се информационен фонд в днешно време, в който всеки един читател може да търси и да намира, е с няколко различни аспекта. Една от формите му включва записани текстове с разнообразни наименования и характер и книги с различна давност, включително древните оригинали, някога записвани и презаписвани на санскрит, впоследствие превеждани и отпечатвани в по-новите времена, или изследвания и анализи на индолози, историци и философи върху тях, от които може да се опознаят както оригиналните идеи от първоизточниците, така и разнообразни техни представяния, изследвания и коментари, включително от по-ново време, в които обичайно би могло да има различни гледни точки и противоречия, и които следва да се възприемат с критически подход и съпоставяне.

Друга форма на информационния фонд е активно разрастващата се електронна „енциклопедична“ система във вид на резюмета с различен обем информация към тях, като в повечето случаи те се базират на информация, съставена от самите „субекти“, за които тя се отнася, от самите школи и направления, от тяхната администрация или последователи и привърженици, или от независими любители, позовали се на информация, също в крайна сметка произхождаща от описваните „субекти“.

Такива резюмета и информации, включително от последните десетилетия и години, за школи и видове йога, за техни специфики, древност, основатели и светци, включително и за различните философски системи, за периодизация или елементи в съдържанието и концепциите на древни текстове, за аспекти и течения в религиозната традиция и т.н. се умножават с геометрична прогресия, като все още, макар и взаимно свързани, остават огромно множество отделни острови в океана, и макар и добър източник за ориентиране по отношение на най-различни аспекти, факти и събития, изискват настойчивост за паралелно осмисляне и систематизиране, защото са отделни части и фрагменти, често съдържащи противоречия, неточности, едностранчивост или грешки, не представляват части от единен синхронизиран текст от един общ съставителски източник, а отделни информации по съответната тема или за съответния „субект“ - съставени сами за себе си (колкото и такъв несъществуващ единен синхронизиран текст да би бил необятен и труден за възприемане и осмисляне). Приемането на информация от тази форма на информационния фонд също изисква критически подход и съпоставяне, както и прилагане на определена доза съмнение с цел проверка.

Доколкото в множеството случаи тези резюмета и информации са съставени от съответните школи или "видове йога”, те често съдържат такива невероятни небивалици в жизнеописания на техни основатели, създатели, светци или предходни учители, с постигнати едни или други чудеса, с постигане на неестествени способности, с живот в продължение на векове, с явяване или превъплъщаване през вековете, или пък с получени специфични насочващи сънища, видения и прозрения (нещо често срещащо се в биографичните описания на различни учители и основатели), всичко това - в духа на явната традиция на митологизация в тази проблематика (характерна не само за днешно време), каквито явно произхождат от творческите пориви и интерпретации на техните последователи и адепти, стремящи се да обосноват изключителността на съответната школа и горди да са част от такава изключителност, че такива информации би следвало и могат да се възприемат определено с критически подход, с разбиране за вероятната мотивация и за възможната реалност, с допускане за различни възможни алтернативи.

(Е, когато последователите на една или друга школа или направление в йога пишат историята на своя основател и гуру, светец или аватар, те могат да разкажат всякакви неща, обосновавайки се с познание, произтичащо от „традиция на своята пряка приемственост”. В това отношение християнската църква е много по-скромна и внимателна, и се отнася с определено недоверие и резерви към слуховете за чудеса, като всяко канонизиране на светец е предмет на сериозни процедури.)


2.

Множество текстове и имена в информационния фонд

2.1.

Останали са известни някои велики имена от вековете през хилядолетието пр. Хр., както и от времената на първото хилядолетие от Н.е. и от следващите векове – мъдреци, философи, автори на произведения, автори на Сутри и други текстове, автори на епоси, съставители или систематизатори на санскритската граматика, коментатори и тълкуватели на Сутри и текстове и т.н. Някои от тях със сигурност са били конкретни личности, други може и да са герои на въображението на авторите на текстовете, в които се споменават.

Чрез едни или други текстове до наши дни са достигнали редица имена, включително и списъци на имена, определящи линиите на родословна или на духовна приемственост. През хилядолетията в различните видове текстове и чрез различни текстове са се съхранили и са достигнали до наши дни имена на исторически герои (или предполагаемо такива), Махасидхи и Риши, мъдреци, учители, майстори в Йога, духовни водачи, предполагаеми автори на големите древни епоси, създадени в епохата след сътворяване на Упанишадите.

Достигнали са благодарение на едни или други текстове, отразили реалните събития, или само легенди, имената на предполагаеми автори на Веданги /обрядова и научна литература, свързана с Ведите, с произведения и текстове, пояснителни към Ведите в областта на граматиката, фонетиката, астрономията и др./, Итихаси /епосите Махабхарата и Рамаяна/, Сутри, Пурани, Самхити, и философско-религиозни трактати, създавани в различни времена, доколкото им се придават различни и нерядко противоречиви периоди на сътворяване – през векове преди Н.е. и през първото, както и през векове на второто хилядолетие от Н.е.

Останали са имената на някои известни автори на Сутри и на коментаторите на Сутри от древността, като Вияса, коментирал сравнително подробно „Йога сутра“, сътворена от Патанджали.

Някои имена се повтарят едни и същи за мъдреци, автори и исторически личности и герои, живели в различни векове и епохи и е ясно, че такива имена са били нарицателни, че със същността и значението си са изразявали представата за мъдрец, отношението към съответната личност и автор.

Останали са известни някои велики имена на конкретни личности от времената през вековете след Христос, като индийския мислител, философ и религиозен водач Шанкара. Но за неговия живот и духовен принос през VIII-IX век съдим от източници, появили се много по-късно чрез поетични творби, съчетаващи биографични сведения и легенди написани чак през XIV или между XV и XVII век. Останало е името на автора на „Хата йога прадипика“, създадена през XV век – Свами Сватмарама.

Повече информация за конкретни учители, майстори, основатели, школи, концепции и трудове на учители и духовни водачи по отношение на Йога се натрупват през последните два-три века.

Често биографични сведения, предадени чрез запаметяване и пряка приемственост между учител и ученик, модифицирани при смяната на поколенията, съчетани с легендарни истории и интерпретации, са били записвани няколко века по-късно и така са достигнали като санскритски текстове до наши дни.

Тибетските будистки манастири са съхранявали едни или други писмени източници от сравнително по-нови времена и със сигурност от последните векове, включително запазили и ценна информация за духовни и философски концепции и начини на практикуване, свързани с различни разновидности на така наречената Тибетска йога.

Отделни школи се гордеят със снимки или рисунки на образите на техните майстори, учители или основатели по пряка линия на приемственост, но тези линии обхващат едва няколко последни поколения и не решават общия въпрос за липсата на точна информация за генезиса и развитията, включително по различните разклонения, от дълбоката древност през хилядолетията до днешни дни.

В по-голяма степен историята ни осветлява с повече конкретика за Йога през втората половина на XIX век и особено през XX век, през които са станали известни особено много имена на учители (гуру), основатели на школи, философи, духовни представители, изследователи и автори, превели от санскрит на съвременни езици текстове от Ведите, Упанишадите, Сутрите или древните коментари по тях, Пурани, философски и религиозни трактати и други текстове и направени в древността коментари и тълкувания по тях, както и самите те направили допълнителни коментари по древните коментари към сутри и други текстове, различни духовни светила, проповядващи и изнасящи лекции, събрани впоследствие от техните последователи в редица томове, автори на книги с обобщения на Йога, с обяснения на Йога и на различните концепции в Индуизма, станали основание за появата дори на съвсем нови наименования на направления в Йога.


2.2.

Историята и хронологията на събитията и авторствата на различните аспекти на ведическото и следведическото знание с необятните му текстове и произведения е пълна с бели петна и неясноти. Това е довело и до разминаващи се тълкувания и мнения на изследователите, които през последните столетия, както и днес, се опитват да извеждат своите изводи на базата на съдържанието на записаните впоследствие на санскрит текстове и чрез сравнителен анализ между тях, вкл. с постъпваща археологическа информация и с различен вид индикации.

Валмики, Капила, Патанджали, Вияса, Гаутама, Панини, Канада, Джаймини, Маркандея, Яджнавалкия и десетки и стотици други имена на мъдреци, герои и автори от древността, споменати имена в Упанишади, предполагаеми автори на конкретни Сутри и на множество след-ведически текстове, които се считат за авторски, предполагаеми основни създатели на философските системи, дори имена като тези на древни Риши, считани за имащи отношение към създаването на едни или други текстове на древните Веди, фигуриращи в някои от браминските регистри, създадени във ведическите школи, с основни данни за различни Веди и ведически текстове – стигнали до наши дни и известни имена на велики мъдреци, автори и учени, отнасящи се към древността преди Н.е. 

Шанкара, Рамануджа, Мадхва, Вимбарка, Вишнусвами, Валлабха, Анандавардхана, Абхинавагупта, Мадхусудана, Намдев, Тукарам, Тулсидас, Кабир, Васугупта, Чайтания – имена на философи, мъдреци и учени от времената през вековете след Христос и епохата до Средновековието.

„Дхарма сутри” (правови норми – VI-V векове преди Н.е.), „Калпа сутри” (спомагателни за водене на ритуали – повече от 40, отнасящи се към различните Веди), „Смрити-сутри” (философия на Индуизма) – „Йога сутра” на Патанджали (базов текст на философската система „Йога“, датирана от някои изследователи за II век преди Н.е., но и същевременно за по-късен период – чак до IV век от Н.е.), „Санкхя-карики” на Ишваракришна (IV-VI векове от Н.е., определил се като ученик по линия на приемственост, започваща с древния риши Капила – основател на философската система „Санкхя” – VI век преди Н.е.), „Няя сутра” на Акшапада Гаутама (базов текст на философската система „Няя“ със спорна датировка между VI век преди Н.е. и IV век от Н.е.), „Вайшешика сутра” на Канада (базов текст на философската система „Вайшешика“, с авторство, приписвано на Канада, живял в пред-будистката епоха – преди средата на първото хилядолетие преди Н.е.), „Пурва-миманса сутра” на Джаймини, „Веданта сутра” на Бадараяна (систематически представяща Упанишадите, с авторство, приписвано на Бадараяна, име считано за събирателно и легендарно и отъждествявано с Вияса; няма единно мнение за датировка, предполагат се различни дати в периода между V век преди Н.е. и V век от Н.е., мнозинството изследователи определят периода между II век преди Н.е. и II век от Н.е., други изследователи определят, че текстът е създаден не по-рано от III – IV век от Н.е., или дори през втората половина на първото хилядолетие от Н.е.).

Известни са множество други Сутри с конкретни предполагаеми автори, принадлежащи към различните религиозно-философски школи на Индуизма, към едни или други системи на индийската философия, или описващи определени сфери в живота: „Кама сутра” на Ватсяяна (датирана предполагаемо към III – IV век от Н.е.), „Нарада-бхакти сутра” на Риши Нарада (текст, определящ детайлите на процеса на „Бхакти-йога“; Нарада е митична личност, описвана с особени способности, чудеса и легенди, споменаван в древни текстове, вкл. в „Махабхарата”, първи Риши сред полубоговете, син и ученик на Брахма и т.н.; същевременно датировката на текста, чието авторство му се приписва, не е определена и се предполага, че сутрата е създадена около X век от Н.е.; понятието „бхакти“, свързано с интензивна преданост и отдаденост на бога, и съответно сутрата, е с особено значение и роля за традицията на „Вайшнавизма“, и е важно също и за традицията на „Вирашиваизма“; понятията за видове йога като „Бхакти йога“ и „Карма йога“, както и „Джнана йога“ се срещат в „Багавад гита”, която е част от епоса „Махабхарата”).

Счита се, че епосът „Махабхарата” е сътворен и съставен от мъдреца Вияса, предполагаемо след средата или през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. „Багавадгита”, която е една сравнително неголяма част от епоса „Махабхарата”, е считана за базов текст на индийската философия редом с „Упанишадите” и с „Веданта сутра” на мъдреца Вияса (или Бадараяна).

В „Багавад гита”, в беседата между Кришна и Арджуна, Кришна, разкривайки своята божествена същност, обявява „Бхакти йога“ като път на предаността и най-висша духовна практика. Убеждавайки Арджуна да участва в битката, Кришна му разяснява различните философски системи на „Веданта” и практиката на йога. Кришна описва накратко различни видове йога, като коментаторите на „Багавадгита” отделят три основни: „Бхакти йога“, „Карма йога“, „Джнана йога“).

„Шива сутра” на Васугупта (един от основополагащите текстове на кашмирския шиваизъм – IX век от Н.е.); „Локаята сутра” на Чарваки или на Риши Брихаспати; „Бхригу сутра” на Риши Бхригу; „Ватуланатха сутра” на Ватуланатха; „Дайвика сутра” и „Калпа сутра” на Вайкханаса; „Кадамбара-свикарана сутра” на легендарния цар Пурураваса; „Нити сутра” на Чанакя; „Пашупата сутра” на Лакулиши; „Шакти сутра” на Риши Агастя; „Шандиля-бхакти сутра” на Риши Шандиля; „Шри-видя-ратна сутра” на Гаудапада и др. Известни са и повече от 150 различни важни сутри в Будизма. Сутри носят ученията и в Джайнизма.

Макар и да е достигнало до наши дни голямо количество известни имена на предполагаеми мъдреци, учители и автори от древността и от Средновековието, и голямо количество текстове и произведения в различни форми с техни наименования и предполагаеми автори, все пак няма  достатъчни и достоверни точни и сигурни исторически данни за конкретната датировка и хронология на духовните развития и свързани с тях практики, постижения и принос, от които да може да се изведат ясни причинно-следствени връзки в духовното развитие и ясно да се очертае и определи последователността в различните епохи и периоди на духовните постижения, произведения и концепции, за да може по-ясно да се определи техният генезис, да се разграничат предпоставките от техните последствия, качествено новият принос от интерпретации и допълнения.

Това принципно се отнася като цяло за генезиса, предпоставките, процесите и етапите на развитието на Йога. В много голяма степен се отнася за оскъдните възможности за създаване на систематизирана и точна представа за развитието на Йога още от дълбоката древност и през времената на второто и първото хилядолетие преди Н.е.  Отнася се всъщност и за следващите епохи и периоди през двете хилядолетия от Н.е. – и за началните векове след Христос, и за времената на Средновековието, а и за епохата до преди около век и половина – два века. (Не че за различните насоки и проявления и различните аспекти в развитията в Йога през последните два века има някакво достоверно сериозно всеобхватно пълно и систематизирано представяне и текст, но поне периодът е по-близко за търсене и намиране на отделни фрагменти информация.)

***

Цялото съдържание на ведическото наследство, на различните религиозни направления и изражения на Индуизма, както и на различните философски системи на индийската философия, към което е насочено вниманието и в което са материализирани усилията за изучаване и систематизиране в Индологията, за които в днешно време е налична много обширна писмена информация в достъпния Информационен фонд, представлява едно необятно, многопосочно и безценно духовно и културно богатство.

То би могло да се разглежда задълбочено поотделно в различните му аспекти и не е възможно да бъде обобщавано в няколко страници. Същевременно, за да не се профанизира значимостта и съдържанието, и за да не се опростява и стига до погрешни тези, разглеждането на идеите и философията в отделните философски системи би трябвало да е достатъчно задълбочено и обстоятелствено.

По отделните подробности в съдържанието, концепциите, философията или идеологията на няколкото различни философски системи на индийската философия, вкл. на системата Веданта (всички те произтичащи от Ведите и базиращи се на съдържанието и концепциите на Упанишадите и на други концептуални и обяснителни ведическото наследство текстове и произведения), или по подробности на съдържанието, философията или религиозните представи и концепции на едни или други текстове от този необятен идеен и словесен океан, тук в тази книга за Пътя на интегрираното съзнание няма да се влиза в подробности. По тази материя и проблематика има необятна и леснодостъпна информация, безброй хора, изследователи и учени са мислили и писали, и всеки, който се интересува, сам би могъл да достигне до съществуващата достъпна информация в различни конкретни направления.

Има многотомни произведения, съдържащи подробна информация за различните системи на индийската философия иза различните религиозно-концептуални насоки и елементи на индийската мисъл от древността до наши дни, в една или друга степен систематизирани, вкл. и многобройни отделни произведения, ограничаващи се в определени тематики и насоки. Съдържанията на различните Сутри, Самхити и древни произведения в други форми и с други имена, се вписват в отразеното в тези многотомници или отделни тематични произведения познание. Целият този огромен обхват и безброй подробности не са предмет на тази книга и тяхно цялостно и систематизирано излагане не е нужно да е ангажимент, свързан с основните насоки на този текст за Пътя на интегрираното съзнание и „Йога на интегралното съзнание”. Тук целта е да се посочи, че има многобройни източници, достигнали до наши дни, но няма това, което ни е нужно, за да се определи генезисът на Йога, причинно-следствените връзки и точната хронология на събития, приемственост и надграждане от началото в най-дълбоката древност през следващите няколко хилядолетия, докато се достигне до наши дни. А защо ни е необходима представа за началото на генезиса на Йога и последвалите процеси на нейното развитие? За да се осмисли, че става въпрос за една най-древна практика и философия на мислене, появила се в зората на човешката цивилизация, на базата на която продължава своя път напред към бъдещето „Йога на интегралното съзнание”.


3.

Какво не е известно и каква информация липсва

3.1.

В наличния в наше време информационен фонд, редица имена се появяват като древни мъдреци – „Махасидхи", постигнали чрез медитация и просветление необикновена мъдрост и способности. За тях се споменава в различни текстове, достигнали до наши дни.

Наричат древните мъдреци и „Риши“, но видимо не е определен точен период, когато те са живели и са получили своите прозрения. В различни периоди във времето (вкл. и в периода след началото на първото хилядолетие от Н.е.) се появява някой мъдрец, считан за автор и дал съществен духовен принос и определен като „Риши“. За различни древни мъдреци, за които не може да се определят годините, когато са живели, нерядко се среща информация, че са били ученици и преки последователи на самите божества на Индуизма.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, примерно на Йога, някой съвременен брамин, свещенослужител, пазител на храм, пътуващ „садху“, представител на секта, „пандит“ или духовен водач би могъл да ви посочи съвсем общо великите Риши, Ведите, Брахманите, Араняките, Упанишадите, философските системи, „Йога сутра” на Патанджали, да ви спомене с редица санскритски наименования за съдържанието и направленията на „веданги“, за множество наименования и заглавия на „сутри“, за различните значения на понятието „самхита“ и за множество наименования на „самхити“ (като за повечето от тях или не се знае кога са създадени и съставени, или индолозите посочват примерни вероятни периоди и влизат в противоречия помежду си), да ви спомене за Яджнавалкия и за Васишта, за Матсиендранатх и Горакшанатх, после – „Хата йога прадипика”, или пък да ви отговори: „Какво значение има кога и как е възникнало и през какви процеси е минало, важното е сега какво има и какво знаем; важен е резултатът и истинната практика за постигане на просветлението.“  Чувал съм подобни фрази. Или пък да ви „обясни“, че на вашето ниво на развитие не сте в състояние да разберете много неща… Неудовлетворителни отговори.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, някой съвременен духовен водач би могъл да ви отговори със стандартната теза, че цялата тази мъдрост е била предоставена свише на древните мъдреци, които са я получили от божествената същност в състояния на медитации и просветления, включително и цялото богатство на текстовете на Ведите. Не съвсем удовлетворителен отговор и обяснение. Поне за мен.

(Или би ви потопил в лабиринт от думи и абстрактни понятия /всъщност не означаващи особено много или практически нищо/ за уникалността и древната традиция и пряка приемственост в собствената си школа и т.н.)

Интересуваше ме естественото постепенно възникване на идеите и тяхната еволюция в концепции и практики в онези древни епохи преди и след преселването на арийците. А това дали са получавали просветление и информация свише, е отделен въпрос.

Какво би следвало ако се приемеше тази стандартна теза за произхода на Ведите и древната мъдрост, включително и знанието за Йога като предоставено божествено познание на велики мъдреци? Дори ако древните мъдреци са достигали до знание, идеи и концепции в състояние на медитация и просветление, няма ясна и точна информация кога и при кого това се е случвало, какви са били моментите и еволюцията на придобиването и развитието на това познание.

Наличната представа за общата хронология, определяща периодите на предполагаемата миграция на арийските народи и достигането на химните и текстовете на Ведите до наши дни в сегашния им достъпен вид, е представа за една еволюция на тяхното прилагане и предаване през поколенията в продължение на около хиляда години или поне на няколко века след преселението на арийците и заселването им в долината на река Инд докато се е стигнало до групиране на текстовете в четирите познати днес Веди и докато на тяхната основа са започнали да се сътворяват философските концепции, намерили място и стигнали до наши дни като текстове на Упанишадите и като други текстове.

Ако бихме приели идеята, че древни мъдреци са получили божествено познание свише и така са възникнали първоначално ведическите познания и текстове, няма причина да считаме, че това се е случило непременно едва след пристигането на арийските народи в долината на река Инд след тяхното преселение в началото на второто хилядолетие преди Н.е. или евентуално по-късно – към 1600 г. преди Н.е. Такава представа би ни говорила за това как тези народи заедно със своето преселение са донесли със себе си своите песнопения, химни и изразените в тях вярвания и мъдрост. А това ще рече, че ако е имало древни мъдреци, които са получили свише мъдростта на Ведите, мнозина, а вероятно и повечето от тях явно са живели още във времената и по земите преди арийските народи да започнат своето преселение. И ако те са получили това знание „свише” (било „свише” с преки откровения от боговете, било „свише” чрез дълбок размисъл, нетипични за повечето хора в онези времена и трансцедентни състояния и просветление, или „свише” чрез собствените творчески прозрения и умозаключения на надарени със специални способности мъдреци), би означавало, че още тогава са се практикували състояния, водещи до просветление и целящи сливане с божествената същност, чрез които и чрез която да получат мъдростта. През следващите векове  такива мъдреци с тази своя практика на медитация и просветление са продължавали да допълват ведийското познание и наследство. А хиляда и дори повече години по-късно други древни мъдреци са се появили, които пак чрез медитации и просветления свише са получавали нови идеи, и са ги развивали в концепциите и знанието, вложено в текстовете на Упанишадите. Защото ако първоначалното ведическо познание е било предадено на тогавашните древни Риши от боговете свише, същото би се отнасяло и за мъдреците-Риши, техни наследници, живели в по-късните древни времена, когато са започнали да възникват концепции, изразили се във философските пластове в Упанишадите.

Дори и ако древните мъдреци са постигали своите идеи не чрез предаване свише от божествена същност, а чрез собствени прозрения и проникновения, включително в състояния на съзерцание и размисъл, това не променя горната представа. Нищо не говори, че това е трябвало да започне да се случва едва след преселението на арийските народи в района на долината на река Инд.

