Александыр Геров. Последние цветы

Последние цветы

Цветы– последние– слегли под иней,
который всё убил в моём саду;
и две берёзы белые над ними
оплакивают общую беду.

Над ними пташки грустные запели–
и ветер песню по саду разнёс;
а две берёзы словно поседели–
минувшей ночью тронул их мороз.

Цветы мертвы–  им не ожить, сердечным:
под зорьку иней нам-то для молвы.
По ним берёзы плачут безутешно,
шепча капель и золото листвы.

Александыр Геров
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Последните цветя

Последните цветя слана попари–
таз сутрин рано всичките срази.
Над тях във наща, тихата градина,
днес ронят сълзи белите брези.

А малко птиче тъжно, тъжно пее
и тъжна песен носи се отвред,
и тъжно вятър две брези люлее
над клюмнали, сразени цвет до цвет.

И тез цветя са мъртви, мъртви вече–
таз сутрин всички ги слана срази.
Над тях брезите плачат, тихо шепнат
и ронят жълти, есенни сълзи.

Александър Геров
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 2, октомври, 1935 г.
https://literaturensviat.com/?p=162128