Шрам детства

Белегът на детството

автор: Павлина Йосева ©

Помня тъмните нощи на снежното детство.
Вън вихрушки пилееше мрак оскотяващ.
Баба – свита по турски –  седеше прилежно,
и ме питаше: „Спиш ли? Или ще повярваш?“

С твърдо-меки ръце тя разлистваше книга,
дето сбира света – от зрънце до безкрая:
„Слушай – думаше тя – между листите има
всичко, дето изобщо не искаш да знаеш.

Това е Библия, бедно дете! – и шептеше, шептеше...
(Сякаш някой вампир бе опрял грозен нос о стъклата !?!)
Да ги чумата тръшне дано! Никой ден да не беше!
Звярът белег ще слага на всички деца по челцата...“

Аз изтръпвах и мислех, че баба нарочно ме стряска,
за да спя надълбоко, а все нависоко да зяпам.
Баба хлътна в смъртта, а животът не се сгромоляса.
Но Страхът продължава да служи и вярва на мрака…

Шрам детства.
Перевод: Татьяна Богданова

Помню ночь непроглядную снежного детства.
В завирухе и тучи бы окостенели.
Добре бабке моей по-турецки сидеться,
Вопрошая: «Поверишь ли? Спишь ли в постели?»

Твёрдо-мягкие руки мне книгу листали,
В них - весь мир, без конца, крошка ягод живая:
«Слушай, - мыслит она, - меж простынок осталось
Всё, что ты вообще пока знать не желаешь.

Это Библия, детка! - шептала, шептала…
(Словно в щели вампир нос уродливый прячет!?!)
Да возьмёт их чума! Никогда чтоб не стало!
Зверь пометит рубцом каждый лобик ребячий…»

Я дрожала вся в мыслях: «Стращает нарочно!»
Крепко спать и смотреть высоко, без боязни.
Бабка в смерть погрузилась, а жизнь - непорочна.
Только Страх служит мраку, питая соблазны…