Стандартната теза на изследователи, позовавайки се на едни или други географски наименования и понятия, и опити за сравнителни анализи, е, че ведическите текстове имат началото си след преселението на арийските народи в периода след около 1600 г. преди Н.е. На мен представата за събитията ми говори, че прозренията, познанията и мъдростта, заложени като основа на ведическите представи, знания и текстове, са се появили много по-рано – било чрез божествени откровения пред древни мъдреци-Риши, както би било изтъквано според традицията, било чрез естествения творчески процес, прозрения и умозаключения на надарени за това и просветени мъдреци, жреци и учители, в състояния на дълбок размисъл, съзерцание и медитация, на основата на още по-древни представи и знания.

(Когато някога започнах да разглеждам тук тези въпроси за генезиса на Йога и този ред на мисли дали древното познание е било получено от велики мъдреци свише или е възникнало просто интуитивно и логически – постепенно от отделни идейни зърна и е еволюирало през древните векове бавно и последователно, макар и да не разполагаме с информация за конкретните етапи, взаимни връзки и следствия на тази еволюция, бях поел по Пътя на Йога на интегралното съзнание, и вече имах предвид в разсъжденията си, възможностите на достъпа до Вътрешните сфери, както и естественото процеждане на информация през Хоризонта на вливане. Отчитах възможността, отделни личности в древността да са успявали да влязат в досег с Вътрешната си сфера, или просто да са получавали спонтанно порции идеи и познание, процедили се през Хоризонта на вливане и достигнали до тях. Не може да се знае и определи дали древните Риши са получавали идеи по този път, което би се възприемало като божествени откровения и пряко предаване на знания от божествената същност, или вследствие на своите собствени размисли и прозрения в състояния на съзерцание или медитация.

Но и при едната и при другата възможност, независимо дали е било знание, получено от боговете или собствени прозрения на древните мъдреци-Риши, интересуваше ме кога са получили своите просветления и прозрения, в каква среда са живели тогава, кои земи са обитавали и с кои други народи са били в контакт.)

Ясно бе, че няма дошла до наши дни точна информация за генезиса и поетапното развитие на Йога с ясно систематизиране през хилядолетията на всеки отделен принос, вливащ се към първоначалната основа и създаденото върху нея наследство, и водещ към общото оформяне на нейното единство и нейните различия, единството на Йога като понятие, обхващащо различни системи и практики, насочени към една и съща цел, и различията на отделните й направления, специфики и школи.

А на мен ми изглеждаше особено интересно именно това. Свързвайки Йога на интегралното съзнание като надграждаща с „традиционната и класическа Йога“, за мен представляваше специален интерес първоначалната основа, първоизточниците, конкретният начин и процеси на зараждането и последвалият генезис. Приемайки я като евентуална историческа и духовна  основа за Йога на интегралното съзнание, прибавяйки към „Пътя на интегрираното съзнание” и понятието Йога и определяйки го като „Йога на интегралното съзнание”, за мен представляваше интерес изясняването на въпросите кога и как все пак са възникнали в най-дълбоката древност първите идеи и елементи на мъдростта, на упражненията, техниките, практиките, представите и ученията на Йога, и от преди колко хилядолетия всъщност са първоначалните идеи и практики на Йога, в коя древна епоха са възникнали, при какви обстоятелства, при какви естествени причини и стимули, с каква последователност, с какви първи идеи, наченки, стъпки, в кой регион на света, кой древен народ е положил първичните основи. Епохата след Христос ми изглеждаше съвсем скорошна. Епохата когато са били сътворявани Упанишадите или преди това комплектувани четирите Веди също ми изглеждаше сравнително скорошна. Епохата на преселението в долината на река Инд към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по късно, където, без съмнение, според мен, арийските народи са пристигнали заедно със своите вярвания в техните арийски божества, и когато са били пренасяни през вековете арийските песнопения и химни, събрани около хиляда години по-късно в четирите Веди, също ми изглеждаше недостатъчно отдалечена назад във времето. Дори епохата, назад във времето при живота на арийските народи преди да започнат своята миграция към индийския субконтинент и в други посоки на света не ми изглеждаше достатъчно отдалечена за изясняването на поставения въпрос.

В тази връзка беше ясно, че погледът и търсенето трябва да се насочат не към епохата когато са били съставяни и оформяни различните разнообразни концепции, вкл. и философията в основата на Йога, събрани в текстове на Упанишадите през първите няколко века на първото хилядолетие преди Н.е., нито към периода в края на второто хилядолетие или в началото на първото хилядолетие преди Христос, когато са били съчетани в отделни четири групи Ведите, а много по-назад в древността – не само към времената след пристигането по новите земи на арийските народи, а към епохата назад във времето преди повече от четири хиляди години и отвъд нея – откъде арийците са дошли, каква е била тогава тяхната цивилизация, обществено устройство и начин на живот, кога преди хилядолетия са възникнали техните народи, как са се сформирали като общност, в каква среда и обкръжение на най-древните общности, народи и цивилизации са съществували, в каква религиозна, духовна и ритуална среда са се развили и са се появили техните първи мъдреци – Риши, кога в древността и при какви обстоятелства са започнали да се появяват кълновете на техните песнопения и ритуали, химни, заклинания и мантри, съставили духовното, религиозно и словесно наследство, преминало впоследствие през хилядолетията и превърнало се в комплексното и всеобхватно ведическо съдържание, от което чак до наши дни са останали текстовете на Ведите.  Кога и как в живота на древната арийска цивилизация са възникнали идеите за практики подобни на тези в Йога, как и кога е започнало тяхното осмисляне и постепенно системно развитие.

***

В информацията в днешно време по различни теми се получава едно объркващо смесване, при което в много случаи описвайки обстоятелства отнасящи се към събития през първото хилядолетие преди Н.е., се изхожда и прави позоваване на тогавашни текстове и „писания“, пренебрегвайки факта, че тогава съответните текстове все още не са били записвани и „писанията“ не са съществували, а текстовете са започнали да се записват много време по-късно, а до наши дни са достигнали така, както са се явили презаписвани или записани още по-късно във времето. Така се прави смесване между познание, явяващо се на базата на сега известните дошли до наши дни текстове, от една страна, с тълкувания за считани за реални събития и процеси, които се отнасят към тогавашните времена, информацията за които е претърпяла промени и трансформации от въздействието на времето, през което е преминала, от друга страна.

На фона на изобилната информация, преминала през времето и представяна в днешно време по различните аспекти на цялата проблематика, независимо от множеството празни петна, неизвестни, предполагаеми факти, тълкувания или интерпретации, интересуваше ме достоверността на дошлата до наши дни информация относно определянето на авторството и на периодите на възникване и оформяне на съответните идеи, концепции, произведения и текстове, философски прозрения, концептуални системи, нови религиозни представи и направления, с оглед на това доколко информационният фонд съдържа достоверни исторически данни и факти, и доколко има реални данни, предпоставки и основания за определяне на точна хронология на събитията в миналото – и преди всичко с оглед на евентуален опит за изясняване какъв точно е бил генезисът на Йога, като се започне още от дълбоката древност, като се премине през двете хилядолетия преди Н.е. и през следващите две хилядолетия и се достигне до наши дни.

Интересуваше ме доколко може да се разчита на точна историческа информация, кое е истински известното, реално съществуващото и същественото.

Интересуваше ме какъв е бил реалният генезис на Йога през дълбините и необятните простори на времето в предишните четири, пет или шест  хилядолетия още от първичните, най-първоначални предпоставки, проблясъци и зародили се идеи. Интересуваше ме и коя е първоначалната идея, и истинската същност на Йога, и кои аспекти или направления са се появили по-късно и по едни или други причини и съображения са били допълнително прибавени, и по-скоро са свързани с начин на живот и поведение, с отношение към собствената религиозна свързаност, с отношение към ежедневния живот и собствените задължения, морал и поведение в него, в съответствие със смисъла на понятието „Дхарма“.

3.2.

В такава светлина, представата за генезиса на мъдростта и познанието от най-древните времена през следващите хилядолетия, за сравнително точна последователност на събитията и сравнително достоверна информация за участващите в тях герои, за истинските автори и създатели на текстове, за реално съществуващите исторически личности, мъдреци и учители, за времената и обстоятелствата, в които те са живели, и в този контекст – представата за генезиса и развитието на Йога, както в по-далечните времена и история на живота и развитието на арийските народи преди тяхното преселение към индийския субконтинент, така и в много голяма степен през второто и първото хилядолетия преди Н.е., а в голяма степен и за продължаващите етапи, последователни събития, причинно-следствени връзки, хронология, значими продължители, оригинални създатели и техните усилия и постижения в развитието на Йога и във времената след Христос, е приблизителна и обща, неточна и изпълнена с предпоставки и причини за съмнения, недостатъчна.

Опитвам се да видя в общи линии какво наследство, от какви периоди и в каква форма е останало до наши дни по отношение на Йога, нейната практика и философия, както и в пространствата на съпътстващите религии и философски школи, имащи отношение към Йога.

Липсва информация за епохата преди арийците да се преселят в долината на река Инд – за зараждането на идеите им, за прозренията на техни мъдреци и действията на техните жреци, за обстановката, предпоставките и процесите на сътворяване и поява на религиозните им песнопения и химни, на ритуалните им действия и физически практики. Това е причина за голямо съжаление защото можем само да гадаем за евентуалните връзки и приемственост в тяхното духовно наследство с източници и влияния от духовни, религиозни, ритуални или поетични предшественици от древните Шумер, Акад, Вавилон, Египет и пр.

Няма реална информация и достоверни исторически писмени сведения от далечното минало за нещо, което особено много ме интересуваше – за началото на Йога.

Не е ясна информацията за същинската епоха и за годините на постепенното и поетапно сътворяване и развитие в древността на Йога. Не е ясно кога и как точно е възникнало същинското начало на Йога в древността и как се е осъществило първоначалното развитие на различните практики на Йога. Кога са се появили първоначалните елементи на идеите и практиките в Йога и поради какви механизми се е стигнало до тях? Какви са етапите и причинно-следствените връзки в генезиса на Йога. Кои са първоначалните създатели на практиките в Йога.

Кога точно и от кого са били прозрени, замислени, открити, появили са се и са започнали да се развиват първите елементи на практиката, познанието и мъдростта в Йога? При какви обстоятелства и въздействия, поради какви предпоставки и причини са възникнали първите проблясъци за конкретните първоначални стъпки в този Път, от кого са били прозрени, измислени и сътворени първите кълнове на идеите за практиките?

Какви са били обстоятелствата, довели до тяхното развитие, умножаване и усъвършенстване? Какви са били елементите, събитията, етапите и героите в тяхното последователно развитие в древността?

Какви са били въздействащите причини, обстоятелства и процеси при тяхното първоначално появяване преди хилядолетия, при тяхната постепенна еволюция и оформяне впоследствие като набор от упражнения и схващания, при развитието им през епохите, довели до цялостния генезис на Йога от дълбоката древност до по-новите времена с появата на различни направления, методи, форми и школи, през хилядолетието преди Н.е., с развитието на философски концепции и философска система, с развитието всъщност на редица философски системи имащи в различни аспекти отношение към Йога, резултат от което е натрупването на необятните пространства на познанието, достигнало до наши дни?

Няма точни исторически писмени сведения от далечното минало. Няма достоверна и точна информация за епохата и обстоятелствата на практическото възникване на практиките в Йога. Няма яснота за точни периоди и години на появяване в дълбоката древност на съответните причини, предпоставки, идеи, концепции или отделни първоначални упражнения, довели в крайна сметка до определен набор и различни схеми от техники и практики, и впоследствие до възникването и развитието на всевъзможни практикуващи ги обособени секти, школи и системи.

Недостигът на точна историческа информация за генезиса на развитията се отнася не само за идеите, философията и практиката на Йога, информацията за които е част от общото духовно, философско и религиозно наследство.

Наличната информация съдържа много празноти, неясноти и неточности, базира се на сведения от текстове, предавани устно през много поколения, което е недостатъчно, за да има достоверна и точна хронология за елементите и за реалните съпътстващи обстоятелства, не само за етапите на възникване на вярванията, прозренията, осмислянето, създаването и развитието в дълбоката древност на йогистката духовна основа, духовни пространства, философия и конкретна практика, но и като цяло за различните обстоятелства, събития и етапи на прозрение, узряване и сътворяване още от древността на огромния обхват и разнообразното съдържание на ведическите текстове, съставляващи безценното наследство на Ведите.

Същото се отнася и за последвалите времена – липса на достоверна и точна историческа информация за различните обстоятелства, събития, етапи на прозрение и сътворяване, за хронологията и местата на създаване, и за участващите в тези концептуални и творчески процеси и събития мъдреци и герои при продължилото няколко века формиране на Упанишадите, явяващи се като основополагащи за духовната същност, концепции и цели на Йога.

Същото в голяма степен се отнася и за последвалия период във времето по отношение на създадените Сутри, Епоси и текстове в най-различни словесни форми и наименования с формулиране в тях на идеи и познание, включително и в множеството случаи за различни конкретни духовни приноси за развитието на Йога, създадени от предполагаеми личности в неустановени времена, при неизвестни обстоятелства и в неизвестен контекст на причинно-следствени връзки и приемственост с творчество, принос и произведения от предшестващите ги времена.

Като не се визира конкретното концептуално, религиозно и философско съдържание, фактология, канони, ритуали и пр. фактическо крайно познание с представи, вярвания, концепции, правила, божествени първосъздатели или древни мъдреци, имена, истории и перипетии на божества и богове, което като завършена и установена информация е достигнало до наши дни и е известно днес, недостиг на точна историческа информация за реална хронология на събития, причини, етапи и процеси на възникване и развитие, недостиг на точна и достоверна историческа информация за съставяне на обективна причинно-следствена систематизация се явява като цяло и по отношение на генезиса и етапите на развитието в древността на обособяването, разграничаването и развитието на различните аспекти и направления в Индуизма, на основните им религиозно-философски аспекти и концепции, но също така и на аналогична информация по отношение на същия род обстоятелства и процеси, свързани с произтичащите от разнообразните аспекти и направления на Индуизма на породените от тях философски концепции и системи на индийската философия, продължили развитието си през столетията във втората половина на хилядолетието преди Н.е. редом с паралелните процеси на формиране и развитие на философски направления и религии като Будизма и Джайнизма.

Не би могло да се каже, че и от времената на новата ера – от първото и от голяма част на второто хилядолетие след Христос, е налична желаната и задоволителна достоверна и достатъчно точна, конкретна, систематизирана или подходяща за систематизиране историческа информация с ясни елементи и факти на точна хронология, съпътстващи обстоятелства и етапи в развитието, с точни периоди, години и последователност на възникване на различните елементи и аспекти на духовния и практически принос (с ясно позициониране като повторение, приемственост, продължение и евентуално частична промяна на формата и съдържанието спрямо създаденото в предишните времена като философия, практика и конкретни произведения, или с позициониране и определяне /дори и като необоснована претенция/ като нов оригинален принос), добавяни към наследството на Йога, както и като цяло към наследството на Веданта (в смисъла на общото наследство на Ведите и на отнасящите се към тях следведически текстове, вкл. Упанишадите), преминало в новата ера от предишните хилядолетия, включително на приносите, свързани с различните етапи, перипетии, допълнения и промени в по-нататъшните развития както на полето на философските концепции на няколкото системи на индийската философия, така и на полето на вярата и религията с еволюцията в различните проявления в Индуизма.


IV.

ИНТЕРПРЕТАЦИИ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА


Текстът в тази и в следващата глави се развива и изразява в два основни генерални аспекта – някои елементи от тривиалната, общоприета или частично приета (а понякога и сред учени и изследователи признато спорна) информация за йога и свързана с йога информация в обхвата на разнообразните философски, исторически и индологически тези, твърдения, постановки и хипотези, обилно налична в достъпния и разширяващ се като лавина в цял свят свързан с тези тематики Информационен фонд, от една страна, и интерпретации в търсене на истината в различни насоки, както и изразяване на критично отношение към някои възприети понятия и представи, и утвърдили се във времената практики и представи. Наличният Информационен фонд е богат с необятна информация, хипотези, твърдения и безброй елементи, някои от тях верни, точни и състоятелни, а други – проблематични, съмнителни и произволни. Интерпретациите на налична информация в съчетание с чисто лични интуитивни прозрения и виждания е единственият път в търсене на истината, дори и ако тя остане истина само за този, който чрез своите интерпретации и прозрения е достигнал до нея. Отношението към това, в което в днешно време се изразява йога в безбройните й проявления би могло да произтича от собствения личен опит и натрупани представи, познания, информация и заключения, и би могло при различни хора да е субективно и различно, в зависимост от собствения опит, представи и разбирания, макар всеки един, и аз включително, да счита, че неговото отношение е напълно обективно и отговаря на реалностите.
 
Нямам намерение да правя някакъв сравнително пълен или още повече –  изчерпателен исторически обзор на развитието на Йога. Нямам претенциите за това в настоящата книга, а и се съмнявам, че би било възможно, или най-малкото, че би било лесно постижимо, това да се направи и вмести в една книга (колкото и да би ми се искало да бъде създадено такова пълно и всеобхватно произведение за историята, философията, концептуалната същност и практиката на Йога, включващо и систематизиращо информацията и елементите от всички източници – Веди, Упанишади, Сутри, Епоси, Самхити, трактати и книги и пр., както и от същността, концепциите и практиката на различните вариации, системи и „видове” йога /или поне на тези „видове” йога, които са дошли от древността и са се проявили и развивали във времената до края на XIX или дори на първата половина на XX  век, преди да се получи комерсиален бум на всякакви вариации, наименования, модели и моди в йога/, съдържащо достатъчно изчерпателни резюмета на съдържанието на отделните източници, сравнителен анализ между тях и между съдържащите се в тях отделни аспекти и елементи и след това събиращо в нов формат в общ систематизиран текст всички отделни оригинални елементи на историческия генезис, на духовната, концептуалната и философската същност на йога и на практическото й изражение в различните насоки и форми).

Eстествено, нямам намерение да правя някакъв фактологически списък, систематизация или още повече – нещо като енциклопедичен текст с всичко съществуващо през хилядолетията в обхвата на темата за Йога и свързаната с нея проблематика във всички аспекти и направления (философска, историческа или индологическа), или поне с всичко това, което през изминалите епохи не е потънало в забвение и е останало известно (съдържащо всичките разнообразни концепции, философии, древни и нови писания, устни предания и различни видове записани текстове, с множеството разнообразни подходи и интерпретации, с всичките противоречия, съществуващи в разноликия широк обхват на тази тематика и свързаните с нея текстове и знания за развитията в историята и за философските понятия и системи, с множеството "бели петна", неясноти, неопределености и различаващи се интерпретации в генезиса и хронологията на развитията още от древността, както и през последните две хилядолетия, с безбройните имена на мъдреци, създатели, основатели или съвременни светци и гуру, последните от които поне – срещащи се в определено количество в разни текстове и „източници“ от изминалия век.)

Нито би било възможно това да се направи на едно място, нито е необходимо  тук да се предлага такъв изчерпателен или "енциклопедичен" текст.

Не бих могъл да имам нито възможността, нито претенцията да направя и предложа резюме и анализ на всичко написано и известно по тематиката "Йога", вкл. различните аспекти на свързаната с нея философия, религия, тематики в индологията и пр. Освен, че вероятно е невъзможно, не е и необходимо, не е и предмет на тази книга, отнасяща се конкретно за Пътя на интегрираното съзнание, изискващ и изразяващ се в систематична и дълготрайна практика, която би могла да бъде определена като "Йога на интегралното съзнание".

Ще се опитам да се огранича в няколко съждения и аспекти и да спра навреме, макар че темата е като тресавище, което те поглъща и е трудно да се измъкнеш и отново да излезеш на брега.

В усилията си да остане на желания бряг и да не затъне в тресавището на необятността и всеобхватността на темата, написаното тук ще е частично по отношение на цялата съществуваща известна фактология и налична информация.

Тази всеобхватна и разнопосочна налична информация, в тресавището на чиято необятност и всеобхватност не бих искал да затъна, съдържа най-различни форми на произведения и текстове, с различни аспекти на техните съдържания, с най-различни религиозни текстове и философски концепции, с различни наименования и форми, класификации и категоризации, древни текстове и произведения, свързвани с безименно колективно творчество и авторство или с възможно авторство на конкретни мъдреци и личности – знайни и незнайни, реални или само предполагаеми, с лични имена истински или само нарицателни (означаващи хора знаещи, учени, просветени, мъдри), имена на мъдреци, светци, гуру и просветени личности – реално съществували, предполагаеми или само легендарни и митични, живели през предишните няколко хилядолетия. Някои от имената дотолкова известни и възприети, че съществуването им е приемано като доказано.

Някои от мъдреците и автори са били реални личности, макар и останали с паметта на времето със свои знакови нарицателни имена, символизиращи тяхната мъдрост. Други са били реални личности и са останали в историята известни вероятно с истинските си имена. Трети са били митични личности, плод на творческите пориви на едни или други известни или неизвестни мъдреци и споменати в техните произведения като реално съществували личности и автори и участници в също толкова „реални” събития.

И при едните и при другите имена на личности и автори – без да може със сигурност да се определи доколко, в какви части и в каква степен произведенията и постиженията, които се свързват с техните имена, са били само тяхно самостоятелно творческо дело, и доколко, както и при авторството и създаването на текстовете на Упанишадите, са били плод на анонимни и на колективни творчески усилия.

Без да може със сигурност да се определи до каква степен в едни или други текстове са включени интерпретации на митологичното наследство и до каква степен отразяват реални събития и личности, бидейки плод на пост-събитийни творения с описания или твърдения за предшестващи събития и личности, често съществували в много по-предишни времена.

Така са се появили разнообразни истории, в които се срещат светци, чудеса, школи, системи, философии, постижения на изключителни мъдреци и гуру, дела на различни мъдреци или адепти, или пък на свой ред техни последователи и ученици през различни периоди в миналото, включително и в сравнително по-нови времена.

Липсите и неяснотите в посочените направления и области, оставени от историята в информацията за последователността и годините на духовните постижения и приноси в онези епохи са довели до разминаващи се мнения на изследователите. Останала е само възможността в множество случаи да правят своите интерпретации на основата на сравнителен анализ. Изследователите това и са правили. Така се е оформила някаква обща приблизителна представа за хода и развитието на главните събития, в която се срещат различни гледни точки, тълкувания и твърдения, и противоречиви мнения и позиции относно периоди, време на събития, датировки на текстове, автори и идентичност на действащи герои.

Без да имам каквото и да е намерение да преразказвам, да препредавам, да превеждам, да описвам, да систематизирам или да правя анализ на планините от текстове и книги, посветени на Йога, или имащи отношение към нея, а още повече на необятната научна литература, изследвания, трудове, анализи и коментари в областта на индологията и на различните философски системи в индийската философия (или на други философски системи и доктрини), на Индуизма, Будизма, Джайнизма (или на други религии), на санскрита (или на другите стотици местни езици), на древни текстове и произведения, на необятни древни епични творби, на поетични, нормотворчески или религиозни текстове, или като цяло на първоизточниците и на изследвания и литература, съдържащи и изразяващи същността или посветени на индийската цивилизация и нейното духовно, религиозно, философско и литературно наследство, някога в по-нови времена все пак записано и достигнало до наши дни, което всъщност представлява един необятен океан от познание и текстове, една изключително обширна територия, но и същевременно съдържаща безкрайно много полета, изпълнени с неясноти, съмнения, противоречия, празни петна, спорни моменти и теми, с противоречиви тези и теории, разминаване с векове в датиране на събития, произведения и автори, недостатъчно все още изучени и все още с неустановени сигурни исторически параметри, територия, в която само на определени отделни аспекти учени са посвещавали и изразходвали целия си живот, без да е постигната финална яснота и да е стабилизирано едно конкретно и със сигурност установено знание, включвам тук някои бележки, размисли, елементи, отнасящи се до отделни аспекти в обхвата на всичко онова, което имам предвид с понятието „традиционната и класическа Йога“.

Всъщност, понякога за да усетиш вкуса на солта, не е задължително наведнъж да изпиеш цялата вода на всички океани.

В този смисъл, написаното тук ще се опита да е с концептуален характер, засягащо няколко конкретни определени аспекта. Написаното по засегнатите аспекти ще се стреми да е с обобщаващ характер и със собствено разбиране, визия и позиция от гледна точка на "Йога на интегралното съзнание".

Целта на тези бележки е да акцентирам върху няколко момента и позиции, които представляват интерес в светлината на концептуализирането и въвеждането на същността на Пътя на интегрираното съзнание за изясняване на отправните времеви и идейни координати, на същинската дълбочина на историческото и духовно наследство, определящо същността на „Пътя навътре“,  чийто израз е „Йога на интегралното съзнание” и след които тя се явява и продължава напред.

Всъщност цялото това хилядолетно духовно, философско и практическо наследство, включително и всичко, което обхваща представи, концепции, философия и практики на Йога като най-общо и комплексно понятие, във всички смисли и направления, се вмества в смисъла, съдържанието и същността и изразява отделни аспекти на същността на общото понятие "Пътя навътре", на същността на "Пътя навътре" и на процеса на навлизане в него, на преминаване през него и на стремежа към постигане на целта, която може да се достигне през него.

Повечето религиозни вярвания, стремежи и надежди, са също своеобразни форми и изражения на аспекти на "Пътя навътре", всички те със стремежи за постигане на крайни цели, независимо как те са наименовани, изразяващи и представляващи техните своеобразни представи на целите, които се явяват в далечните хоризонти на "Пътя навътре".

Йога от най-дълбоката й хилядолетна древност досега с всички нейни аспекти, форми, философските й концепции, системи и практики представлява и изразява определени аспекти на "Пътя навътре", и се вмества в обхвата на неговата същност.

Пътят на интегрираното съзнание в най-голяма степен изразява същността на "Пътя навътре", изразява посоката към неговите далечни хоризонти и възможни цели. На фона на едно древно хилядолетно духовно наследство от концепции и практики, в сърцевината на които е бил стремежът и търсенията по "Пътя навътре", „Йога на интегралното съзнание” продължава напред стремежа и движението към далечните хоризонти и цели по "Пътя навътре".

Бележките изразяват отношение на Пътя на интегрираното съзнание към Йога на основата на позицията и разбирането за развитието на „традиционната и класическа Йога” в течение на една дълга история от няколко хилядолетия.

Бележките се свеждат до няколко позиции и акцента, без да имат цел и амбиция да се обясни и уточни всичко онова, което поколения и армии от индолози досега не са изяснили, осветили и конкретизирали.

В този смисъл, бележките дават своя интерпретация на събитията, на основата на онова, което в една или друга степен е възприето, предполагаемо и изразявано в различни коментари и изследвания, често продължавайки и отивайки малко по-далече и прескачайки едни или други предполагаеми или просто възприети граници, от една страна, и на основата на онова, което изглежда най-логично, естествено и исторически обосновано, от друга страна.

Интерпретацията на събития, тези и елементи е визия и интерпретация от позицията на Пътя на интегрираното съзнание (независимо дали има и може да съществуват различни други, включително и силно противоречащи си помежду си, трактовки, обяснения, твърдения, предположения, схващания и интерпретации).

Причината да формулирам на фона на Пътя на интегрираното съзнание и понятие за „Йога на интегралното съзнание”, както и съответните позиции в тези бележки е, че на всичко, което обхваща понятието „Йога“ и което се намира в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, придавам важно, основополагащо място и значение: на първо място – принципно като на исторически, духовен и философски първоизвор при възникване и формиране на „Пътя навътре“ (и съществена част от това, което с него се изразява) и възможна и полезна концептуална основа, върху която е можело да се надгражда, и на второ място – конкретно в обхвата на Раджа йога на Патанджали и на частичната й конкретизация, известна като Хата йога – като на полезен инструмент и като на източник за благотворни практики, подходящи за лично развитие по време на Нулевото ниво и за  полезни съпътстващи практики при развитието и преминаването на началните етапи по пътя в Първото ниво на „Йога на интегралното съзнание” (на началните етапи по Пътя на интегрираното съзнание). 

Като цяло – Пътят на интегрираното съзнание признава основополагащото значение на съвкупното духовно, философско и практическо наследство и принос на Йога, и общо на индийската философия, вкл. и религиозната еволюция, проявления, вярвания и доктрини, върху основата на които и паралелно с които се е развила философската мисъл, представа и концепции за реалността, обосноваваща същинските цели и смисъл на Йога, като безценно хилядолетно наследство, произлязло от древен първоизточник, наследство, изградено от идейните потоци и енергии на този първоизточник и представляващо същинския извор на осмислянето и определянето на „Пътя навътре” като единствения верен път за постигане на истината за Реалността и преминаване на бариерите и хоризонтите, разделящи нашия видим свят от намиращата се зад пределите на видимото голяма всеобхватна и многоаспектна Реалност.

„Йога на интегралното съзнание” приема този първоизточник и същински извор на мъдрост и познание като произхождащ от най-дълбоката древност на първите човешки цивилизации, извънвремеви уникален комплексен и единен в своите развили се през хилядолетията многобройни, многообразни и противоречиви елементи, и като представляващ древно идейно начало, ценен източник и вдъхновение за изкристализиране на същността и перспективите на Йога на интегралното съзнание.

„Йога на интегралното съзнание” уважава и почита всички философски концепции и системи в обхвата на „традиционната и класическа Йога“ и ги разглежда в светлината на тяхно по-нататъшното сюблимиране в стремежа за откриване на истината за Реалността.

Пътят на интегрираното съзнание и „Йога на интегралното съзнание” виждат това хилядолетно наследство, произлязло и развило се от този първоизточник, като многопосочно, многообхватно, изключително голямо, разнолико и противоречиво, което, обаче, въпреки своята многопосочност и противоречивост, се обединява в определени  основни идеи, които са творение и заслуга на създалата това наследство безвремева традиция, и от гледна точка на „Йога на интегралното съзнание” са от най-съществено значение – идеите, изразяващи и определящи, първо, посоката за търсене на истината и, второ, възможния път, с който може да се премине видимия предел.

Включвам тези бележки и елементи относно някои отделни положения, свързани, според моите разбирания, с генезиса и развитието на „традиционната и класическа Йога“ като израз на почитание към основата, върху която е стъпила „Йога на интегралното съзнание”, основата, изградена в течение на хилядолетия в търсене и в изражение на „Пътя навътре” към търсене на истината за Реалността, изразяващ същността великото духовно и философско богатство, събрано през хилядолетия от дълбоката древност до наши дни.

Бележките са в контекста на съпоставянето в глава седма на Нивата на развитие и във връзка с разбирането и позицията, че „Йога на интегралното съзнание” е наследник и продължител на духовното и философско богатство на „традиционната и класическа Йога”, която счита за основа, извор, първоизточник, вдъхновител и изразител в съществена степен на „Пътя навътре“.

Бележките също така имат място в светлината на позицията, че „Йога на интегралното съзнание” е Път, водещ към реални равнища на развитие, надвишаващи известните висши нива и финални състояния в пътя на Раджа йога, както и в представите в Будизма и в Индуизма. Тази позиция произтича от разбирането (същността на което е достатъчно ясно обяснена), че при следващите равнища на развитие на „Йога на интегралното съзнание” в перспективата по Пътя към далечните хоризонти отвъд границите на видимия ни и познат свят може да се осъществи реално продължение на индивидуалното развитие и съществуване, което да изразява надвишаване и продължаване с поредица нива и степени всичко онова, което би могло да се подразбира под съответните известни досега висши и най-висши равнища или нива, изразяващи „финални” състояния в пътя, във философията и в практиките на Раджа йога и в пътя, във философията, в религията, в концепциите и доктрините, в религиозните вярвания и практики и на Будизма, и на Джайнизма, и на Индуизма, и на други религиозни или концептуални системи и територии. (Всичко онова, което би могло да се подразбира за съответните „финални състояния” е било описвано в безброй различни текстове с твърде неясни, многозначителни и мъгляви понятия, със стандартни общи абстрактни определения за състояния, за които всеки може само да си фантазира и да се опитва сам да си обяснява какво изразяват.)

Представлява интерес изясняването и очертаването на огромния времеви и исторически обхват, на необятната територия и многоаспектната същност, през които и покрай които е преминало развитието на „Пътя навътре” и преминава пътят на „Йога на интегралното съзнание”, продължавайки към следващите далечни хоризонти.



V.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ТРАДИЦИОННА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА”


1.

Обхват на понятието „традиционна и класическа Йога”

С Йога още от малък съм свързвал много свои идеи и въпроси. След толкова години се опитвам да си обясня същността на нещата. Да бях имал възможността да намеря подобен текст когато съм бил на 13-14 години, бих си спестил незнание, илюзии и грешки.

В обобщаващо понятие „традиционна и класическа Йога” обединявам всичко създадено през хилядолетията, натрупано и известно днес относно философия, концепции и практика за Йога и свързано с Йога още от дълбоката древност и последователно през времето, през епохи, времена, цивилизации и народи, през началния ведически период с Ведите, през периода на сътворяване на Упанишадите и на множеството други пояснителни текстове и коментари към тях, включително основни текстове като "Самхити" и други форми на произведения с редица други специфични наименования, концептуализирали различните системи и аспекти на индийската философия, и заедно с множеството разнообразни произведения с различни форми и цели – „Самхити“, трактати или книги от периода около и през Средновековието, обясняващи, допълващи и коментиращи по-древните текстове, оригиналните източници или първоначални древни коментари върху тях, или „възстановяващи“ загубено познание от древните текстове и практики, както и заедно с усилията от XVIII и XIX век и с различните приноси и нововъведения, представляващи повторение и утвърждаване  на познатото и старото, с желание и стремеж за негово доразвитие, или пък представляващи случаи, развития и действия с претенциите  за „възстановяване“ на „загубено“ древно познание за различни видове или методи по пътя на Йога,  а така също и заедно с всякаквите многобройни съвременни интерпретации, преоткрития на древни забравени познания, практики или стилове, нововъведения, модернизации и „авторизации“ на стилове, методи или „видове” Йога, включително и с колоритните и изпълнени с чудеса, с прозрения и с достигнати просветления жизнеописания и перипетии на безчетните съвременни мъдреци, учители, гуру и светци, свързани с тях, за които в днешно време вече е налична изобилна информация в Информационния фонд в различните му съвременни изражения.

В това понятие не включвам Пътя на интегрираното съзнание, чиято практика и преминаване определям и като „Йога на интегралното съзнание”. С други думи, в „традиционна и класическа Йога” (или кратко „Йога”) включвам всичко създадено и известно в йога и свързано с йога от дълбоката древност до сега (история, концепции, практика и философия) без в това понятие да включвам „Йога на интегралното съзнание” – всичко създадено, съществуващо и известно в йога по отношение на йога, с изключение на „Йога на интегралното съзнание”.

В понятието „традиционна и класическа Йога“, изразяващо комплексното традиционно и класическо наследство, не мога да не включа всичко, създадено и развивано в различни времена и достигнало до наши дни, известно по отношение на философията и практиките на йога в различните нейни системи, разновидности и школи. Това обединяване в „традиционна и класическа Йога“ е с цел да се разграничи цялото познато досега наследство в Йога от „Йога на интегралното съзнание”.

В тази светлина, в обхвата на „традиционната и класическа Йога“, се налага да добавя всичко, което днес бихме могли да асоциираме с Йога, включително и цялото разнообразие в познатата ни в днешно време наследена, пренесена през вековете, развивана, допълвана, осъвременявана, модифицирана, модернизирана и постоянно „обогатявана“ традиция на йога, всякакви системи и практики, комплексни или частични, обявени като съвременни варианти, с нови наименования, в повечето от които фигурира понятието „йога“. Всички те се включват в общата представа за Йога, преминала през епохите и утвърждавана до днес, и я допълват по един или по друг начин – добър или не съвсем, съставлявайки съвместно нейното хилядолетно наследство. Дори и най-странните, едностранни, профилирани, елементаризирани или елементарни съвременни практики, когато носят в различни словосъчетания наименованието „йога“ и са факт в нашия живот, в общото съзнание се асоциират с Йога и с нейното наследство. Но в такъв контекст, все пак, редица съвременни разновидности и модификации, включвам с определени много силни резерви и условности.


2.

Различия между „традиционната и класическа Йога” и „Йога на интегралното съзнание”

В глава седма разгледах различни понятия, направих съпоставяне на нивата и редица техни аспекти. Там отбелязах, че нейна цел, заедно с общото представяне на Пътя на интегрираното съзнание и различните негови нива, е да позиционира „Йога на интегралното съзнание” спрямо цялото натрупано през хилядолетията и познато днес концептуално и практическо наследство свързано с Йога.

Чрез съпоставяне на нивата, там са отбелязани разлики между „Йога на интегралното съзнание” и „традиционната и класическа Йога” във философията и в целите във висшите степени, и разлики в отношението към целите на медитацията, към възможните за постигане чрез медитацията състояния, към съществуващата реалност при постигането на състоянията, определени и наречени в „традиционната и класическа Йога”, в Индуизма и в Будизма като „мокша” или „нирвана”, и по Пътя отвъд тях.

Що се отнася до обичайните медитативни практики, които могат да се упражняват, усвояват и да се прилагат по време на Нулевото ниво – като начална ментална подготовка, начално свързване на менталното, на психическото и умственото с телесното и с физическото (като отделни възприятия и състояния в процеса на тяхното сближаване и сливане), както и  впоследствие същинското обичайно („хоризонтално”) медитиране (като съпътстваща и подпомагаща практика) паралелно и допълнително по време на специфичните процеси на преминаването и усвояването на Първото ниво в „Йога на интегралното съзнание”, то в Пътя на интегрирното съзнание същността и целите на медитацията са принципно същите както и в Йога (в „традиционната и класическа Йога”), но с някои уточнения.

Както се отбелязва и по-нататък в този текст при коментарите относно различните висши степени, определени и формулирани според „Йога сутра” на Патанджали, отнасящи се и за подобни разграничения на висшите степени и в други древни произведения за йога, според Пътя на интегрирното съзнание двете степени, отделени като предшестващи степента на медитацията, отнасящи се за усвояването на способността и постигане на състояние на абстрахиране и за усвояване и практикуване на състоянието на концентриране, би следвало да се разглеждат не толкова като самостоятелни отделни степени, колкото като подготвителни етапи, елементи в медитативния процес и като преходни състояния при навлизането в медитацията с оглед реално постигане на медитативни резултати. Така се разглежда медитативната практика, препоръчвана за Нулевото и за Първото ниво на Пътя на интегрирното съзнание.

Стандартната и известна досега медитативна практика и медитация в Йога, вкл. в Будизма и в други източни системи, школи и практики, „Йога на интегралното съзнание” определя като „хоризонтална медитация” за разлика от „вертикалната медитация”, която е инструмент и метод по Пътя на интегрираното съзнание и постигана в Първото и следващите нива на „Йога на интегралното съзнание”.

В този смисъл, като цяло, разглеждайки тези три степени като общ последователен и интегриран процес, същността на „хоризонталната медитация” в тези две начални нива по Пътя на интегрираното съзнание (Нулевото и Първото) е същата като същността на медитацията в „традиционната и класическа Йога”. Принципно крайните цели на медитацията (хоризонталната) по Пътя на интегрираното съзнание се определят като същите като крайните цели на медитацията в Йога  –  възможността за постигане на „самадхи”, „кайваля” и „мокша” (разглеждани в "традиционната и класическа Йога" като различни нива). Принципните съвпадения са посочени в глава седма.

Същевременно, на фона на принципното съвпадение при постигането на определени състояния като възможни резултати от медитативния процес, трябва да се отбележи, че философията и представите за Реалността, вкл. за реалността отвъд видимия хоризонт и измерностите на обичайно възприемания окръжаващ ни материален свят, вкл. и философията за съществуващата реалност, в която се навлиза след постигането на съответните цели на медитативния процес („самадхи” и „мокша” или „нирвана”), философията и разбирането за същността на тази реалност и за случващото се със съзнанието на медитиращия по далечния път по-нататък, според „Йога на интегралното съзнание”, съществено се различават от философията и представите, съществуващи в целия обхват на „традиционната и класическа Йога” (вкл. и представите в Индуизма и в Будизма).

В този смисъл се различават както същността и съдържанието на нивата в Пътя на интегрираното съзнание и в „традиционната и класическа Йога”, така и представите за същността, възможностите и следващите развития на състоянието, в което се навлиза след постигане на медитативните цели с евентуално достигане на „мокша” – „Йога на интегралното съзнание” има съвсем различна философия и разбиране за същността на състоянията, съответстващи на „мокша” или „нирвана” и следващи след „мокша” („нирвана”).

Различно е разбирането както за всеобхватната Реалност в най-общ смисъл, така и за реалността, в която се навлиза след постигане (и преминаване) на „мокша” („нирвана”).

Различно е виждането въобще за същността на Реалността и на върховната същност.

Понятията в обхвата на Йога („традиционната и класическа Йога”) относно върховната същност, сливането с Абсолюта, сливането с Брахмана, индивидуалната душа или дух като част от Върховната същност и вселенския дух, осъзнаването на тази единност, сливането в нея и постигане на вечно блаженство с освобождаване от веригата на прераждания и т.н., казвани и изразявани с различни имена, форми и формулировки, по различни начини, както в дуалистичния, така и в недуалистичния вариант на философията, както в Индуизма, така и в Будизма, въпреки едни или други различия, според Пътя на интегрираното съзнание (и „Йога на интегралното съзнание”), съдържат  твърде много общи, абстрактни, двусмислени, неуточнени и в определен смисъл – безсмислени  положения, формулирани по такъв начин, че да могат да бъдат възприемани без очакване за уточнения.

За разлика както от философията в „традиционната и класическа Йога”, така и от религиозните представи и постулати в Индуизма и в Будизма, а и във всички останали религии с различните техни неясни и символични представи и съвсем абстрактни описания, представите и философията на „Йога на интегралното съзнание” съдържат ясни положения, които описват процесите, развитията и физическата Реалност, постигана и достигана отвъд съответните ментални нива, конкретната физически съществуваща реалност, в която се оказваме след постигане и преминаване на състоянието, съответстващо на „мокша” (или „нирвана”), или след преминаването на онова състояние, възприемано и наричано в нашия свят като „смърт“, известно на хората не от личен опит, а от трагичните и тежки последствия за близките на този, който е преминал и си е отишъл.

„Йога на интегралното съзнание” има ясна концепция и представа за Външната Реалност (видимата и възприеманата от нас и тази, която е отвъд видимия хоризонт и възможностите ни за пряко възприемане, наблюдение и регистриране) и за Вътрешната Реалност.

И поради това, че във философията или религията в целия обхват на „традиционната и класическа Йога” такава ясна представа за Реалността отвъд постигането на „мокша” или „нирвана” липсва, а в този смисъл и не съответства на представите и философията за Реалността (с нейните различни проявления, измерения и нива) в Йога на интегралното съзнание, независимо от това, че в Нулевото и в Първото й ниво се препоръчват и практикуват като подготвителни и спомагателни техники на Йога (Хата йога) и медитация (обичайната традиционна „хоризонтална” медитация в различни разновидности на техниките, или Раджа йога), като цяло има коренна и съществена разлика между „традиционната и класическа Йога” (Йога) и Пътя на интегрираното съзнание, и неговото определяне и назоваване с прибавяне на понятието „йога” и като „Йога на интегралното съзнание” има значение и смисъл основно поради пряката и неразривна връзка и на Йога и на Пътя на интегрираното съзнание със същността на Вътрешния път и неговото преминаване.

Независимо от това, че практики на Йога могат да са полезни и да се прилагат и следват при общата начална подготовка и в началните етапи на Пътя на интегрираното съзнание, и че има сходства по отношение, най-общо казано, на процеси и възприятия в индивидуалното развитие по Вътрешния път („Пътя навътре”), приемането във връзка с развитието по Пътя на интегрираното съзнание и на понятието „Йога на интегралното съзнание” (и определянето и назоваването на развитието и преминаването по него като „Йога на интегралното съзнание”) има в съществена степен символичен и абстрактен смисъл и значение.

На първо място – поради това, че Йога е изворът и първоизточникът (оригиналният, първоначален автентичен източник от най-дълбока древност) на идеите и практиките, представляващи същността на „Пътя навътре”, а основата и същността на Пътя на интегрираното съзнание изразяват същността на „Пътя навътре”. В този смисъл Пътят на интегрираното съзнание продължава и надгражда практики и процеси в човешкото развитие и в отношенията и връзката му с Реалността, чиито първоизточници и извори са в Йога. Физическите практики и медитацията, измислени и развити от Йога могат да са полезни и да се използват и прилагат в обхвата на Нулевото и на Първото нива на Пътя на интегрираното съзнание, независимо от това колко време ще трябва да продължава индивидуалното развитие в тези две нива. 

И на второ място, използването на понятието „Йога на интегралното съзнание” като израз на практиката на преминаване на Пътя на интегрираното съзнание изразява огромното уважение и признателност към необятното духовно, практическо, културно, религиозно и историческо наследство, принос и значение на Йога като първоизточник и извор на знание и идеи през целия период на изминалите няколко хилядолетия.

***

Понятието „традиционна и класическа Йога” има смисъл в светлината на коментарите от позициите и гледните точки на „Йога на интегралното съзнание”, вкл. различните разграничения и оценки, и определянето на онази система и комплекс от практики със съответните аспекти и методи, които в контекста на тези коментари имат смисъл като същинска Йога-практика, полезна за прилагане и в началните етапи на Пътя на интегрираното съзнание.

Предвид концептуализирането на Пътя на интегрираното съзнание като надграждаща система върху широката основа на „традиционната и класическа Йога” и определянето на Пътя на интегрираното съзнание като водещ към по-висши равнища на развитие и към съвсем нови и непознати досега хоризонти, в сравнение с представата за същността на възможните най-висши равнища, предопределени за достигане от Раджа йога (с постигане на „самадхи”, „кайваля” и преминаване в „мокша”, или „нирвана”, според терминологията при Йога, Индуизма или Будизма), и като цяло считани за възможни за достигане при практиките в обхвата на Йога, включвам тези кратки бележки, отнасящи се само към някои елементи и аспекти.

За всеки решил да опита да тръгне по пътя на „Йога на интегралното съзнание” би било от полза едно по-цялостно разглеждане и преглед, и създаване за себе си на една по-всеобхватна представа с обзор и систематизиране на наличната информация и познания в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”, вкл. съдържанието на древни, средновековни и по-нови текстове, различните философски системи на индийската философия, различните аспекти в Индуизма и в Будизма и т.н., но това би следвало да е процес на собствено отделно самостоятелно допълнително предварително изучаване и изясняване.

(Независимо от съществените различия между представите във философията и философските системи в обхвата на „традиционната и класическа Йога” и представите и философското разбиране за Реалността на „Йога на интегралното съзнание”.) Представите и философското разбиране за Реалността на „Йога на интегралното съзнание” са съвсем различни и свързани с ясна конкретика, за разлика от представите за Реалността във „Философията на йога” и във философията в която и да е от философските системи на индийската философия, както и от религиозните или религиозно-философските представи в Индуизма или в Будизма. Но едно по-цялостно запознаване с древните текстове и концепции в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, доколкото това е възможно, би било полезна лична практика за всеки, който се насочи към Пътя на интегрираното съзнание като добра теоретична основа за осмисляне на същността на различието в разбирането за Реалността на „Йога на интегралното съзнание”.)

 Различни са представите и философията за Реалността и за същността на „Пътя отвъд“, за същността на това, което в нашите представи наричаме човешка душа, за нейното съществуване и състояние, и за откриващите се пред нея хоризонти по Пътя отвъд пределите на нашия земен живот и сред „Селенията” отвъд, за същността на висши медитативни нива и състоянията, определяни в Йога, в Индуизма или в Будизма като „самадхи”, „кайвалия”, „мокша” или „нирвана”, и за възможните процеси, трансформации и състояния отвъд тях, за многоаспектната „физическа и материална“ реалност в нейните невъобразими изражения и за тези проявления на нейна същност, които съответстват на нашите представи за Божественото.)

***

Пътят на интегрираното съзнание очертава практиките на „Йога на интегралното съзнание”, което е понятие със същност различна от тази, изразявана в днешно време със съчетаването на понятията „йога” и „интегрална” от страна на различти системи и школи в обхвата на „традиционната и класическа Йога”. Ясно е вече, че не става въпрос за школа или система в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, която просто да акцентира на интегриране на различни аспекти на многопосочното и в определен смисъл фрагментирано и противоречиво духовно, религиозно, философско и практическо наследство в обхвата на „традиционната и класическа Йога”.

Понятието „интегрална” се използва в днешно време от някои отделни школи в Йога. Дори само с употребяването му от страна на съответните школи се изразяват определени претенции. Само по себе си, използването му с пряко свързване с понятието „йога” за една или друга от досега съществуващите (или новообразувани) системи или школи в Йога изглежда несъстоятелно, защото дори от позициите на представителите на „традиционната и класическа Йога” и учители, основатели, организатори или инструктори на практики в нейния обхват, независимо с какво специфично наименование или име, проявление, форма или комплекс се представя и се изразява практиката и философията на тяхната конкретна школа или организация, дори и от тяхната гледна точка и позиция – концепцията за Йога в светлината на досегашната хилядолетна традиция би трябвало да е една и Йога съответно винаги да се разглежда като имаща комплексен характер с интегриране на всички известни досега и познати елементи, аспекти и практики на духовното, религиозното, философското и практическото наследство.

Така би трябвало да е и от тяхна гледна точка, а от позиции на „Йога на интегралното съзнание” – на фона на общото хилядолетно традиционно, литературно, поетично, историческо, религиозно-философско, научно и практическо наследство, в днешно време понятието „Йога“ би трябвало да се възприема по-конкретно определено и повече фокусирано като точно определена категорията на философия и практика, която би трябвало да е в обхвата и в рамките на точно определени практически и философски параметри, с ясно съдържание и граници, разделяйки я от различни други видове религиозни практики, религиозни методи, религиозно обусловени начини на живот и поведение, или различни други видове религиозно обусловени ментални и духовни процеси и състояния, независимо от това, че и тяхната цел би била постигане на „мокша” или „нирвана” и някакъв вид обединение с „Абсолюта”, или постигане на състояние, изразено с други подобни понятия, в които обаче липсват определени конкретни елементи и аспекти на Йога-практиката, произтичащи от генезиса на Йога от древни времена и свързани с определени принципи на взаимната зависимост на физическото и телесното с психическото и духовното, и с една дума – на менталното, върху които в хода на човешкото съществуване, развитие и усъвършенстване връзката между телесното и менталното може да се развива, задълбочава и извежда на нови равнища (и различни проявления, аспекти и  видове на психофизиологична връзка, проявяваща се несъзнателно или овладяна и контролирана осъзнато и съзнателно, да се развиват и усъвършенстват с двупосочно положително въздействие). Това се отнася за смисъла на системното прилагане и участие в Йога на различните видове физически практики. Но тази позиция на „Йога на интегралното съзнание”, макар и приоритетна и считана за най-правилна от гледна точка на човешкото биологическо устройство и отношенията между менталното и физическото, изразява една от възможните гледни точки за същността и възможните начини и методи в преследване и постигане на целите на Йога – тази, която всъщност представлява „Тясното разбиране за Йога”. Но същевременно „Йога на интегралното съзнание”, разглеждайки древното духовно наследство на Йога, отчита, че има и друга възможна гледна точка – тази, която представлява „Широко разбиране за Йога”. И наличието и на такава гледна точка и разбиране за начините и методите в постигане на цели на Йога произтича и зависи от самата същност на понятието „йога” и от начина, по който неговото значение и същността му се възприемат, разглеждат, тълкуват и прилагат в живота.

Според концепциите за Пътя на интегрираното съзнание (или за практиките на „Йога на интегралното съзнание”) става въпрос за Път с философия и практика, преминаващ през постигането на интегрирано състояние на собственото съзнание, и водещ към далечни хоризонти, състояния, измерения и същности на Реалността, наречен „Йога на интегралното съзнание”. Изразява се искрено уважение и признателност към древното наследство на „традиционната и класическа Йога”, поставило основите на философията и практиката на търсенето и преминаването от човека на Пътя към далечните хоризонти на незримото, преминаващ навътре през вътрешните пластове на своето съзнание и на своята собствена същност.

В тази светлина, освен в контекста на връзката с общото древно философско и практическо наследство в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”, на генезиса на Йога, свързан със същността на „Вътрешния път” (на „Пътя навътре”) и естествените човешки импулси още от дълбоката древност към неговото осмисляне, обозряване и преминаване, на значението на Йога като основа и първоизвор за всички последващите развития и постижения – освен в контекста на общата връзка с генезиса и с практическото и познавателно богатство на цялото традиционно и класическо наследство, „Йога на интегралното съзнание” няма общо с това, което в днешно време се нарича или което се има предвид с понятия като „Интегрална йога” или „Интегрална” йога, или с каквито и да е понятия, в които се съчетават „йога” с „интегрален”, и с никое от известните и свързани с тези понятия проявления и варианти на наименовани и представяни с тях школи, изразявани тези, доктрини, образувани и възникващи йога-групи или международни организации.


VI.

„ПРОЕКЦИЯ” НА НАСЛЕДСТВОТО


1.

"Проекция" на наследството и „разпространяване на мъдрости”

В повечето случаи „мисионерската“ дейност на светила и придобили известност в западния свят гуру или йоги към средата и края на XIX и началото на XX век се плъзга в плоскостта на духовни и религиозни лекции, с някои религиозно-философски аспекти, с някои измислени в тази светлина от лектора и гуру „мъдрости“ и житейски духовни правила за постигане на истината, на щастието и блаженството, и с общи приказки за медитация и себереализация, като в това поле наблягат с акценти от определения вид "йога", който преподават. Тези аспекти и акценти са естествено по-лесни за възприемане и следване, отколкото е пътят на реалните физически практики с асани, пранаяма и др., и съответно видимо по-привлекателни за западните хора от този период с всякаква възраст, занятие и профил, и по-лесно достъпни с оглед адептите да могат да си повярват, че нещо могат да постигнат и са постигнали, и да претендират, че са успели да „постигнат, усвоят и овладеят“.

С пристигането на нови гуру, лектори и учители, съответният комплекс мъдрости и истини, преподнесени с известна индивидуална окраска или фразеология, се свързва, преподава и възприема в контекста на нови и нови видове "йога". Това всъщност продължава да е основната плоскост за този вид "мисионерска" дейност и през началните десетилетия на XX век, като преобладава поне в отношение на достъпността за масово влияние, приемане и следване, както и през цялото двадесето столетие и до днешни дни, като паралелно, обаче, постепенно през десетилетията на XX век се появяват и все повече започват да се умножават и гуру, лектори, майстори и инструктори, демонстриращи способности и организиращи школи и обучения с конкретните физически техники и практики от Хата йога, както и в полетата на "медитациите", независимо че различните гуру и учители използват за школите и групите, които създават и организират, едни или други различни наименования на видове или системи на йога. Докато се стигне до наши дни когато светът вече е залят от огромна и всепроникваща вълна от гуру, учители, майстори и „сертифицирани инструктори”.
 
Както като се започне още от края на XIX и началото на XX век, и после през цялото изминало столетие, така също и през последните десетилетия до наши дни, дейностите на едни или други школи и усилията на техни основатели и организатори, и на техните международни мрежи от филиали, все повече умножаващи се, разрастващи се и разклоняващи се в днешно време, се представят с идеализирани информации и в твърде приповдигнат тон в духа на духовното подпомагане на цялото човечество и разнасянето на мъдростта по света, като предоставяната информация, базирана пак на истории, сътворени в различни времена и периоди от самите „субекти“, за които тя се отнася, съдържа редица благоприятни интерпретации, в голяма степен изкривяващи или заобикалящи истинската същност на реалността, пренебрегвайки фактите, обстоятелствата и движещите сили на активното комерсиализиране на Йога като се започне от началото на XX век и се стигне до особено големите му измерения днес – на комерсиализирането, меркантилизирането и в този смисъл „инструментализирането“ на практиката, философията, знанията и духовното наследство, свързани с Йога, от страна на различни експоненти, заминали от Индия и придобили известност, популярност, слава, митичен и мистичен образ и ореол, често представяни от последователите им като своеобразни живи светци.

Пристигналите в края на XIX и в началото на XX век гуру и лектори намират един свят в САЩ (а в определена степен и в Европа), оказал се изглежда беден и жаден на автентична вътрешна духовна същност, дори беден на "вътрешна духовна и културна история" (или поне беден откъм определен специфичен "вътрешен", "активно-интуитивен" и "медитативен" тип духовност, духовна история, култура и опит) и, в своето неразбиране и незапознатост, очарован и омагьосан от собствените си митични и мистични представи за непознатия тайнствен мистериозен Изток и за това какво би могъл да очаква, заинтригуван и увлечен от новопоявили се екзотични лица, фигури и имена с техни лекции и представяния на древни теми и аспекти, и с тяхната абстрактна и завоалирана терминология, приказно звучене и претенциозен изказ, включващ всъщност лабиринт от отдавна известни и многократно повтаряни, но явно непознати или преоткривани за новите слушатели, основни многосмислени понятия, предполагаемо означаващи велики истини.

Един любопитен свят (скован дотогава от догмите и стереотипите на различните форми и проявления на християнската религия, с възприятия, развивали се в традиционно външния израз на култура и изкуство, и в атмосфера на научен прагматизъм, основан на наблюдение и анализиране на външните проявления в реалността, и в който философи, психолози и психоаналитици са започнали да „черпят” идеи и насоки за своето мислене и трудове от древното източно наследство), започнал да приема на доверие едни или други лекции като най-съкровените откровения за най-древните истини и мъдрости, и излъчил множество симпатизанти и последователи, видели в своята житейска бездуховност възможността да се слеят с „възвишеното“ и да станат част от нещо ново, изключително и велико, да придобият нова собствена „истинска“ духовна автентичност и идентичност, произтичаща от древната мъдрост, сред които всякакви люде, включително известни фигури, популярни „звезди“, както и милионери, започнали да даряват средства и да закупуват за съответната школа сгради, имоти, ашрами и центрове, като за благодарност, и в израз на висша оценка за техния "духовен" (материален и финансов) принос и придобита нова духовна самоличност, обявени впоследствие от гуруто за местни светци.

В някои резюмета за новото в една или в друга школа, както възникнала в различни периоди през целия XX век, така и през последните години на настоящия ни век, като неща нови, специфични и изключителни всъщност се представят тривиални подробности, квалификации или описания, които са само части и отделни проявления, или компилации на отдавна известни аспекти и положения в традицията и практиката. Могат да се дават различни примери, но тази информация е налична в Информационния фонд и всеки може да я намери. Налична е изобилна информация, включително за стотиците (а може би вече хиляди) интерпретации с школи или "видове" йога, наименования на йога с всякакви принадени определения или квалификации, или носещи конкретните имена на един или друг свой съвременен основател или учител, нароили се в днешно време по цял свят.


2.

„Модернизации“ или „авторизации“

Явлението, при което в рамките на една древна традиция, философия и практика  множество всякакви учители и майстори последователно във времето създават свои специфични стилове, системи, школи и модификации, които свързват със своето име, или със специфични, въведени от тях понятия, е характерно както за школите и практиките в Йога, така и за многобройните стилове и школи в източните бойни изкуства.

„Легендите“ говорят за голяма преданост на учениците към своя учител докато е жив и за тяхна отдаденост за продължаване на неговото дело и стил. В живота не винаги така се е получавало, включително и поради разпръскване през последното столетие на ученици сред останалия свят, за да разнасят мъдростта, качествата, спецификите, техниките на своята система или школа. Според „легендите“, това е ставало по указание на своя учител, но реално в множество случаи е било продиктувано от елементарни императиви на конкретния живот и стремеж от ученика за намиране на свое по-добро поприще и собствена реализация в качеството на учител. Такива възможности са били стимулирани и от интереса през последните 1-2 столетия, и особено през последните няколко десетилетия, на обществата в западния свят към тези древни, загадъчни, мистични или митични практики, от романтичното очарование на тайнствеността на източните традиции и практики, и от всякакви подобни причини, въздействащи върху потенциални ученици за участие в безбройните школи или групи по йога (или курсове и организации за обучение в различни видове източни бойни изкуства) по цял свят.

Същевременно, докато при източните бойни изкуства има сравнително доста широки хоризонти за всякакви различия във физическите форми, в моделите и динамиките на практиките с различни възможни методи, подходи и техники за противоборството, то практиката на Йога в основата си, осмислена и постигната с хилядолетен опит и наблюдения, е обоснована с ясни физиологични и психофизиологични принципи и обикновено всякакви интерпретации водят или към нарушаване на тези принципи, или към частичност и фрагментираност с акцентиране само върху отделни аспекти, вкл. и до практики, представляващи смесване с различни форми, динамика и упражнения, характерни за познатата ни обичайна динамична физическа гимнастика (макар че различни основатели и гуру на модернизации в йога и школи с едни или други наименования, очевидно няма да са на това мнение). Така, според мен, се нарушават хилядолетно установени принципи, излиза се извън същността, нарушава се напредъкът по Пътя (вкл. нанася се физическа вреда за практикуващия с отложени във времето ефекти), прекъсва се движението към целите, включително и към финалната цел.

Всъщност, често са се появявали исторически, житейски и обективни причини, които са пораждали стечения на обстоятелствата, предизвикали раздяла на ученици от своя учител и довели до основаването от един или друг ученик в Йога на собствена школа, превръщайки го в учител, а впоследствие и прибавяйки към наименованието на своята школа и собственото си име. В голяма степен има и субективен елемент в причините за стремежа и практиката през вековете, включително през последното столетие, за създаване на собствена школа, направление и дори система, свързана със собственото име, която да остане като наследство във времето. От една страна, макар и да изглежда парадоксално, голямото уважение, отдаденост и почитане към общото древно наследство, към което учителят изпитва гордост да принадлежи и да е значима част, и желание да внесе свой личен принос. От друга страна – желанието за придаване на смисъл на своя живот, стремеж за същинска  реализация в собствения живот, което води и до стремежа за добавяне на свой собствен специфичен принос и търсене на нов, променен или различен облик на своята школа, на основата на постигнатото от страна на учителя в течение на неговата лична физическа и духовна практика, на достигнатото собствено познание и мъдрост, на основата на собствения интуитивен опит и прозрения, на своите специфични представи и заключения.

Особеността се състои в емпиричния път на придобиване на познание, собствени представи и заключения, на базата на дългогодишна лична физическа и духовна практика, което познание се появява редом с познанието, предадено от учител при първоначалното обучение или съдържащо се в древни текстове или в книги от по-нови времена.

Същевременно, всяка групова практика с обучение на ученици, водеща до оформяне на школа, се осъществява при силното въздействие на субективен фактор, свързан с личния авторитет на учителя и влияние на неговата личност, основаващ се не само на негова принадлежност към определена линия на пряко предаване на традицията и на авторитета на съответните негови учители, а и на неговите реални лични качества и способности, придобити чрез натрупаните емпирично опит и познание в хода на негова дългогодишна лична практика, в контекста на една всеобхватност и разнопосочност на традицията, и на фона на наличието в такива практики на многообразни възможности за вариации.

Естествено се стига до ситуация при прочул се учител, организирал школа, особено когато е и с многобройни филиали и с международна известност, да свърже своята школа и организация със собственото си име, или с въведено от него и прибавено към "йога" специфично понятие. Това е резултат и от действията на многобройните му ученици, в стремежа им да засвидетелстват специфичността и уникалността на конкретната школа, в която те са последователи, търсейки по този начин и удовлетворяване и на своите собствени нужди и амбиции да почувстват и да постигнат своята лична уникалност и реализация в живота. (Въпреки, че за учителите и майсторите, както и за истински посветените, в Йога понятието „реализация” не би следвало да се възприема по подобен начин – през призмата на тщеславие и амбиции на прагматичната житейска плоскост, а има смисъл в специфичен духовен, ментален и трансцедентен план.)

В много случаи, при прибавяне в наименованието на школата към „йога“ на собственото име на учителя, или на ново специфично понятие, името на школата е и предимно знак за обозначаване на съответната организация, като има значение за поддържане и разнасяне на популярността й, предвид непрестанното комерсиализиране в света на практикуването на йога, и тенденцията за умножаване на международните мрежи с набиране на все повече ученици, плащащи своите такси.

В множество случаи специфични вариации и дори нововъведения в практиките на една или друга школа са предизвикани от стремежа за формиране на неин специфичен облик с цел създаване на представата за нейна уникалност, по-голяма ефективност и по-висше ниво на практиките, извън стандартното и общо познатото, с целта и с усилията за  изграждане на популярност и набиране на повече ученици, както когато школата е с международна мрежа – в различните страни, така и когато школата е базирана в Индия – за набиране на приходящи чуждестранни ученици от цял свят.

Всичко това, обаче, не може да оправдава явни или скрити претенции  за „авторизиране“ чрез внасяне на едни или други интерпретации, акцентиране на специфики и опити за модификации в практиките, или тяхното разграничаване и обособяване в конкретни специфични аспекти (вкл. с „козметични” ефекти чрез едни или други специфични форми или комбинации от упражнения, както и с неприсъщи за Йога динамика и напрежение в тяхното практикуване), отклонявайки ги от основополагащи принципи и нарушавайки тези принципи, развили се и утвърдили се на фона и в полето на едно древно наследство с практики, установявани и отработвани в течение на хиляди години.


3.

 „Вариации в многообразието”

3.1.

По повод на вече казаното за екзотичните понятия и енергии, независимо, че по-късно в определен аспект доразвих някои виждания по отношение на връзката на живота и човека с енергиите в светлината на философията за Реалността на Пътя на интегрираното съзнание, остава факт, че в множество от книгите и публикациите за „йога” (както в изложения, обяснения и коментари във връзка с множество от концепциите и представите в древните текстове и в последвали ги текстове, произведения, коментари и тълкувания, така и в собствени авторски представяния на Йога /на едни или други проявления или аспекти в „традиционната и класическа Йога”/ или философия на Йога в нови и съвременни текстове и книги), последователите на едни или други системи, школи, течения или групи, описващи разни концепции, превеждащи по един или друг начин от санскрит древните текстове и определения в Упанишади или Сутри, или занимаващи се с тълкувания и коментари и от миналото, и от по-ново време, и от последни десетилетия и години, например, на „просветлените” мисли, тези и изказвания на основатели и учители на собствените им йогистки школи, системи или "духовен път", често използват сходни клиширани фрази и двусмислени понятия с идеята, очакването и претенцията, че изразяват дълбоки истини и звучат с трасцедентна дълбочина, които в множество случаи са всъщност без конкретен полезен смислен фокус и достатъчно реално съдържание, и с които се създава и натрупва през десетилетията (започвайки всъщност още от минали столетия и минали по-далечни времена) една каша от тривиални разсъждения, нерядко от безсмислици, много често двусмислени и без ясен фокус какво искат да изразят, представяни като дълбокомислени открития и констатации, като оригинални мисли за същността на Реалността, на човешката натура и съдба, на съзнателните процеси и медитативните състояния, или за различни аспекти на йога-практиките.

Такъв стил в изказа и същността на тълкувания, коментари и интерпретации произтича от формата и съдържанието на древните източници и от създадените впоследствие традиции. Това е характерно както за тълкувателите от миналите векове, така и за по-съвременните коментатори, мъдреци и автори. Следствие е от високата степен на абстрактност в наследството от миналото, върху което се базират различните системи и школи в Йога. Произтича от същността на древната философско-религиозна основа, на представите за човешкия живот и за пътя на неговото съзнание отвъд видимите предели. Начално е породен и от имитиращата същност на някои от религиозно-философските идеи, концепции и теории от най-дълбока древност, чиито кълнове и първоначални базови елементи и аспекти са започнали своя генезис още от самото начало на човешкото възприемане, реагиране и осмислянето на непонятните аспекти и проявления на заобикалящата хората реалност, пораждайки се и развивайки се в резултат на най-близки към ума субективни импулси, реакции и образи, в резултат на което в тези идеи, концепции и теории, когато човешкият ум е стигнал до тях, са били заложени представи за космогонията, за вселената и за окръжаващата хората  реалност, не на основата само на наблюдения и логически анализи, а изразявани в „антропологична” форма и стил с понятия имитиращи човека, неговата същност, тяло и действия, и отношенията между половете, индивидите и групите.

В крайна сметка се стига до горепосочения резултат, при който на фона на величавата светлина и дух, в общата грандиозност и изключителност на духа и тялото на Йога, в представите и в теорията в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”, във философско-религиозните концепции и в начина на тяхното формулиране и изразяване намират място и множество тривиални съждения, твърдения, клиширани изрази без ясен смисъл, с двусмислия и завоалирано неуточнено съдържание, съдържащи опити за формулиране и обясняване на „висши” и абстрактни понятия и проявления чрез смислови тавтологии, водещи до безсмислия – всичко това представяно като трансцедентни дълбочини и дълбокомислия, непонятни за всекиго.


3.2.

В духа на идейното и концептуално разнообразие и разнопосочност при формирането и развитието на базата на ведическото наследство, включително на приетите като завършваща негова част Упанишади, на различните и противоречащи си древни индийски философски системи, както в същия смисъл и в контекста на разнообразните религиозни разновидности, развивали се и натрупвали се още от древно време, чиято същност,  включително и тогавашните представи за същността, ролята, целите, смисъла на „йога”, е била описвана в различни  произведения в древността, трактати, поеми и епоси от страна на знайни или предполагаеми (а всъщност неизвестни) автори-мъдреци, покрай същността, практиката и философията, които се изразяват с наименования, появили се по-късно като „Хата йога” и „Раджа йога”, са се появили описания и концепции, останали и затвърдили се в традицията и във времето, изразяващи различни други „видове”, проявления, форми, методи на практика за достигане на „финалната цел”, или философии за същността и възможните форми и методи на практики в „йога”.

Друга основна причина, проявявала се в по-близката древност във времената след началото на Н.е., в по-новите времена на Средновековието и последните столетия, през последните 2-3 века и особено през последните десетина десетилетия се състои в амбициите (както в по-отдалеченото минало, така и с особена сила в по-близко минало и в сегашно време) на едни или други учители, основатели, майстори, гуру, философи, „свети“ люде, духовни представители и пр., в резултат на чиито интереси и усилия са възникнали, размножили са се, възпроизвели са се и гравитират най-различни своеобразни концепции и практики, системи, школи, „стилове” и „йоги“ с многобройни имена.

Личните амбиции (или може би искрена лична вяра) на едни или други личности, учители, мъдреци, майстори, авторитети или автори, както и комерсиализирането през последните десетилетия на школите по „йога” (в контекста на и в допълнение към оформилите се в течение на поне четири хилядолетия подходи и практики, а впоследствие – системи и школи), различаващи се по своите интерпретации, акценти или аспекти в послания, са довели до измислянето и натрупването през последните един-два века, и особено през последните десетилетия, и въвеждането в обръщение на всякакви нови наименования и „видове” на „йога”, в някои случаи с амбиции за обединяване („интегриране”) и дори – за „извеждане в по-висш порядък”, в други случаи с определена тематична насоченост или специализираност и специфики в практиките, представяни като отделни и дори оригинални системи, школи или „стилове”.

Така се е получило, че някои от тези „видове” „йога” в „традиционната и класическа Йога” са със сравнително по-древен произход, а други – съвсем съвременни и модернистични.

Въведени от един или друг духовен учител, майстор или инструктор в стремежа му да постигне своята „реализация“ и да не се загуби името му в анонимността в океана на класическото и традиционното, насочил концепции и практики към едни или други специфики на основното наследство, прибавил личното си име към думата „йога” и основал нова система или школа в йога.

Вариации, представяни за паралелни (и дори оригинални) школи или поне нови разклонения, основаващи се на същото всеобхватно традиционно наследство (включващо като отделни елементи или аспекти и това, което те представят като своя нова и оригинална идея, практика или принос), основаващи се на същите класически физически и духовни принципи (или пък нарушавайки с естеството на допълнени, комбинирани и модифицирани практики древните физически и физиологически обосновани принципи, на които се основава философията на практиката на „йога”), с претенциите им да представляват нещо ново, да създават и представляват нова система, разновидност, „вид” „йога” (по подразбиране, предполагаемо – „уникална” и „най-ефективна”), съответно носейки различно специфично наименование.

Учениците на учители, мъдреци, „свети люде” – основатели от близкото минало на системи и школи на „йога” ще станат от своя страна и на свой ред основатели на системи, направления, „стилове”, школи, международни мрежи или подобни организации и същности, като ще направят нещо подобно на това на своите учители – в наименованията им ще прибавят личните си имена към понятието „йога”.

В повечето случаи, повечето от практиките в тези системи, „стилове”, школи, мрежи, организации, центрове или групи, разпръснати по цял свят, в днешно време са не друго, а просто разновидност на съвременна гимнастика с претенции за духовно съдържание, привличащо платежоспособни ученици с вкус към езотеричното. (Някъде – нещо като „сравнително статична гимнастика”, другаде – смес от „статична гимнастика” с добавяне на динамични изпълнения, на трето място – нещо като смес със „статична акробатика” и силови изпълнения в стил акробатични шоу-номера и пр.)

Веднъж изброих на едно място наименованията на повече от петдесет „вида” („стила”) йога, в които думата „йога” се споменаваше в една или в друга комбинация от понятия… Впоследствие забелязах, че има още редица от множество системи и школи, които не бяха включени в този списък, и аз бях пропуснал или забравил да погледна. В ума ми възникваше представата за йога-учители и инструктори, трескаво размишляващи и фокусирали своите усилия в сътворяването на някакви особени интерпретации или акценти, с които да могат да създадат „нов вид” йога, и така да увековечат името си, както и да си осигурят повече ученици и финансови приходи. (Последното – за финансовите приходи, в повечето случаи може и да е определящо.) А при разглеждане и проверки, които правих в последно време, установих, че „видовете” (или „стиловете”, а може би „разновидности”, „системи”) са много повече от посоченото по-горе, те са стотици, да не кажа друга дума.


3.3.

Друг пример за ефект от комерсиализирането на Йога е използването (всъщност своеобразно присвояване и идентифициране) на известни древни имена на мъдреци от миналите хилядолетия от страна на духовни лица, представители, гуру, учители и майстори в сегашно време – в горния контекст, например, използването на името на Матсиендранатх като име на съвременни „Гуру“. Това е разбираемо – тези имена имат определено значение и смисъл, носители са на духовна енергия, а е и въпрос на израз на почит и уважение. Но понякога е малко досадно – търсиш в Информационния фонд данни за живота, например, на Матсиендранатх от X век, а се появява информация за съвременен гуру.

Израз и ефект на комерсиализирането и меркантилизирането в днешно време на Йога по цял свят е и примитивният подход на лектори, духовни лица, учители и гуру към представянето да духовната същност и философията, и „разпространяването на мъдрости”, когато много често се наблюдава настойчивото явление на едно автоматично повтаряне на едни или други тези, взаимстване на клишета с привидно дълбок и трансцедентен смисъл и съдържание, възпроизвеждането и възприемането на един догматичен подход към изказани в миналото концепции, и многократно изразявани и повтаряни във времето утвърдени представи с напълно безкритичен подход, инструментализиране на едни или други стандартни концепции с претенцията за уникалност и авторство с цел изграждане на собствения авторитет и имидж на собствената школа или прилаганата от нея система, едно автоматично и безкритично повтаряне като папагали на казано или написано от техни предшественици или „гуру“, или автоматично цитиране на елементи и положения от текстове от предишни времена без никакъв критически размисъл или критична оценка и евентуално преосмисляне, следвайки сляп догматизъм, всичко това – характерно за подходи и маниери на мнозина основатели на школи, гуру и техни  адепти и последователи в днешно време.

Както в миналите хилядолетия, така и в по-нови времена през последните няколко века винаги е имало едно безкритично и сляпо взаимстване от миналите времена и от минали учители и автори на концепции и и тези, тяхното повтаряне и предаване напред като някакви абсолютни истини дори в повечето случаи такива концепции и тези, които не са съвършени, не са съвсем коректни или дори са погрешни. (Разбира се, това не може да се каже за създателя на Будизма или за създателите на различните философски насоки в Упанишадите и по-късно за създателите на различните философски системи в индийската философия, като последните са взаимствали от разнопосочните концепциите в Упанишадите, но са ги доразвили във вида на съответната своя философска система. Но тук става въпрос за отношението и практиката на духовни представители и гуру обобщени в по-общ контекст.)

Всичко това е лесно обяснимо с идеята, че древните текстове имат божествен произход и представляват пряко откровение на боговете пред древните мъдреци-Риши. Без да се отнасят критично или от позиция на днешни изследвания или собствен опит, съвременните духовни лица и гуру изхождат в тезите си догматично от схващането и предпоставката, че всичко измислено или казано в древността и причислявано към съдържанието на древните ведически текстове, вкл. в Упанишадите, е някаква абсолютна истина и във всички негови аспекти е коректно и правилно.

При някои от тях – поради наслоили се проблеми от разбиране на оригиналите или техния превод през вековете, или пренасянето им и интерпретирането им през поколенията. Други от тях – поради погрешност в разбирането и интерпретирането на казаното от самите „мъдреци“, които са били творците или носители през времето на едни или други мисли, идеи, концепции, дошли до тях от дълбините на времето или измислени от самите тях в светлината и въз основа на познанието, дошло до тях от още по-древните времена.

В днешно време превърнали Йога и древното знание и наследство в бизнес, в средство за препитание, в инструмент, с който се надяват да забогатеят и да си изградят приятен живот, съвременни учители, майстори и инструктори по Йога сляпо и автоматично използват духовното наследство, за да  градят този свой бизнес и авторитет, повтаряйки като папагали текстове и публикации на свои гуру или основатели на школи към които се водят, сякаш написаното е най-съкровената истина и прозрение, в повечето случаи заливайки така с водопад от абстрактни понятия, празни твърдения и опити за внушения за дълбокомислени процеси, състояния и възможни постижения.

***

(В много случаи разни йога-инструктори преписват в рекламните си сайтове и повтарят като папагали откъси от изказвания и „мъдрости” на един или друг гуру, обикновено на гуруто, към чиято школа е сертифициран съответният инструктор, които съдържат набор от претенциозни специфични абстрактни понятия, положения и твърдения, от които се очаква и предполага да създават внушението, че изразяват някаква много дълбока мъдрост и истина, в общия контекст звучащи като неоспорима догма и дошла от преди хилядолетия истина /обикновено свързана с крайната цел в Йога – примерно, опитващи се да визират и изразят абстрахиране от собствената си същност, напускане на своето „Аз” и на своята същност, разтваряне на себе си в безсъщностно състояние и пр., преминаване в „самадхи”/, който набор от понятия, твърдения и положения, поместен като някаква дълбока философия в сайтовете им, звучи като откровена безсмислица и глупост.

Понятия, изразяващи едни или други от многобройните и многообразни отделни възможни аспекти на състоянията от пета, шеста и седма степени според „Йога сутра” на предмедитативна подготовка и навлизане в медитация, се изреждат в един безсмислен контекст като някакви едва ли не  уникални за еди каква си система или школа в Йога отделни степени, нива или състояния, свързани с прехода в „самадхи”.

Изкривени или частични информации и интерпретации на събитията в генезиса на Йога в миналото, вкл. в периода между  X и XV-XVI век, водят до създаване в днешно време на някои представи, които най-вероятно съвсем не съответстват на историческата истина и фактите в миналото. Едни или други словесни вариации при преподаването и описването от различни гуру и духовни учители във времената след началото на второто хилядолетие от Н.е. и нататък през Средновековието на някои състояния и указания относно евентуални възприятия, свързани с висшите степени, посочени още в „Йога сутра” на Патанджали, се възприемат в днешно време едва ли не като отделни системи на Йога, дошли от преди хиляда години, а разни школи и курсове печелят пари като се рекламират с екзотично и не толкова познато още понятие и наименование на „вид” „йога”, преподавайки всъщност същите стереотипни и стандартни практики, характерни за представата за Хата йога.

За Горакшанатх, който е бил пряк ученик на Матсиендранатх, се твърди че е създал и Хата йога и Лая йога. Същността на Лая йога се описва в днешно време със заплетени понятия, представляващи по същество аспекти от обхвата на пета, шеста, седма и осма степени от „Йога сутра”. А същевременно се посочва, че Лая йога съдържа и всичко онова, което е характерно за Хата йога. Горакшанатх естествено не е измислил асаните и пранаяма (които идват от древността през няколко хилядолетия), каквото впечатление би могло да се създаде като се каже, че той е създал Хата йога. Асаните и пранаяма са посочени още в съответните степени на „Йога сутра”. Кога точно е използвано и прибавено понятието „Хата” и е възникнало понятието „Хата йога” е предмет на спорове и има различни интерпретации. За разграничаване от него „Йога сутра” е наречена Раджа йога. Сватмарама, написал няколко века по-късно книгата „Хата йога прадипика” (XVвек), с която се е утвърдило и пренесло до наше време понятието „Хата йога” като изразяващо отделна система, се е считал като ученик на Горакшанатх по линия на пряка приемственост и всъщност само е описал практиките, които е получил от своите учители по линията на пряка приемственост и които се счита, че е преподавал още учителят им от по-миналите векове Горакшанатх.)

***

Съждения и „мъдри размисли”, положения и постановки, съставяни и циркулирани в контекста на комерсиализирането на философията и особено на практиките в Йога, а съответно и на тези съждения и „мъдрости“. В днешно време това прави особено силно впечатление поради наличието на Информационния фонд и широките възможности, предоставяни от интернет.

Такава догматичност е имало и преди хилядолетия и тя е довела до творческата необходимост за промяна и до мисловните и концептуални процеси в началото на първото хилядолетие пр. Н.е. когато са започнали да се съставят текстовете на Упанишадите. Такава догматичност се е проявила и по-късно в обхвата на първата половина на първото хилядолетие пр. Н.е. когато са се утвърждавали различните направления в концепциите на Упанишадите. Към средата на първото хилядолетие пр. Н.е. такава догматичност е довела до творческите пориви и нуждата от промяна и развитие, до преразглеждане на идеи и концепции и до създаването на Будизма.

И същевременно набъбването на едно множество от безброй „разновидности” и „видове” „йога”, школи, групи, международни асоциации, чиито наименования и специфики тук няма смисъл да цитирам. (Само бих дал сега два изолирани примера – „Йога на стол” и „Голата йога”.  И в двата случая има някакви мотивации. За „Йога на стол” пригодност за възрастни хора, обездвижени и т.н. Но въпросът е защо е нужно такава практика да се нарича „йога”.  Ако се даде обяснение и оправдание, че все пак в ученията и практиките на „Йога на стол” се съдържат и предлагат определени елементи от „йога”, то тя би могла компромисно да се включи в списъците на „видовете” на „Йога” в духа на „Широкото разбиране за Йога”, но със същия успех би могла да се нарече оздравителна гимнастика или с други имена. Разбира се, и на стол би могло участниците да постигнат умения да наблюдават своя вътрешен свят, да изпълняват пранаяма и да медитират и тогава в по-голяма степен да се приближат към същинскатае практика на Йога. „Голата йога” се обяснява и мотивира с необходимостта и възможността практикуващите „да се приемат”, „да приемат особеностите на своето тяло”, „да постигнат помирение със своята физика и външност” и с други подобни тези. Със същия успех всичко това може да се каже и мотивира и за „гола аеробика” или „гола гимнастика” или някаква друга „гола физическа практика”, „голи танци”, „гола определена физическа работа”... Същевременно, в контекста на дълбоките духовни и ментални цели на Йога, нива за потъване и пътища за преминаване едновременно с физическите практики на асани и пранаяма, горепосочените цели и мотивации звучат изключително примитивно и елементарно. Те могат да бъдат преследвани с различни други „голи практики” или „голи психотерапии” например, а при Йога тази специфика на голотата е излишна в процеса на асани и пранаяма с едновременно медитативно потъване и навлизане в същинските дълбини на своята психика и съзнание.

Множество са проявленията и „видовете”, школите, групите и курсовете, за чиято същност може да се разсъждава, спори и изтъкват различни критики. По нататък ще стане въпрос като за „вид”, „разновидност” или „система” на практика в Йога и за така наречените динамични практики, или „стилове” или „видове, вкл. дори за такива абсурдни за Йога отклонения, при които „силово” отвън се въздейства на практикуващия и му се прилага така нареченото „нагласяване” или „пригаждане” на тялото към съответни пози и практики. Откъде може да произтича в Йога такава представа за динамика и динамично практикуване, характерна всъщност за западната гимнастика и спорт. Има ли някакви евентуални корени в практики от минали епохи и въобще правилна ли е от гледна точка на принципите на Йога?

В следващата глава ще стане на въпрос и за „Тясното разбиране” и „Широкото разбиране” за Йога в контекста на някои „видове” или „системи” в Йога, в които не е включено практикуване на физически практики и пранаяма, характерни за Хата Йога и за Раджа йога, и при които финалните цели се преследват по други пътища, свързани с менталното състояние и с личния начин на живот, но които „видове” в Йога все пак са били формулирани, оповестени и инициирани още в древността, макар и не в толкова дълбоката древност, в която е започнал същинският генезис на Йога.


VII.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПРАКТИКИТЕ В ЙОГА


Комерсиализиране и отклонения, и как би следвало да се изпълняват практиките съгласно изконната древна традиция


1.

Комерсиализиране. Отклонения в практиките

Какво влияние оказва комерсиализирането на практиките в Йога и стремежът към привличане и задържане на ученици върху формите на практикуване и съдържанието на практиките при повечето системи и школи?

Възможността за внасяне в „занятията по йога” на многобройни разнообразни вариации не трябва да води до отклоняване от основни принципи, достигнати през хилядолетията и съобразени с физиологични и психофизиологични дадености и функции на човешкия организъм, и със съответни физиологични и психофизиологични и духовни ефекти от съответните постоянни, редовни и системни физически практики, постигани на фона на една необходима вътрешна вглъбеност по време на тяхното изпълнение.

Няма как да са равностойни по отношение на такива физиологични и психофизиологични принципи от една страна практики, които се основават на статичен и статично-медитативен подход и от друга страна практики с динамични и интензивни изпълнения, от една страна практики с традиционни асани с внимателно последователно преминаване и от друга страна практики, в които асани се смесват с многократно повтарящи се интензивни движения от познатата ни обичайна гимнастика, от една страна практики, в които се набляга на тяхното приспособяване към даденостите и моментните възможности на учениците, включително практики с индивидуален подход към всеки ученик, и от друга страна практики, при които според възприетия метод се очаква всички ученици да приспособят възможностите и телата си към това, което се поставя за изпълнение и се изисква в хода на занятията, от една страна практики, при които се следва бавен и постепенен подход на внимателно преминаване между статични асани, съчетани с необходимото релаксиране, и от друга страна практики със съчетания, при които ученикът, влязъл в общата група, независимо от своето ниво и способности, се налага да прави такива преходи между асани, които най-вероятно ще са причина за създаване на предпоставки за травми и увреждания, ако не веднага, то след време, или пък практики със специфични интензивни комплекси, при които няма необходимия метод за тяхното постепенно и плавно усвояване, и ученикът влязъл в общата група, естествено и спонтанно стараейки се да не изостава от общата форма и от други ученици, претоварва едни или други елементи и създава предпоставки за придобиване впоследствие на травми и увреждания на стави и особено на съставните елементи на гръбначния стълб, от една страна практики, при които се използва установената в традицията единствена опора на тялото със земята и от друга страна практики, при които се въвеждат всякакви приспособления и помощни уреди за едни или други разтягания или модификации на асани с опора на въжета, поставки и т.н.

(Някои от носителите на такива въведения и подходи придобиха световна известност и неоспорим авторитет, към други бяха отправени критики и компрометиращи обвинения, трети остават като част от общия поток на различни тенденции и проявления на практики в Йога. В Информационния фонд има достатъчно конкретна информация и е ясно това за кого се отнася – това само веднъж ще го напиша, но се отнася за редица от включените тук констатации.)

Всъщност, от една страна стремежът за популяризиране на Йога с нейната древна мъдра и полезна практика, вкл. и за разпространението и утвърждаването на вярата в нейната философска и религиозна крайна цел, и за нейното приемане от повече хора, необходимостта от обучение на място с физическо присъствие и необходимостта от контакт с учител, който да покаже и обясни на ученика, и от друга страна, самото комерсиализиране на практиките в Йога, е довело до създаването на школи и организации, в които се провеждат съответни занятия с един или с друг характер, с едни или с други отклонения от традицията, и с участие на място на множество ученици. Подходът към масовизиране и самото комерсиализиране и търсене на икономическа възвръщаемост с платени такси от учениците изисква в групите да участват определен брой ученици, както и налага определени времеви рамки на съответните занятия с продължителност между час и час и половина. Определянето на времетраене от час и половина е съобразено както с естествените очаквания на учениците към сериозен ангажимент и практика и запазването на техния интерес, от една страна, така и с ежедневните възможности на хората и тяхната заетост в ежедневието, от друга страна. Същевременно, за запазване на интереса на учениците и съответствие с техни очаквания и представа, в занятието се включват няколко различни аспекта и форми и определен набор от техники. Това може да става с всекидневното повтаряне на определен подбран стандартен комплекс, или с промяна на комплексите в различни дни. При всички случаи води до по-малко налично време за практика в отделните асани в този комплекс, по-малко време за практикуване на пранаяма, по-малко време за междинно релаксиране, по-малки възможности за медитативна статичност при различните асани в обхвата на този избран комплекс. Това води до несъвършенство в практиката на всяка отделна техника, дори ако се допусне, че в предварителни занятия преди включването му в общата група ученикът се е запознал с формата на отделните техники и донякъде е разбрал как следва да ги изпълнява.

Същевременно, ученикът практикуващ в такава група, колкото и да се старае да се фокусира в собствените си изпълнения и да се вглъби в себе си, неволно започва да съизмерва начина, по който изпълнява съответната техника, с другите около него, и освен, че му се предоставя сравнително по-малко от необходимото и полезно време за нейното изпълнение, в много случаи се напъва и пресилва в стремежа да изпълни асаната възможно по-правилно, нарушавайки основния принцип на постепенност в усвояването и напредването, и на изпълнение на асаната точно дотолкова, колкото да изпитва в момента на изпълнението й удоволствие, но не и напрежение или болка. Ученикът се старае да не изостава, вниманието му се разлива върху групата, не се вглъбява достатъчно в собствената практика, пресилва се и се пренатоварва, нарушават се принципите на практиката, компрометира се положителният ефект и възходящият резултат от постепенността в редовното умерено повторение, вместо за позитивни развития се създават и предпоставки за увреждания.

Поради посочените причини, практикуването в групи води до различни отклонения, съдържа опасности за създаване на предпоставки за последващи травми, ако методиката не е достатъчно добра и ако на самия ученик не му е достатъчно добре внушено да внимава и да се съобразява поетапно и постепенно със своите възможности, без да се изсилва и спазвайки принципа, че всяко изпълнение трябва да ангажира разтягане и усилие само дотолкова и да продължава само дотогава докато създава приятни възприятия, и че формата на моментното му изпълнение не е важна, тъй като при регулярност и постоянство тази форма неминуемо ще започне да се променя и подобрява. Същевременно в повечето групи овладяването на медитативни способности си остава едно добро пожелание, медитативните практики, ако има такива, са съпътстващи и недостатъчни за реален напредък, като реално се свеждат до опити за усвояване на медитиране със същност на усилия в концентриране.

В повечето случаи, поради едни или други от посочените причини, в групите по Йога в занятията практически не се създават условия да се съблюдават различните аспекти на принципа и за оптимално изпълнение, и в Йога-практиката се получават негативни отклонения. Дори ако в школата  принципът на статичност в практиката се прилага добронамерено и последователно, реално няма как и не може да има достатъчно време за оптималното изпълнение на отделните асани. Същевременно, по отношение на правилното изпълнение без напрягане и пресилване, дори ако нещо в този смисъл в някакъв момент е споменато на учениците, това не им се обяснява и внушава достатъчно и категорично, и те спонтанно, съзнателно или несъзнателно се съизмерват с останалите, стараят се да напреднат веднага, стараят се да не показват че са изостанали, опитват се колкото се може по-бързо да преодолеят своята естествена скованост, да видят в себе си напредък и без да си дават сметка се пресилват и си вредят. Вместо бързо постигане на съвършената според тях форма, с напрежение и пресилване в упражненията си те постигат противоположен ефект и забавяне, създават си предпоставки за негативни въздействия, които дори могат да компрометират възможностите им за по-нататъшен успешен възходящ напредък. Този принцип в различните му аспекти не е достатъчно утвърждаван постоянно в практиките като основополагащ за всяко индивидуално развитие.

На начинаещите ученици трябва да им е добре обяснено и внушено, че ползата е от спокойното и без никакво пресилване (и правилно според определени критерии и изисквания) изпълнение и от постоянството и регулярността на практиката, съобразена с горния принцип, а не от това дали си постигнал форма с по-голяма разтяжка и си направил асаната както някои от другите ученици. Ученикът не трябва да гледа и да се съобразява с това как други ученици успяват да изпълняват асаната или с варианти на напреднало изпълнение на асаната, които е видял на различни снимки. Имайки предвид каква е формата на асаната, независимо от това самият той докъде успява да я изпълни и как би изглеждал отстрани, достатъчно е той при своето изпълнение да стигне до възприятието за приятно усещане и да спре дотам. Всеки следващ път трябва да спира там, където възприятието му ще е приятно, преди да премине към напрежение или болка. Така постепенно ще стигне до развитие в своето изпълнение на асаната и ще постигне нейната правилна форма. Ако след като се е включил в общата група с практикуване от всички на определен комплекс, за някоя от асаните ученикът все още не е достатъчно подготвен да я изпълнява в този момент в съответствие с горепосочените принципи, той трябва без да се притеснява по свое решение да я пропуска, преминавайки в релаксация до следващата подходяща за него асана. А ако все пак  по време на изпълнението от групата на тази асана, такъв ученик реши също да участва с опит, независимо от това, че при краткото време, предоставено за нея, няма да има възможност за нейно спокойно и постепенно усвояване, то в този случай ученикът, без да се притеснява, трябва да се спре само до нейно частично изпълнение, независимо доколко то ще е частично, и само дотолкова, доколкото да запазва при опита си приятно възприятие, и да не стига до усещането на несигурност и напрежение. Ученикът трябва да знае, че това е принцип и че е в съответствие с реда на практиката по време на занятието. Намесата на учителя в такъв конкретен момент по време на общата практика на групата да подпомага такъв ученик в изпълнението на съответната асана не би била подходяща, защото така не би го научила на нещо, което не знае, а само би довела до негово допълнително усилие, преминаващо в напрежение, до негово пресилване и нарушаване на принципа. (Тук, разбира се, говоря за занятия и практики с комплекси, съставени с традиционните статични форми на изпълнение на асани и плавно преминаване между тях, защото при различни модернизации и вариации с включване на динамични изпълнения, разговорът става безсмислен.)

Най-добрият вариант е практиката да се осъществява от учител с голям опит и способности индивидуално с малък брой ученици, посвещавайки специално и конкретно внимание на всеки ученик поотделно, в съответствие с неговото физическо състояние и напредък. След преминаване на първоначално обучение с пряк контакт с опитен учител, който да обясни и покаже до постигане на необходимата степен на разбиране и усвояване, основно практиката с изпълнение на асани съобразно с необходимите полезни условия, посочени по-горе (вкл. и за оптимално осъществяване на практиката с достатъчно време за всяка отделна асана, съчетана постоянно с медитативно състояние и с пранаяма, както се обяснява по-нататък в текста), може да се развива и усъвършенства най-добре самостоятелно в изолирана среда. (Разбира се, за начинаещите участието в групи и школи има определен силен мотивационен ефект, какъвто не биха имали и постигнали ако първоначално се опитат да се занимават самостоятелно, освен че при този вид практика прекият контакт с опитен учител е полезен и необходим за правилното разбиране и усвояване, и за избягване на грешки, проблеми и увреждания.)

В горния смисъл, различни интерпретации и модификации на практики на разни школи с претенции за специфичност, по-висока ефективност и пр. са преди всичко израз на стремежа на основателя на школата да покаже свое собствено лице с намерението му да набере популярност и ученици, но в усилието си за оригиналност или специфичност, учителят може да се отклони от основните принципи, произтичащи от главната цел на Йога и обосноваващи смисъла на всички практики с усвояването на Пътя навътре и постигане на финалната цел, както и от които произтича непосредствената физиологична и физическа полезност на установените от древността практики, и съответните ефекти в психологически и в духовен план. Така повече или по-малко, при едни или други изпълнения, освен че става отклонение от Пътя на Йога и неговата цел и смисъл, може и да се създадат предпоставки за учениците за техни последващи увреждания в областта на ставите и гръбнака, които могат да им се проявят и по-късно, когато достигнат 40, 50 или 60 годишна възраст. Още повече отклонението от посочените по-горе принципи би било изненадващо и може сериозни да навреди на хора, които пожелават да започнат практика на по-късна възраст, окрилени от познатата велика мисъл, че за практикуване на Йога всяка възраст е възможна и е добра.


2.

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката

2.1.

Известни са основните схващания както за религиозния, философския и философско-трансцедентния, така и за практическия смисъл и цели на Йога – на религиозно-философската плоскост – като стремеж за прекъсване на цикъла от прераждания (без значение и независимо от това дали всеки споделя тази философия и религията и теорията за преражданията), „освобождение” от „самсара” и единение на индивида с божественото; на духовната плоскост в личното човешко битие – постигане на възможната максимална хармония, единение и единност между тялото, съзнанието и духа; на практическата житейска плоскост в развитието и състоянието на човек – постигане на възможния максимален собствен физически, физиологичен, умствен, духовен и нравствен потенциал; постигане на физически, физиологичен и душевен баланс, оптимално физиологическо и физическо състояние, добро здраве и благополучие, постигане на спокойствие на ума и на душата, и други с подобен характер и същност.

Във всяка система и школа на Йога принципно е заложен подобен смисъл и по същество той определя целите на практиката, независимо какви са нейните акценти, доколко тя е адекватна и какви реално се оказват резултатите. (При някои „видове” или системи на Йога преобладава първият аспект – във философско-религиозната плоскост, доколкото при тях не са предвидени физически практики с асани и пр., като неминуемо при тях се вярва и се счита, че без съмнение при техните практики междувременно ефективно се постигат и целите, посочени като вписващи се в духовната плоскост.  При други „видове” или системи реално се акцентира на физическите практики и преобладава преследване на целите, вписващи се на практическата житейска плоскост, макар и неминуемо с претенцията, че заедно с тях неминуемо се постигат и целите, посочени по-горе като като вписващи се в духовната плоскост в личното човешко битие.

В много случаи абстрактният характер и трудната достижимост на целите правят невъзможни точните критериите за оценка на адекватността. В резултат се поражда объркване и много често се проявява необосновано удовлетворение от една или друга практика, несъответстващо на реални резултати или на същинските цели на Йога.

Тези цели са заложени в идеите, концепциите и същността, изразени в Упандишадите и в „Йога сутра“ и с проекцията си през хилядолетията се изразяват и чрез съвременните представи и разбиране за същността и възможните благотворни ефекти на практики в Йога.

Но през тази проекция и оформилите се съвременни представи за благотворност на практиките на Йога, издигайки поглед над целите на практическата житейска плоскост, в каквато светлина в множеството случаи се гледа днес на практиките на Йога в различни центрове и групи, наследството на Йога поставя целите на философско-религиозната и на духовната плоскости като същински, висши и крайни, но от пътя през различните степени към тяхното достигане дава ясно да се разбере, че постигането на целите на различните плоскости е взаимнозависимо и постигането на целите от по-висш порядък е обусловено от постигането преди това на цели от по-низшия порядък. (Същевременно, при някои „видове” или системи, дошли от древността, концептуализирани като такива поради едни или други обстоятелства и причини, се подхожда по-пряко към постигане на целите от по-висш порядък, независимо от това доколко постигането им по тхните пътища и със съответните им представи, философия и методи е реалистично, ефективно и реално.)

Впечатляващо е, че в дълбока древност индийски мъдреци и философи са имали достатъчно възвисено мислене, за да формулират не само множество абстрактни аспекти в сложния път на духовно усъвършенстване и отношенията между човека и върховната реалност, но и да концептуализират морално-етични норми на човешко поведение и начин на живот, включени в по-древните дхармасутри и възприети като необходими и набелязани от Патанджали в „Йога сутра“ като начални степени и морален кодекс в осемстепенната му система, която асоциираме с Раджа йога. Осмислянето и прилагането в ежедневния живот на подобни морално-етични категории и норми за по-голямата част на земните жители в днешно време би могло да е само една далечна мечта. (Разбира се, трябва да се отчита, че в ония времена умовете на хората – ако не на всички, то на голяма част от населението – не са били в такава степен хипотетично натоварени и затормозени от условия, норми, изисквания, информация и въздействия, както и от образователни активности, вкл. и от информационните въздействия на глобализиралия се свят, както през последните столетия и особено в днешно време. И все пак…)

Когато се замислях за сложното и абстрактно древно индийско наследство и за формулираните в онези времена схващания, понятия, норми, принципи и предписания, за високите сфери, в които са витаели мислите на тези хора и за наследството, което са оставили, често оставах с впечатлението, че човешката цивилизация през последните хилядолетия, вместо да се развива възходящо, всъщност се е придвижвала в обратна (низходяща) посока. (На базата на познанията ни за днешния ден, събитията, интересите, начина на мислене, вътрешния багаж на повечето хора в заобикалящата ни цивилизация – това впечатление изглежда напълно обосновано и с годините – все повече засилващо се.)

В моята младост, преди да тръгна по пътя на осмислянето на реалността на Вътрешните сфери, големия смисъл на Йога винаги бях виждал и възприемал във възможността за постигане на възходящо физическо развитие в стремежа за постигане на оптималното възможно физическо и ментално съвършенство с увереността, че Йога е най-добрата и изпитана през хилядолетията система, позволяваща постигането на такава цел, включително с постигането на реално развитие и благотворна промяна в състоянието на съзнанието с възможност за достигане и евентуално прекосяване на определени гранични хоризонти.  Когато човек е по-млад обича думата „съвършенство” и по-лесно я употребява когато си мисли за някакви хипотетични възможности за своето развитие – представата за Йога бе свързана с представата за възможности за собствено развитие извън всякакви стандартни и тривиални представи и за път към „съвършенство”.

(Още като момче преди много, много години си фантазирах и пишех разкази за хипотетични възможности за отделяне от тялото на духа – като високо организирана материална субстанция (съзнанието като автономно съществуващ обект) и възможността за негово влизане в контакт със съзнанията на други хора или за преминаване Отвъд, без да е необходимо при тази процедура тялото да загине. След много-много години се заех с пътя, описван в „Дълбок сондаж” и един ден като се върнах назад към първи неща, които съм писал като момче, дадох си сметка, че след всички тия години неусетно съм се върнал към разработването на своя идея, която още тогава е била в своя зародиш.)

В непосредствен и прагматичен план възприемах смисъла и целите на практиките в Йога през призмата на техните възможности за постигане и осигуряване на оптимално физиологическо и физическо развитие и състояние, за постигане на добро здраве и физическо телесно благополучие, което би било предпоставка и за ментално равновесие – за спокойствие и хармонията на ума, емоциите и душата. Винаги съм вярвал, че Йога е най-добрата система, практика и мъдрост за постигането на такива цели. (Йога винаги е възможност до нас и пред нас, винаги ни е на разположение, независимо дали я практикуваме системно и постоянно, или прекъсваме за едни или други периоди, и я оставяме на разположение в перспектива като богатство, метод, възможност, които винаги са ни на разположение, винаги са до нас и винаги можем да прибегнем до тях. Така с това осъзнаване и разбиране, обаче, човек може да прекъсне практиката си и после твърде дълго да отлага, знаейки, че това богатство и метод винаги му е на разположение, че е благотворно и може да решава едни или други негови проблеми, и отлагайки изведнъж да разбере, че животът всъщност много бързо преминава... че може би вече е закъснял...)

Бях свикнал да възприемам техниките в асаните и в пранаяма като една обща взаимно допълваща се практика на телесните упражнения, като ги отъждествявах с практики на Хата йога.

Макар че както в сентенциите („афоризмите“) в „Йога сутра“ на Патанджали, така и в това, което се разбира под понятието „Хата йога” физическите пози – асани и дихателните техники – пранаяма се разглеждат като две различни степени, винаги съм ги разглеждал като едно взаимносвързано цяло, като единна практика и обща комплексна степен – без техниките на правилно ритмично дишане и едновременното прилагане на пранаяма, асаните не биха могли да бъдат достатъчно ефективни и да изпълнят своето предназначение; без пранаяма по време на асаните не е адекватна и достатъчна и  менталната концентрация и фокусирането като цяло върху съответните асани, върху отделните им елементи и вътре в себе си – върху вътрешните органи; в най-голяма степен се усеща отъждествяването (или превръщането) на практиката на "пранаяма" в поглъщане на "прана" по време на различните асани; възприемах асани и пранаяма като представляващи два аспекта на една практика (разбира се, има техники в пранаяма, които се изпълняват самостоятелно – всъщност, пак в съчетание с поза „Лотос” или „полулотос”).

По-късно стигнах до извода, че дори Патанджали едва ли ги е описал в „Йога сутра“ като отделни степени в йерархичен порядък, а по-скоро ги е посочил една до друга имайки предвид тяхното единство. Същото, в определена степен, се отнася и за следващите три степени.

Асоциирах Раджа йога като „йога” преди всичко и само на менталното развитие, позиционираща се като следващо по-високо и финално ниво, предпоставка за навлизането в което и за достигането на което е постигането най-напред на определено развитие в практикуването на физическите техники (чиято същност, елементи и практики във времената след XI век и особено след XV век постепенно са се наложили и утвърдили като присъщи на система, която се определя с понятието „Хата йога”), и овладяването най-напред в определена степен на тези техники и практики. Висшата цел за постигане в практиките на Раджа йога разбирах като реално овладяване на собствените ментални процеси и механизми и на способност за постигане на ефективна дълбока медитация, чрез която да се постигне и овладее възможност за достигне до специфичното екстраординарно състояние, наричано „самадхи“, независимо от това кой как го определя и тълкува. „Самадхи” възприемах като реално ментално (психическо, душевно и умствено) състояние, стоящо на границата с други ментални реалности, без да е предопределено тази граница непременно да може да бъде премината от всекиго, достигнал „самадхи”. В този смисъл, възприемах Раджа йога като висша практика в Йога, прилагаща множество разнообразни ментални и медитативни техники, насочени към овладяване на процесите и състоянията на съзнанието.

Целите на самите физически пози и на дихателните упражнения, чийто ефект произтича и се постига с тяхното синхронно прилагане, възприемах и разбирах като балансиране и хармонизиране на кръвообращението, на метаболизма, прочистване на тялото, и като цяло – оптимизиране на енергийния баланс, създаване на най-благоприятна среда за функциониране на тъкани и органи, премахване на натрупващи се в хода на ежедневните жизнени процеси пречки и създаване на по-благоприятно състояние за успешно осъществяване на позитивното действие на всички вродени човешки механизми, генетично обусловени и предназначени да защитават организма и да спомагат системно за пълното разгръщане на неговия физически и ментален потенциал. Приемах, че в процеса на постепенното и все по-пълно постигане на горните цели се осъществява физическата и психическа подготовка за ментални практики и успешното навлизане по пътя на медитацията.

По-късно стигнах до разбирането за взаимната връзка, взаимната обусловеност и взаимно въздействие, единство, комплексна същност и смисъл на постигането на способност за паралелно осъществяване на практиките от трета, четвърта, пета, шеста и седма степени. Стигнах и до разбирането, че смисълът и необходимостта от постоянно, регулярно, системно и дълготрайно осъществяване на физическите практики в Йога се състои в това, че в процеса на тези практики, извършвани по такъв начин, се създават предпоставки за събуждане и активиране на психофизиологичната връзка (най-общо казано) и на нейни различни аспекти и проявления – като практически израз. Изпълнението на физическите практики на Йога постоянно, системно и дълготрайно (независимо от това, че в повечето случаи практикуващият ще е в състояние да изпълнява техниките от трета и четвърта степен разделно, а дори и да съумява да обединява изпълненията на асани с пранаяма, няма да е в състояние пълноценно да ги съчетава с практиките, предвидени в пета, шеста и седма степен – абстрахиране, концентрация, медитация) са физиологична и психофизиологична предпоставка за повишаване на степента на единение и хармония между тялото и съзнанието, между физическото и менталното – по-абстрактно казано.

Практиките, поставени от Патанджали във втора и трета степени на неговата система, описана в „Йога сутра” са необходима предпоставка за активиране и развитие на „психофизиологична връзка” в различни възможни нейни изражения.

Независимо от това, че и самите асани, посочени като трета степен, или асаните заедно с пранаяма, посочена в четвърта степен, могат да се изпълняват с медитативно състояние, с навлизане в медитативна настройка и състояние на ума – като своеобразна динамична медитация, това все пак не би било същинската медитация.

Аналогично на взаимната обвързаност и обратна връзка между практиките с асани и с пранаяма, може да се каже, че пето, шесто и седмо нива или степени в осемстепенната система на Йога, както са подредени в „Йога сутра“ на Патанджали,  също представляват едно комплексно цяло – практики за подготовка за реално пълноценно осъществяване на медитация. Доколкото усвояване на практиката на отдръпването на сетивата (или отдръпването от сетивата) и на концентрацията има допринасящ ефект за постигане на състояние благоприятно за успешно навлизане в медитация (и една основна цел на практикуването на тези практики /освен съответните техни специфични собствени цели и въздействия в менталното развитие и овладяването на определени ментални способности/ е по същество и най-вече подготовка за медитация и достигане на състояние, подходящо за медитация), и трите степени имат една и съща обща цел – постигане на съответната необходима способност и осъществяване на реална дълбока медитация, и могат да бъдат обединени в едно комплексно състояние с целенасочени поетапни и паралелни усилия на взаимнообвързана вътрешна активност, водеща към  приближаване към необходимото медитативно състояние, навлизане в него и реализиране на същинската медитация.

Остава вече като отделна обособена висша степен постигането на „самадхи” – определяно в „Йога сутра“ като две отделни различаващи се последователни висши медитативни състояния – защото дори реалната и истинна медитация все още не означава постигането на състояние, способност и готовност за преминаване към „самадхи” и нито означава овладяване на способността, нито пък гарантира възможността за постигането му – за преминаване в състоянията на "самадхи".

Първите две степени, съставляващи моралния кодекс, имат ролята на предварителна фаза на възпитание, поведенческа и морална подготовка и изграждане на определени човешки ценности, каквато подготовка е била необходима и каквито качества е било нужно да бъдат създадени и постигнати при младежите и хората в онези древни времена, за да могат успешно да възприемат практиките в Йога, определени в следващите степени и да продължат с тяхно усвояване и усъвършенстване; и за да може умът и душата на практикуващите да са достатъчно чисти, за да са достойни за Йога и ефектите от практиките да се изразят и да доведат до благоприятни резултати. Съгласно тази философия и система, липсата на подобни качества в крайна сметка не би довела до положително развитие с практиките в следващите степени, като практикуващият не би имал душевната чистота и сила да ги следва с необходимата настойчивост, постоянство и чистота на ума и духа, необходими, за да ги изпълнява и постига, а резултатите биха могли да се окажат негативни и вредни за самия практикуващ, както и да доведат до опасни състояния. На основата на придобитите и постигнати качества, определени в моралния кодекс в първите две степени, практикуващият достойно и успешно би могъл да премине през телесните физически практики и да продължи и към изучаване и усвояване на практики в следващите степени с цел усвояване и овладяване на практики в медитацията.

Ако първите две степени подготвят ума, душата и личността за навлизането в по-нататъшния път на Йога, трета и четвърта степени подготвят тялото и ума за по-нататъшното преминаване по пътя през различните ментални практики към достигане на медитативните практики, умения и способности – съответно пета и шеста степени с усвояване на абстрахиране и концентрация подготвят ума, психиката (и душата) за успешното достигане на състоянието на медитация, за навлизане и потъване в него с крайната цел при овладяването на реална и дълбока медитация евентуално да се достигне и постигне състоянието "самадхи" и в най-добрия случай – "мокша".

Когато в „Шивананда йога веданта натараджа център” в Делхи през 2002 година преподавателят ми отговори, че Хата йога е само основата, много добре веднага разбрах какво имаше предвид – главните аспекти в познатата традиционна класическа схема на практика в повечето школи в Йога включват асани и пранаяма, които се считат за необходима предпоставка и подготовка за евентуално преминаване към следващи нива на ментални упражнения и развитие. Преподавателят е имал предвид йерархията на осемте степени на Раджа йога в „Йога сутра“.

Едно от тълкуванията на прилагането на осемстепенната система на Патанджали би могло да е, че всяка следваща степен надгражда предишните и развитието продължава с едновременно практикуване на всичките вече достигнати степени. Друго тълкуване би могло да е, че пътят на развитие преминава последователно, обособено и фокусирано чрез отделните им специфични практики през различните степени като по-ниските служат за достъп до следващите – по-висши.

Така, телесното прочистване и усъвършенстване с асани и пранаяма е основа за преминаване в следващите степени и усвояването на медитацията с цел постигане на „самадхи“, когато, според една възникваща хипотеза, при достигането на по-висшите степени на менталното и медитативното усъвършенстване физическите практики от трета степен вече евентуално биха могли да останат на втори план като изпълнили своето предназначение (а може би дори да се считат вече за относително ненужни; а може би да се считат за нужни и оставащи необходими само някои от тях). От тук би могло и би следвало да се разбира, че не трябва по външния вид да се съди за степента на развитието по пътя на медитативните, на менталните и духовни практики, чието усъвършенстване води към крайната цел на Йога...

(И все пак... На по-късен етап вече идеята за „психофизиологичната връзка” с нейната двупосочност – от съзнанието и психиката към физиологията, физиката и тялото, и обратно – от тялото, физиологията и физиката към психиката и съзнанието, с потенциала за нейни различни проявления и за множество различни възможни нива на нейното активизиране и развитие, ме караше да считам, че необходимостта от продължаване на постоянно и системно изпълнение на физическите практики (асани в съчетание с пранаяма и други процедури, свързани с прочистване и телесен баланс) принципно не би следвало да отпада в Йога и не би следвало да се счита, че при достигнати определени нива на развитие и постигнати медитативни и ментални способности такава практика би могло да става ненужна.)

Макар че и по онова време приемах такъв подход (в духа на горепосочената хипотеза за възможността за отпадане на определен етап на необходимостта от редовни системни физически практики) с определени сериозни резерви, разбирах, че той изхожда от религиозно-философското съдържание на древните практики на Йога и не чак толкова от по-съвременни прагматични представи и подходи, акцентиращи върху постигане и съхраняване на физиологичен телесен баланс и здраве.

Допусках също, че такава хипотеза би могла евентуално в известна степен да има смисъл при приемане на една друга хипотеза – че постигането на ментално усъвършенстване и способност за медитативна дълбочина биха могли ефективно да оказват обратно положително въздействие, осигуряващо физическо и физиологическо телесно благополучие с ментално равновесие и цялостен баланс и хармония, без да е необходимо външното физическо практикуване на асани и пранаяма; включително, че физическите практики с асаните могат да се практикуват в различни моменти и периоди вътрешно, ментално, в ума, с представяне и визуализации на изпълнението на асаните, заедно с вече овладените и автоматично съпътстващи техники от пранаяма, при практикуването на етапите на абстрахиране и концентрация, или преди тях, или между тях или след тях, преди навлизането в медитация или на границата и в началния етап на медитативното състояние.

Допусках и хипотезата с възможността, когато учителят вече е преминал в редовни практики от висшите степени – пета, шеста и седма (или когато вече е в по-напреднала възраст), в случаи когато не е постигнат подобен на описания по-горе напредък с ефективно вътрешно ментално изживяване-изпълнение на асаните в предмедитативно или в медитативно състояние в съчетание с реално изпълнение на вариации на пранаяма, Йога-практиките да включват съчетание на пранаяма и медитация, заедно с някои избрани асани, както и практики с очистителни техники и диети, съставляващи ежедневния ритъм и порядък на ашрама, обителта или йога-школата. А за ученици и адепти, които по една или друга причина не практикуват активно и системно широк обхват от асани, Йога-практиката им да е съчетание на вариации на пранаяма с ментулни практики с цел подготовка за усвояване на медитация, заедно с някои избрани асани и със съпътстващите елементи от ежедневието и начина на живот в ашрама, обителта или школата.

Тези хипотези влизат в определени противоречия с разбирането ми на по-късен етап за важността и необходимостта на физическите практики като предпоставки за развитие на възможностите на „психофизиологичната връзка”. Същевременно би могла да се допусне и хипотезата, че след определен немалък период на редовно системно изпълнение на физическите упражнения и практики и съответно постигане на необходимата основа за ефективно изпълнение на менталните практики от пета, шеста и седма степени, в резултат на системното практикуване на асаните в съответния период възможностите за активиране и развитие на „психофизиологичната връзка” евентуално вече са достигнали някакво определено и към момента задоволително за практикуващия развитие и равнище.


2.2.

С определени резерви по онова време се отнасях към факта, че в редица школи на Йога, въведени още в древното минало, възприети и в днешно време като отделни системи, като например Бхакти йога, Карма йога, Джнана йога и други, се акцентира не върху постепенното развитие чрез редовно практикуване на асани и пранаяма, а върху различни други аспекти на поведението и действието (включително чрез силна, интензивна религиозна посветеност и отдаденост, безкористен самоотвержен труд, активен стремеж към познание) и по тези пътища се преследва и цели овладяване на самоконтрола върху емоциите, разума и съзнанието, постоянна близост с божеството на посвещение и отдаденост, и чрез това върху постигане на крайната цел – "освобождение" от "самсара", преминаване в състоянието "мокша".

Когато съпоставях „нивата на развитие“ в „Йога на интегралното съзнание“ с тези в „традиционната и класическа Йога”, съобразявайки се, като междинни цели или отправни точки, с висшите степени на Раджа йога и състоянията на „самадхи” и „мокша”, имах предвид системата в Йога според Патанджали с нейните осем степени (приемайки, че същността и съдържанието на Хата йога, разработена /обяснена/ по-подробно в по-късната епоха в „Хата йога прадипика“, се съдържат като практики и са посочена от Патанджали в неговите трета и четвърта степени) с практикуването на физически асани, пранаяма и ментални техники в областта на медитациите.

Когато в древността Патанджали е формулирал в „Йога сутра” своите „афоризми“, в които се е опитал от Упанишадите да изведе обобщаващ текст с квинтесенция на философията и пътя на Йога, произтичащи от мъдростта и знанието във  ведическото наследство, определяйки целта на „освобождението”, той е възприел понятията „самадхи”, „кайваля” и „мокша”.

Но „освобождението” от „самсара”, аналогично на „мокша” или „нирвана” е крайна цел не само за философията на Йога или за Будизма, и не само и за други ортодоксални философско-религиозни системи в индийската философия, но и за различни религиозни култове и доктрини като цяло в Индуизма, които не са пряко свързани с Йога и не се определят или назовават като системи на Йога или в някаква връзка с Йога.

Същевременно, в различни системи или школи, които носят наименованието „йога” и определяни като системи на Йога (например, Бхакти йога, Карма йога, Джнана йога), и които включвам в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, няма акцент върху практикуване на асани и пранаяма, но се преследва същата крайна цел, макар и по други пътища и с други методи и видове действия (може би изглеждащи по-преки, може би за обикновените хора и в ежедневния живот – практически по-лесно приложими и изпълними).

Поради това, при съпоставяне на „нивата на развитие”, се налагаше да се разглежда и връзката с представата за тези състояния („самадхи”, „мокша”, „нирвана”) и в контекста на представите и вярванията в различните системи, школи или направления в индуистката религия и в индийската философия – като присъщи и произтичащи не само от развитие в различни йогистки физически и ментални дисциплини, упражнения и практики, конкретно характерни за Йога, но по същество и присъщи като цяло за самата им религия и философия в целия й обхват с разнопосочни, често преплитащи се, кръстосващи се или противоречащи си направления, представи, концепции и доктрини, присъщи за наследството от хилядолетната ритуална дейност, и присъщи за упованията и надеждите на обикновените хора при ежедневните им лични религиозни ритуали и молитви, съставляващи неотменно и постоянно начина им на живот с всеотдайната им посветеност на избрания личен бог, на семейния бог-покровител и на много други божества – с безпределната им вяра, посветеност и отдаденост, неразривно обвързани със стремежа им, усилията и очакванията им, вярата и надеждата им за прекъсване на веригата от прераждания, и за постигане на финално „освобождение” от „самсара”.

В този смисъл, идеята за постигането на „освобождение“, което е един предел, с който се налага да съпоставям определени стадии на развитие в „Йога на интегралното съзнание”, не е тясно свързана само с общата представа за практики в Йога с физически и ментални техники и упражнения, с изпълнение на асани, пранаяма и медитации, с прочистване на тялото, с активиране и натрупване на енергии (подходящи и дори наложителни при аскетичен начин на живот и обитаване в горски колиби или в хладни пещери, но не по-малко полезни за живота при обстоятелства с топъл и влажен климат, както и при условия с малко налично пространство за обитаване); идеята за постигането на „освобождение“ не е тясно свързана само с ментални упражнения и медитация, с осемстепенната система в Йога на Патанджали и преминаване през нейните степени докато евентуално се достигнат „самадхи“ и „мокша“, или пък с други школи в Йога (вкл. с практиките на Йога в Будизма), или пък с медитативни, или с друг вид ментални практики в Будизма, както и с подобни практики, свързани с други религиозно-философски системи, но идеята за постигането на „освобождение“ е свързана и със същността и целите на самите религии, с основите на техните доктрини и канони, както и с различни аспекти на самия ежедневен начин на живот на тези народи, с многобройните вярвания, направления, течения и култове в Индуизма, при които се преминават едни или други религиозни пътища и се съблюдават едни или други модели в начина на живот, различни от физическите практики с асани, пранаяма и т.н., или от менталните практики, както са посочени от трета до седма степени в „Йога сутра”, при които пътища и модели в живота се следват едни или други принципи на поведение, на отношения, на ежедневните действия, с надеждата и очакването да бъде заслужено финалното „освобождение”, с надеждата за постигане на просветление, с упование и вяра в достигането на „самадхи“, на „нирвана“ или на състояния, асоцииращи се за вярващите със „самадхи“, „мокша“ и „нирвана“,  и за постигане на финалната цел – „освобождение“ от „самсара“, прекъсването на вечния цикъл, „освобождението” от „оковите“, „освобождението от страданието”, „сливането с Абсолюта”, „сливането с Брахмана”, „сливането с божественото”, постигане на мечтаното състояние на „върховно спокойствие”, „върховно познание”, „върховно блаженство”, на „върховно и вечно щастие”. (Към тази тема се връщам в следващата глава в контекста на „Тясното разбиране за Йога” и „Широкото разбиране за Йога”.)


2.3.

Вероятният генезис и структуриране на „Йога сутра”

Като казваме, че Патанджали е създал Йога сутра във форма на лаконични „афоризми”, това не означава, че един ден, например, през V век преди Н.е., Патанджали като е решил да обобщи и систематизира познанието за Йога, което е намирал в текстовете на Упанишадите, които очевидно добре е познавал, се е заел наведнъж да измисля наум цялата поредица от кратки сентенции или дори е седнал, евентуално е „разгърнал” текстове на Упанишади (случайно записани още по онова време върху дървесни кори), замислил се е и е започнал на тяхната основа да измисля и да записва (също върху дървесни кори) нарочно в съответния кратък вид своите сентенции.

Ако Патанджали е живял през II век от Н.е., възможно е вече да е имало записани на санскрит върху дървесни кори едни или други Упанишади и вероятно самият той е записвал на санскрит върху някакви тогавашни носители на текстове резултатите от своите размисли във вид на свои кратки бележки – съответните сентенции-„афоризми”. Но ако е живял през V, III, или II век преди Н.е. , може цялото му познание върху съдържанието на Упанишадите да е било резултат от приемствеността на знанието чрез „устната традиция” и едва ли в онова време се е стигнало веднага до тяхното записване. В V век преди Н.е. санскритската граматика е в процес на систематизиране, а при съхраняването и предаването на Упанишадите, както и на други следведически текстове и произведения се спазва все още „устната традиция”. Ако Патанджали, на когото се приписват афоризмите в „Йога сутра” е същият Патанджали, който през II век преди Н.е. е внесъл съществен принос за систематизиране на санскритската граматика, то много е вероятно той да е записвал своите „афоризми”.

Ясно е, че Патанджали е формулирал своите сентенции въз основа на много добро познаване на съдържанието на вече съставените през предишните векове Упанишади с техните философски концепции, вкл. отнасящи се за Йога. Вероятно това се е случило в по-ранни времена – между V и II век преди Н.е. Упанишадите са били вече съставени, отделни общности, секти или школи са били техни създатели и пазители, но знанието все пак се е обменяло и е циркулирало. Патанджали е бил мъдрец, около него е имало ученици и слушатели. Патанджали не е седнал да съставя специално книга-Сутра с кратки афоризми. Неговите сентенции именно затова са толкова лаконични и кратки, не винаги ясно и пълно изразени и разбираеми, нуждаещи се от коментари и пояснения, защото, както и при други Сутри с подобни кратки лаконични сентенции, Патанджали не ги е формулирал и подреждал специално за да създаде книга, а това са били негови мъдрости за Йога, които той е предавал на своите ученици и които са се повтаряли и разпространявали. Този набор от мъдрости се е запомнял и предавал нататък, и това е можело да става и поради кратката форма на сентенциите, като при самото предаване и разпространяване, краткостта се е запазвала и вероятно сентенциите са ставали още по-лаконични и концентрирани. Тези мъдрости на Патанджали за Йога са се предавали през поколения учители и ученици още преди да се оформят и определят като Сутра (като впоследствие когато са били записани те са се превърнали в Сутра). Когато тези мъдрости са достигнали до времето, в което е живял съответният мъдрец Вияса, той е бил запознат с наследството на Патанджали и носител на неговите мъдрости-сентенции за Йога, и за своите ученици той ги е обяснявал и допълвал. Този Вияса, който е направил коментарите към „Йога сутра” също е бил мъдрец и добре запознат със съдържанието на Упанишадите, като на тази основа е доразвивал със своите коментари мъдростите на Патанджали, обяснявайки какво Патанджали е искал да каже. Така на базата на знанието на Вияса за сентенциите на Патанджали (във всеки случай във формата, в която те са достигнали до Вияса и в която той ги е предавал на своите ученици) и на неговите коментари, обяснения и съществени допълнения, се е оформил текст, който се е превърнал в „Йога сутра”. Най-вероятно Вияса е записал на санскрит сентенциите на Патанджали такива каквито са били достигнали до него, каквито той е познавал и на които е бил носител, заедно със своите коментари, оформяйки „Йога сутра”.

По-малко вероятно е „Йога сутра” в познатия й вид с коментарите на Вияса да се е предавала поколения наред чрез „устната традиция” и да се е съхранила в този й вид точно съответствайки на оригиналния текст от времето на Вияса, или с някои промени през времето трансформирайки се в крайна сметка в настоящия си вид.

В множество от сентенциите-„афоризми“ в „Йога сутра“ на Патанджали може да се види непосредствено един първи горен смислов пласт с определено съдържание, чиято перспектива се простира в определен смислов обхват, но същевременно се създава впечатление, че в сентенциите си Патанджали „визира”, произтичащо от непосредствената привидност, съдържание в обхват, преминаващ отвъд хоризонтите на конкретно формулираното и видимото на пръв поглед, и че във всяка сентенция има и други по-дълбоки пластове на съдържанието и свързани с него различни други аспекти от концептуалното и философско наследство.

Същевременно, в тази светлина и на основата на сентенциите на Патанджали, в коментарите си Вияса разглежда, обяснява или тълкува и доразвива съдържанието, като не може да се определи доколко обяснява и тълкува точно само това, което е имал предвид Патанджали, или внася свой допълнителен принос и развива тезите извън конкретните идеи на Патанджали и съобразно собствените си възгледи по съответните философски аспекти.

В своите коментари Вияса прави тълкувания и обяснения на сентенциите на Патанджали, в които трудно би могло да се каже дали разтълкува и обяснява точно това, което е имал предвид и е искал да каже Патанджали, или разяснява „афоризмите“ доколкото въобще е било възможно точно да се разбере какво е вложил Патанджали, така, както самият Вияса ги е разбрал, както самият той е познавал и разбирал Упанишадите и като внася свой допълнителен и отделен принос по отделните засегнати в „Йога сутра“ аспекти и теми.

Най-вероятно, в повечето случаи в интерпретациите на Вияса се тълкува, обяснява и казва доста повече от онова, което видимо Патанджали е имал предвид и е искал да изрази когато е сътворявал сентенциите си.

Така или иначе, концептуалната и философска основа са Упанишадите, от които произтичат идеите и съдържанието на текстовете в „Йога сутра“ включително с коментарите на Вияса.

Патанджали и Вияса са живели в различни времена. Би било съвсем погрешно да възприемаме нещата като просто си мислим, че Патанджали е седнал да пише „афоризми” за Йога, а веднага след това при него е дошъл Вияса и е започнал да съставя свои коментари към сентенциите на Патанджали.

Краткият вид на сентенциите, наричани днес „афоризми”, е следствие на това, че тези сентенции не са били специално съставяни в тази форма с цел да са „афоризми” и да се предават през хилядолетията в този им лаконичен, неясен и незавършен вид, а защото това са били поредица от мъдрости на мъдреца-учител в процеса на изучаване и анализиране на ведическото наследство, особено на философските концепции в Упанишадите, мъдрости в най-кратка синтезирана форма като словесни философски формули, изговаряни, повтаряни, натрупвани и подреждани пред неговите ученици и запаметявани, съхранявани и препредавани от тях, и така преминали през времето докато са стигнали до Вияса, който като краен резултат ги е подредил, тълкувал и коментирал със своите коментари, тълкувания и допълнения, оформяйки си в познатия им вид, след което те за били записани във вида на „Йога сутра”.

Ако се чудим защо Патанджали е съставил своята „Йога сутра” със съответните кратки и в много случаи неясни изречения, това вероятно е причината – в такава форма неговите мъдрости са успели да преминали през времето, били са предавани и препредавани през поколения чрез „устната традиция” и са достигнали до мъдреца Вияса. Тези мъдрости са по определени теми и най-вероятно са били групирани и структурирани във вида на познатата „Йога сутра” от самия Вияса когато ги е оформял с коментарите си.

Във времената през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. Патанджали не е седнал и написал на тогавашния санскрит своите сентенции в познатия им в днешно време вид, съставяйки Сутра, върху която впоследствие Вияса механично да е добавил под линия своите коментира. Най-вероятно лаконичните форми на Сутри не са били такива от каприз или стремеж към оригиналност, от парадиране за многозначност или многосмисленост, а поради това, че те са били набори от мъдрости на определени хора, мъдреци и учители, или споделяни и проповядвани в определени кръгове и преминали през определен период докато е дошло времето да бъдат записани, или са били записани по памет от някой от учениците и последователите на мъдреца, който ги е съставил и проповядвал. Те не са били нарочно направо съставяни и записвани в такъв им вид.

(Разбира се, ако Патанджали е живял през II век от Н.е. не е изключено (и дори е най-вероятно) той да е съставил въз основа на своите познания върху ведическото наследство и древните текстове наведнъж своите „афоризми” в съответния синтезиран кратък вид, придържайки се към традицията на кратките сентенции във формата на Сутрите, и направо да ги е записал на санскрит, оформяйки „Йога сутра”. По-късно, Вияса, който е живял в следващи времена, най-вероятно е разполагал със записания текст на Патанджали и на неговната основа е добавил своите тълкувания и коментари отново записвайки цялата „Йога сутра” заедно със своите коментари на санскрит. Впоследствие текстът със сигурност трябва да е бил преписван, за да може носителят му да устои на изпитанията на времето през хилядолетията.)


2.4.

Същността на степените и степенуването в осемстепенната система на Патанджали. Какво би следвало да е отношението в практиката в Йога към естеството на различните отделни степени

В систематизацията на „афоризмите” на Патанджали в „Йога сутра”, коментирани и по-подробно тълкувани и обяснени от Вияса, се започва в първа и втора степени с усвояване на моралния кодекс, продължава се в трета и четвърта степени с асани и пранаяма, а от пета до осма степени се преминава към менталното развитие с абстрахиране, концентриране и концентрация, медитиране и медитация, и накрая с постигане на „самадхи”. („Йога сутра” се разглежда по-общо и малко по-подробно в следващата глава.)

Все пак, такова разделяне и подреждане на степените e условно и формално. Аз вече отбелязах по-горе доколко не би следвало да се възприема и разграничава практикуването на асани и на пранаяма като различни изолирани отделни степени и разделни практики и доколко не би следвало да се възприема някакво разграничение и разделяне между различните степени, включително и между по-висшите, така както ги е формулирал Патанджали и ги е коментирал и тълкувал Вияса.

Кое е предшестващото – асани или пранаяма? Кое ученикът усвоява най-напред асаните или вариациите в пранаяма? Имат ли йогистки смисъл асаните ако не се изпълняват заедно с медитативно вглъбяване и визуализирани и заедно с подходящи вариации на пранаяма? Асаните и пранаяма се изпълняват съчетано и са взаимно въздействащи? (Независимо от това дали може да има начални етапи на усвояване, в които ученикът да изучава и постепенно да усвоява съответни отделни асани или техники на пранаяма.)

Нима моралният кодекс не остава в сила и въздействащ при практикуване на следващите степени? Нима пета и шеста степени не включват практики, елементи и състояния, които придружават практиките от трета и четвърта степени? Кое е предшестващо – абстрахирането и концентрирането или асаните и пранаяма? Самите състояния на абстрахиране и на концентриране биха могли да имат различни нива и степени на проявление, като съответно биха били резултат от различни степени на постигнати способности. Но същото се отнася и за практикуването на асаните. Самото усвояване на възприятия и състояния на абстрахиране и концентриране е израз и част от усвояване и на способността за медитативно вглъбяване и визуализиране по време на изпълнението на асаните в съчетание с пранаяма.

(Разбира се това не отменя логиката, че практикуването на физическите техники е предпоставка за активиране и развитие на „психофизиологичната връзка”, което от своя страна е свързано с менталното развитие във висшите степени, определящо в този смисъл порядъка на последователност и мястото на физическите практики като предопределящи развитието на способности при менталните практики.)

Разделяне на практики от трета и четвърта степени с асани и пранаяма би могло да има при начинаещия, който изучава и усвоява основите на съответните техники – отделни асани или вариации в пранаяма, докато премине към същинската практика. Това би могло да се каже също и по отношение на разделяне на практиките по абстрахиране, концентрация и медитация.

Такава е идеята и смисълът на обособяването и на подреждането във възходящ ред на осемте степени, което не означава при нормалната практика на сравнително напреднали да се предполага изолирано изпълняване на едни или други техники и практики, както физически, така и ментални, с тяхно разграничаване според степени, към които се определят.  Практиките са взаимно допълващи се и взаимно въздействащи си и представляват комплексно единно цяло.

Разграничението и възходящото подреждане по степените изпълнява целта да бъде фокусирано вниманието към различните отделни аспекти на една комплексна практика, а също така изразява степента на менталната сложност на практиките и по-висшия характер както на менталното над физическото, така и на медитацията над предишните две степени. Изразява и логиката на причинно-следствената линия на преминаване от пета в шеста и в седма степени, но същевременно в седма степен се интегрират състоянията, които би могло да се преминат в шеста и в пета степени.

Въпреки взаимната зависимост и въздействие между изискванията и практиките по отделните степени и принципно условния и формален характер на разграничаване между тях, в систематизацията на Патанджали има добра логика и смисъл на подреждане според необходимите условия като човешко състояние, мотивация и душевни качества за навлизане по пътя на практиките в следващата определена като по-висока степен, както и според по-голямата простота на едни практики спрямо други и естествените възможности на индивида (на етапа му на развитие и способности за осмисляне) да започне по-лесно с тяхно усвояване, което пък от своя страна би допринесло за неговото физическо и ментално състояние със създаване на допълнителни стимули и предразположеност за преминаване към усвояване на следващите практики, които предполагат по-голяма сложност за възприемане.

Това може да се отнася както за усвояването на изпълненията на асани и пранаяма (в светлината на сравняване на отделни физически упражнения и елементи на асани с упражнения и вариации на пранаяма и сравняване на процесите на тяхно усвояване с оглед на евентуалната готовност и способност на ученика за фокусирано внимание и ментална ангажираност), така и за менталните техники и практики в пета, шеста и седма степени (като за преминаването към тях и за успешното им възприемане и усвояване постепенно се създава подходящо физическо и душевно състояние като необходима предпоставка с практиките с асани и пранаяма в предишните трета и четвърта степени; като практиките с абстрахирането, концентрирането и медитирането, макар всяко от тези състояния да предполага възможности за най-различни етапи, постижения и взаимна обвързаност, са подредени по логиката на първоначалната сложност за възприемането и усвояването на всяка от тях, ролята им за успешно усвояване на следващата и съвместната им роля за постигане на максималните цели).


2.5.

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката, според отношението към „традиционната и класическа Йога” от страна на „Йога на интегралното съзнание”, според разбиране за основополагащия принцип и според разбирането за древната традиция на практиката на Йога?

Самите асани трябва да се изпълняват всяка една с по-продължително време на статично задържане, съчетано с вглъбяване в себе си и с частично навлизане в медитативно състояние. При изпълнението на всяка асана най-напред с вътрешния поглед се визуализира позицията, формата и очертанията на собственото тяло в позата, която е заета. След това се визуализират тези части на тялото, които при съответната асана са в по-голяма степен ангажирани – например, таз, бедра, глезени – тяхната позиция и форма, заедно с усещането, идващо от тях при тази конкретна асана, което би трябвало да е само усещане на разтягане, съчетано с чувство на удоволствие или поне с приятно чувство, или най-малкото с възприятие, което не е неприятно, но не и да е придружено с напрежение или с болка. След това вътрешният поглед се насочва към гръдния кош и към процеса на дишането и осъществяването на пранаяма в тази позиция. След известно време вътрешният поглед и фокусът на визуализацията и възприятието се връща към позицията и очертанията на ангажираните в асаната части на тялото и усещанията, предизвиквани от нейното изпълнение. След това вътрешният поглед се потапя и се отпуска надолу и навътре за известно време, насочен към едно общо цялостно вътрешно възприятие в тази позиция заедно с процеса на дишането. Изпълнението на асаната е съчетано с медитативно вглъбяване с визуализиране, чийто фокус плавно преминава към различните аспекти, оставя го на повърхността и за известно време потъва навътре, а начинът на изпълнението на асаната и ефектът води до едновременно с изпълнението й постигане и на релаксиране. Така всяко изпълнение на асана се съчетава с едновременно визуализиране и медитативно потъване и с релаксиране. Излизането от една асана и навлизането в друга става бавно и плавно. Така същевременно отпада необходимостта от чести релаксации между отделните асани, защото изпълнението по този начин на всяка една асана е и форма на релаксиране. (Това не изключва прилагането на лежащо релаксиране по гръб, по корем или странично – заради гръбначния стълб – на определени периоди между асаните, в зависимост от времетраенето на практиката и броя практикувани в конкретния сеанс асани.) Последователното им изпълнение се слива с вътрешно визуализиране и медитативно вглъбяване. (В контекста на посочените по-горе условия, спазват се известните принципи, свързани с редуване на асани с противоположни форми – следване на определена асана от асана с противоположно активиране („разтягане-отпускане”), както и с подходящо съчетаване в последователността на асаните в зависимост от тяхната форма и характер.)

***

При практикуването на асаните постепенността, недопускането на болка и напрежение, изпълнението на асаните дотолкова, колкото да е съпроводено с приятно чувство, избягването и недопускането на каквото и да е напъване и пресилване, независимо от постиганата форма на асаната и степента на нейното изпълнение към момента, са от основно значение за напредъка и за положителния ефект.

Затова - трябва да се знае, че има една ключова дума - "търпение". Всяка секунда търпение в практиката на асаните означава положителен ефект и ново развитие в постепенния процес, независимо от постигнатата към този момент форма и доколко тя съответства на представата за точната и правилна финална форма на съответната асана. Всяка секунда търпение означава положително въздействие и напредък към постигане на възможно най-добрата форма за изпълнение на съответната асана.

Това е особено важно и за хора, които имат известен период или по-дълго време прекъсване в практиката си и се опитват да започнат отново когато тялото им през този период на прекъсване вече в определена степен е деградирало и "се е стегнало", "вдървило". "Търпение" е ключовата дума и убедеността, че всяка секунда търпение в практиката е движение напред към възстановяване и към по-нататъшно развитие.

В такива случаи, или при начинаещи, които са на възраст или които не са дотолкова млади или тренирани, че да притежават съответна степен на гъвкавост, въпреки стремежа за избягване на напрежението при практиката и изпълнение на определени асани, позиции и форми, при практиката на изпълнение на асана, позиция, седеж, може да се изпитва първоначален дискомфорт. С търпение и постепенност, със старанието за избягване на пресилване и напрежение, и пак с търпение, постепенност и постоянство, възможното първоначално чувство на дискомфорт се превръща в удоволствие от изпълнението на позата, от позицията и движенията при нейното изпълнение, от усещането на контакта с повърхността под тялото.

Постепенно всякакви мисловни пориви на моментно нежелание за започване на практика и за отлагане на такова действие за някакъв другследващ по-късен момент, се превръщат в приятно чувство, удоволствие, ентусиазъм и радост при мисълта за практиката и изпълнението на едни или други асани и в стремеж и желание за сядане на постелката и за започване на практиката. Всичко това се постига с постоянство и с търпение.

Търпението води до постоянство. Търпеливата и постоянна практика води до неподозирани психологически ефекти - постепенно отказване от вредните житейски навици, които са в разрез със смисъла и целите на практиката.

Проявлението на търпението се постига когато практиката на асаната е съчетана с осъзнаването във всеки момент на състояние и процес на абстрахиране, на концентриране и на медитативност.

Човек трябва да положи едно малко първоначално усилие - да убеди себе си и да повярва, че с търпение в практиките си ще постигне неминуемо напредък и развитие с неочаквани за него положителни резултати. Да се убеди и да повярва в силата на "търпението".

Ключовата дума е "търпение". Всичко това се отнася за всякакви практики и цели в Йога, без значение дали те са свързани с някаква практика и нива в "Йога на интегралното съзнание".

***

Такава следва да е съпътстващата и подпомагаща индивидуалното развитие практика от Йога по време на Нулевото и Първото ниво от „Йога на интегралното съзнание”. Включвам тези съображения тук, а не в главата за „Йога на интегралното съзнание” и съпоставянето на „нивата на развитие”, с намерение и цел да се направи сравнение с визираните по-горе недостатъци и проблеми в подходи и методи в съвременните практики в „традиционната и класическа Йога”, които според „Йога на интегралното съзнание” се считат за неправилни и неприемливи.

Това е според моето разбиране за същността на физическите практики, включващи асани, разбирани в днешно време като израз и част от системата, известна като „Хата йога”,  макар че като практики в Йога те са изконна и неотменима част от общото древно хилядолетно наследство на Йога, възникнало и развило се много-много време в миналото още преди появяването на понятието „хата” и свързването на „хата“ с „йога”, съставляващи от край време още в древността преди хилядолетия основна част от йогистките практики, включени в по-късни времена заедно със свързани със същността и целите им концепции и философия в Упанишадите, както и в редицата последвали ги древни текстове с различни форми и разнообразни ведически и санскритски наименования, сутри, самхити и епоси, вкл. и в „Йога сутра”.

Според „Йога на интегралното съзнание”, при евентуално използване на практики от Йога за лична физическа и ментална подготовка по време на Нулевото ниво, и при съпътстващи усилия с йога-практики и медитация (обичайната - „хоризонтална”) през началните етапи в процеса на преминаване на Първото ниво по Пътя на интегрираното съзнание, по гореописания начин би следвало те да се изпълняват и практикуват, и това се счита за правилния метод, съответстващ на древната традиция на Йога и на механизмите в човешкото тяло, свързани с физиологичните и психофизиологични принципи и особености, и съответни ефекти от такива физически практики.


2.6.

Медитацията

Във връзка с това как би следвало да се осъществяват практиките в Йога, от всичко казано по-горе би следвало да се разбира, че когато говоря за същинска истинна практика на медитиране и медитация, нямам предвид разни масови практики, при които в повечето случаи медитацията не е същинска. Навсякъде има групи, в които могат да се срещнат някакви текущи и съпътстващи практики с упражнения, наричани медитиране и медитация, които всъщност дори не са и квази-медитация. Много хора възприемат като медитация своите опити в практики и процеси, представляващи успокояване, релаксиране и релаксация, или в някаква степен съсредоточаване. Мнозина си мислят, че опитите им да се научат да медитират представляват осъществяване на медитация. (Темата за медитацията в различни нейни аспекти се разглежда и на редица други места в книгата.)

***

От позиция на „класическата и традиционна Йога”, според разбирането за финалните цели на различни религиозно-философски концепции и според философията и традицията на Йога, целите на медитация съвпадат с финалните цели на Йога – постигане на самадхи и мокша. От позицията на Пътя на интегрираното съзнание и на „Йога на интегралното съзнание”, този вид медитация в различните му разновидности, аспекти, начини и пътища на изпълнение и осъществяване, в неговия обхват достигащ различни разновидности на състояние, определяно във философията и традицията на Йога като „самадхи”, но без преминаване на финална граница и без постигане на състоянието, наричано „мокша”, се определя като „Хоризонтална медитация”.

Според „Йога на интегралното съзнание” „Хоризонталната медитация” може да е полезна за подготовката и встъпването в Пътя на интегрираното съзнание, съответно при преминаването на Нулевото ниво и след навлизавнето в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание. „Хоризонтална медитация” може да е съпътстващо съдействие в началните етапи по Пътя на интегрираното съзнание.

В „Йога на интегралното съзнание” се върви по Пътя на интегрираното съзнание и се овладява и осъществява „Вертикална медитация”. Нейният път, вътрешни процеси и състояния преминават през Сънищното пространство, през Портала и през Вътрешните сфери.

***

Правилното и достатъчно разбиране на сравняването на същността и „нивата на развитие” на „Йога на интегралното съзнание” със същността и нивата на развитие при познатите традиционни системи в „традиционната и класическа Йога”, би изисквало като предпоставка да се опознаят и разберат редици и множества всеизвестни понятия и определения в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, във връзка с които в нашия свят и в Информационния фонд има океани от информация с тълкувания, поучения, наставления, интерпретации, определения, спекулации и безсмислени словосъчетания с претенции за най-височайши и най-дълбоки мъдрости.

За развитие по пътя на „Йога на интегралното съзнание” не е дошла още епохата. Масово развитие и практика би могло да се достигне в по-далечно бъдеще, ако човечеството оцелее до тогава. Все още е далече и времето, когато ще се стигне до нейното по-широко разпространение и концептуално разбиране и приемане. Иска ми се да вярвам, че се приближаваме към границата на настъпването на такава епоха, но знам, че това не е така.


VIII.

„ПЪТЯТ НАВЪТРЕ”

Предпоставките за хилядолетен идеен генезис и „Пътят навътре“

„Пътят навътре“ - път към далечните хоризонти на незримото, преминаващ през вътрешните пластове на собствената същност – на своето „Аз”.

Стремежът към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание до неговите най-далечни предели и пътищата водещи отвъд тях, интересът към сънищата, включително и овладяването на състоянията и възможностите на „осъзнатите” и „контролирани” сънища с цел стигане до пътищата с портали към света отвъд тях и отвъд нашата видима реалност, стремежът към търсене на пътища навътре през собственото съзнание, собствената същност, собственото „Аз” за преминаване отвъд и разбиране на голямата многоаспектна многоизмерна и невидима от нас Реалност,  стремежът за овладяване на формите и пътищата на медитацията с нейните същински възможности и крайни цели, са само различни аспекти на древната идея и стремеж за опознаване и преминаване на „Пътя навътре”.

Тази идея и стремеж към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание и откриване и овладяване на достъпа към „Пътя навътре” (и от вътре – навън и Отвъд ) стои от незапомнени времена в основата на тайнства, вярвания и религии.

Тя стои в основата и в същността, и е изворът и първопричината на възникването в дълбоката древност на практиката и на последвалото постепенно развитие на религиозно-философски представи и концепции и на философията на Йога, изразена и формулирана през  първите векове на първото хилядолетие преди Н.е. в текстовете на Упанишадите, завършващи във философска форма ведическото идейно наследство. (На тази идейна, концептуална и словесна основа –синтезирана впоследствие от Патанджали, изразена в Епоси и в редица следващи произведения през следващи епохи.)

Философското формулиране в Упанишадите започва да се случва хиляда години преди появата на Христос, около хиляда години след появата на арийците по земите в долината на река Инд, пристигнали от по-древните си обители заедно с техните представи, религия и събрани висторията им знания – ведическо им наследство, заедно с канони и ритуали на техните жреци и заедно с мъдростта на техните Риши.

Донесли със себе си култура и мъдрост, в дълбоката древност самостоятелно сътворявани и достигани, както и възприемани, споделяни, прецеждани, променяни, обогатявани и натрупвани  от още по-древни културни, идейни и мисловни пориви, прояви и традиции, започнали своите начала хилядолетия преди тяхното преселение. Продължили на тази основа развитието на своето религиозното и духовно богатство в оформилото се впоследтвие ведийско наследство.

Предпоставките за този хилядолетен идеен генезис идват от далечни времена с древни ритуали – приемници на още по-древни тайнства от зората на човешката история, проектирали своето религиозно, духовно и идейно влияние и въздействие през моретата на времето и през пространствата на земите отвъд древните Шумер, Акад и Вавилон и Египет до териториите зад Каспийско море и отвъд тях – религиозни, духовни и културни проекции, разпръснали през времето в различните прилежащи региони въздействието на своите най-древни култури, и посяли семена за най-ценни кълнове, израснали впоследствие като нови религиозни, духовни, концептуални и мисловни творения.

Така се стига до времената и до оформящата се нова цивилизация, когато създателите на обновяваните, трансформирани и обогатявани в тогавашните времена „ведически текстове” (религиозни химни, песнопения, молитви, правила, ритуали, истории – наизустявани, опазвани наум и препредавани през поколенията, превърнали се в по-късни времена в строго определени ведически съдържания, групирани още по-късно в известните ни днес четири Веди и още по-късно записани като текстове) са заложили и вплели в техните химни, заклинания, молитви, мантри, религиозни норми, правила, стихове и най-разнообразни текстове, допънени, доразвити, обогатени през следващи епохи с нови текстове, философски концепции, поеми и епоси, трактати и най-разнообразни произведения, кълновете за оформяне на уникалната основополагаща генерална идейна линия да се търси божествената същност и върховната истина за същността на заобикалящата ни реалност не пряко от себе си навън, не с пряк поглед си към видимия външен израз на заобикалящата реалност и с търсене пряко навън от себе, а чрез навлизане навътре в собственото си съзнание, в собствената си същност, в собственото „Аз” и търсене там на пътища за продължаване нататък и отвъд. Чрез потъване и пътуване навътре в себе си и през себе си.

Това е обяснението за естественото възникване и натрупването на разнообразни предпоставки още от времената преди шест хилядолетия, проектирали се през времето и довели до започване на комбиниране преди поне пет хилядолетия на предпоставките за генезиса на различни практики на Йога, а впоследствие преди около повече от три хилядолетия и половина, на фона или в контекста на развитието на арийските и индийските религиозни вярвания – на по-нататъшното развитие в концептуализиране, натрупване и систематизиране на различни идеи, вярвания, религиозни и религиозно-философски подходи, представи и концепции, довели най-накрая преди три хилядолетия до началото във формулирането на философските им представи и концепции в Упанишадите. На тази основа по-късно се е стигнало до обособяване и оформяне на различните ортодоксални философски системи на индийската философия, включително и до изкристализиране и ясно формулиране  на идеи, вярвания, концепции, които са изградили основата на философията на Йога с нейния уникален характер. Идеи, вярвания, проникновения, концепции и събития с хилядолетен произход и генезис, довели още в хилядолетието преди Христос както до възникването и оформянето на редицата философски системи в индийската философия, така всъщност и до възникването, развитието и разпространението на религии като Будизма и Джайнизма, както и на различните отделни вярвания, направления и аспекти на Индуизма.

***

Такива са хилядолетните исторически и духовни източници, идейни извори и процеси в генезиса на индуистките религиозни вярвания, както всъщност и на Будизма и на Джайнизма. Такива са идейните източници за няколкото философски системи на индийската философия, включващи и философията на Йога.

Това са изворите, от които води началото си идейната река, довела до генезиса на практиката на Йога, вкл. и до възникването и развитието на Тибетската йога с нейните не една разновидности, сред които и Тибетската йога на сънищата.

Такива са най-древните източници и извори още от зората на човешката цивилизация в генезиса на светоглед, концепции и практики, довели до развитието на цялостното идейно и духовно богатство в обхвата на „традиционната и класическа Йога”.

Такива са древните хилядолетни извори и източници на идеята за „Пътя навътре” и за стремежа за неговото опознаване, овладяване и преминаване, включително и за опознаване на света на собствените сънища и преминаване през неговите пространства с всички произтичащи от това форми и разновидности на възможности, евентуални последствия и потенциални опасности.

Стремежът към „Пътя навътре”, неосъзнат или осъзнат, е присъщ на човешката натура и е причина за нуждата от религиозна връзка и за пораждането на най-различни религиозни вярвания, но ценността на ведическо-индийското духовно наследство е, че още от древни времена то сравнително ясно изразява и дава основата за осъзнаване и осветяване на същинския Път за търсене и достигане до върховната божествена същност, за търсене на единствената всеобхватна истина, на възможния Път и за опознаване на тайнството на видимата и невидимата реалност.

Не пряко „от себе си – „навън” в търсене и в обръщение към божественото. По Пътя навътре в себе си и през себе си, а после „отвътре” „навън” към отвъдното, към божественото и Бога, или към непознатата ни същност на Реалността с всичките невидими и недостижими от нашия свят нейни измерения, проявления, аспекти, нива, пространства и Вселени.

Няма нищо по-нужно на човешкото същество от вярата, че съществува някакво друго по-добро продължение и място отвъд познатия и видим хоризонт на земния му живот и път, и не толкова заради себе си, колкото заради надеждата, че там отново ще срещне и ще се събере с любимите му близки хора, които вече са напуснали преди него този наш свят. И ще се увери, че Там те са добре и щастливи.


IX.

ОСНОВАТА И НАЧАЛОТО

Познанието и традициите на Йога в целия им известен обхват, които се включват в понятието „традиционна и класическа Йога“, и които „Йога на интегралното съзнание” признава и приема като духовна, мисловна, емоционална, философска и практическа първооснова, и които вярва и счита, че продължава в развитието им и надгражда, водят своето начало от преди много хилядолетия – от зората на човешката цивилизация.

Ако разглеждаме сравнително по-скорошните етапи от развитието на човешкия разумен вид, основата се е породила и е била положена при спонтанната поява на началните проблясъци и импулси в човешкия интерес в познанието за неговата собствена човешка същност, което с течение на времето е придобило определени форми и още във времената преди поне шест-седем хиляди години е започнало да се влива с определени действия и практики в ежедневните човешки дейности, начин на живот и методи на лечение, като постепенно в течение на хилядолетията се е въплътило в системите на Йога.

Генезисът на това познание започва с началото на разумните проблясъци на човешкия вид, започва да се развива с първоначалните разумни наблюдения, реакции, представи, интерпретации и идейни проблясъци на човека като познанието продължава да се развива и натрупва през редуващите се епохи в една или в друга посока, заедно с появяването на едни или други вярвания и убеждения, в резултат на неговите страхове, неразбиране и удивление от реалността, в която се намира. Генезисът на познанието е резултат на човешките контакти и отношения със заобикалящата го среда, на спонтанното наблюдение и осъзнаване на особеностите в начина на протичане на собствения му живот, и в основата на тези наблюдения са възприятията свързани с отношенията на човешкия разум и съзнание със собственото му тяло и постепенното  осмисляне и осъзнаване на спецификите в тези отношения.

В хода на неговите наблюдения и реакции на заобикалящите го явления и на процесите в собственото му съзнание и тяло, и в собствения му живот, в опитите му да прозре и разбере причините и закономерностите на случващото се, изправен пред стихиите на природата и интуитивното усещане за необяснимите загадки на скритите страни на възприеманата реалност, познанието се е натрупвало и постепенно се е систематизирало чрез неговите вярвания и религиозни трепети, предлагащо едни или други решения в начина на живот, в религиозни ритуали и практики, в схващания и концепции, в средства и методи на лечение, в поведенчески модели, навици и традиции, помагащи за съхраняване и продължаване на човешкия живот, и в търсене на форми за връзка с непознатото и необяснимото, и на пътища и начини за достигане до скритата и непонятна страна на реалността.

Емпирично придобивано е във времето познание, определящо моделите на човешкия живот и дейности. Част от цялото това познание е и достигането до различни практики в обхвата на „традиционната и класическа Йога”.

Човешкото познание, явило се и като извор на идеи за практики и концепции, придобили в по-късни времена известност с понятието „йога“, се е развивало чрез наблюдения на заобикалящата среда и самонаблюдения, на фона на първите религиозни трепети, вярвания и реакции, отношение към необяснимото и възприятия за свръхестественото, и в контекста и под въздействие на първите шаманско-ритуални действия и практики, а в по-късни времена – на по-комплексни жречески церемонии и ритуали в почитане на богове (представата и идеите за които също възникнали по етапите на генезиса в тези процеси), канони, заклинания, молитви, притчи, предсказания и религиозни песнопения, вече сътворявани и прилагани още във времената и епохите преди повече от пет хиляди години.

Какво са си мислели и представяли хората в древността, когато в дъжд и буря небето се огласи с гръмотевични трясъци и мълнии, за чиито причини не са имали представа... Дори за нас понякога някои гръмотевични явления и звуци имат дълбоко впечатляващ ефект и пораждат удивление и чувство на страхопочитание и благоговение пред природата.

Различните пластове и пространства на познанието, в светлината на което постепенно са се натрупвали и развивали представи, вярвания, концепции и практики, превърнали се на определен етап в практики, концепции и философия на Йога, са придобили форми, същност и сила още от най-древните религиозни и духовни трепети и търсения и съпровождащите ги церемонии и физически практики, и по-късно са започнали да се изразяват в съдържанието и формите на религиозните песнопения и химни на арийските народи, сътворявани и допълвани, запаметявани и предавани през поредица поколения, още в най-далечните времена преди много повече от четири хиляди години, не едно и не две, а редица поколения наред преди да започне тяхното преселение в долината на река Инд.

____________________


13.08.2021

795